Акт от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3583 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110206513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. К. В., ЕГН *****, с адрес: гр. *****, срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-005387/18.03.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", СДВР, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва НП и счита същото за неправилно и противоречащо на закона. Твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, не въз основа на АУАН, както и че описаната фактическа обстановка не съответства на приетата за нарушена законова разпоредба. Оспорва изложените в НП обстоятелства, като твърди, че не са й предявени материалите по преписката, което е ограничило правото й на защита. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от нея процесуален представител адв. З.Л. от САК. Поддържат жалбата и молят за отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща 1 представител и не взима становище по жалбата. С придружително писмо е отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 31.10.2023 г. около 18,00 ч. жалбоподателката З. К. В. управлявала л.а. марка „****“ модел „****“, с Рег. №***** в гр. София, по ул. „Златовръх“ с посока на движение от ул. „Бигла“ към ул. „Галичица“. В района на кръстовището с ул. „Кораб планина“ възникнало ПТП между управлявания от жалбоподателката В. лек автомобил и пешеходеца Р.М.С., която пресичала от ляво на дясно. В резултат от ПТП, пешеходеца С. паднала на земята и получила травма на рамото. За инцидента било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Според назначената в хода на това ДП СМЕ, получената от С. травма на дясната ръка, е причинила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период по- голям от 30 дни – т. е. средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК.

В хода на проведеното разследване в протокол за разпит на свидетел от 28.11.2023г. (л. 21 от ДП), пострадалата С. заявила, че е запозната с разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК и желае да се възползва от нея и желае наказателното производство да се прекрати. При така описаната фактическа обстановка прокурорът е приел, че деянието не представлява престъпление и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК вр. чл. 343, ал.2 от НК е прекратил наказателното производство с постановление от 26.02.2024 г. по ДП № 11353/ 2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51420/2023 г. на СРП, в което е указал на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, препис да се изпрати на началникът на ОПП – СДВР с оглед преценка на наличието на нарушение по ЗДвП и обстоятелства за ангажиране на административно наказателната отговорност на извършителя. Препис от същото постановление съобразно чл.

243, ал. 4 от НПК е изпратен и на пострадалото лице. Предвид фактът, че в хода на разследването не е повдигнато обвинение на конкретно лице за извършване на описаното престъпление, то не е разпоредено връчване на препис от описаното постановление на обвиняем.

2

При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН – без да е съставян АУАН, въз основа на получените материали от ДП № 11353/ 2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51420/2023 г. на СРП, е издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", СДВР обжалваното НП № 18-4332-005387/18.03.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.

1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира писмените доказателства по делото: заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г, издадени от министъра на вътрешните работи, като доказателства за компетентността административно-наказващият орган, както и постановление на СРП от 26.02.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 11353/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51420/2023 г. на СРП, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.10.2023 г. и справка картон на водача както и приобщеното досъдебно производство № 11353/2023г. по описа на СДВР. Доказателствата са еднопосочни, непротиворечиви и взаимодопълващи се и изграждат в цялост приетата фактическа обстановка. Жалбоподателката не оспорва, че е участвала в описаното ПТП, но счита, че издаденото НП е в противоречие с материалния и процесуален закон и моли същото да бъде отменено.

От правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва наказателното постановление. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.04.2024 г., а жалбата е подадена на 18.04.2024 г., видно от поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП вр. §11 от преходни и заключителни разпоредби на ЗДвП, вр. със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед №8121к-13180/23.10.2019г. издадени от министъра на вътрешните работи, в 3 рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

С оглед установеното от фактическа страна, жалбоподателката В. безспорно е осъществила състава на престъплението по чл. 116 от ЗДвП, тъй като в описаната ситуация не е проявила достатъчно внимание и предпазливост към пешеходеца Р. С. и е причинила ПТП с нея, при което по непредпазливост й е причинила описаните травматични увреждания, явяващи се средна телесна повреда.

Следва да се отбележи, че деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – престъпна небрежност, тъй като В. не е предвиждала, че ще причини ПТП с пешеходеца С., но е била длъжна и могла да го предвиди.

Съдът счита, че въпреки установеното осъществено административно нарушение от обективна и субективна страна, процесното НП е незаконосъобразно. В случая при издаването на наказателното постановление на първо място е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсва пълно и ясно описание на нарушението и на всички съставомерни признаци от състав му, и на следващо място е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и санкционната разпоредба.

Наказващият орган е счел за достатъчно да цитира в наказателното постановление разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, която вменява общото задължение на водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. В описанието на нарушението липсват каквито и да било фактически твърдения за конкретни действия на жалбоподателя. Посочено е единствено, че е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и пресичащия пешеходец, но не е посочено кои действия на жалбоподателя В. стоят в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вместо да изложи твърдения за конкретни действия на жалбоподателя, в резултат на които е настъпило ПТП, и с които той е нарушил изискването за повишено внимание към пешеходците, наказващият орган автоматично и безмотивно е обвързал настъпилото ПТП с презюмирано виновно поведение на водача на МПС.

4

Липсата на пълно и точно описание на нарушението на първо място препятства жалбоподателя да разбере срещу какво конкретно административнонаказателно обвинение следва да се защитава и на следващо място – прави предмета на съдебното производство неясен. Друг е въпросът, че не е допустимо за първи път със съдебния акт, постановен в производство по съдебен контрол на наказателното постановление, да се ангажира отговорността на жалбоподателя за конкретни действия, каквото обвинение до този момент в хода на административнонаказателното производство не му е било вменявано.

На следващо място наказващият орган неправилно е посочил санкционната разпоредба, като е цитирал разпоредба, която не кореспондира с фактическото описание на нарушението. В наказателното постановление е посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира на основание чл.

179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4 ЗДвП, която норма предвижда ангажиране административнонаказателната отговорност на водач, който поради неспазване на правилата за предимство, реализира ПТП. Относима към правилото на чл. 116 ЗДвП е разпоредбата на чл. 185 ЗДвП. На следващо място – предвид липсата на фактическо описание на нарушението, позоваването на нарушаване на правилата за предимство /каквито твърдения липсват в обстоятелствената част на наказателното постановление/ на първо място е фактически необосновано и на следващо място – допълнително допринася за пълната неяснота на повдигнатото на жалбоподателя административнонаказателно обвинение и конкретните фактически твърдения, срещу които той следва да може да се защитава.

Предвид извода за нарушения както на материалния закон, така и на процесуалните правила, наказателното постановление следва да се отмени.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Предвид липсата на искания от страните за възлагане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горните мотиви, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-4332- 005387/18.03.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", СДВР, с което на З. К. В., ЕГН *****, с адрес: гр. ***** е наложено на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение на чл. 116 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Екземпляр от решението след влизане в законна сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийска районна прокуратура, ведно с ДП №11353/2023 г., с оглед неговото архивиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6