Решение № 96 от 08.02.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. ***, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Н. Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Д. като разгледа докладваното от Н. Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630101986 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 57, ал. 1 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Л. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 2, вх. 4, ет. 3, ап. 7, с адрес на призоваване: гр. ***, ул. „Витоша“ № 9, вх. 3, ет. 1, ап. 35, със съдебен адрес: гр. ***, ул.

„Ангел Кънчев“ № 3 чрез адв. В.В. и адв. М.П.В. - двамата от ВАК срещу Н. Виталиевна Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 2, вх. 4, ет. 3, ап. 7, с настоящ адрес: с. *** обл. ***, ул. ***“ № 66, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 53 – 55, офис 302 чрез адв. С. С. от ВАК.

Ищецът твърди, че с Решение № 135/10.02.2011 г., постановено по гр. дело № 2467/2010 г. по описа на Районен съд - ***, бракът им с ответницата Н. Виталиевна Д., бил прекратен. Съгласно цитираното решение, семейното жилище, негова собственост, било предоставено за ползване на ответницата, до навършване на пълнолетие на децата от брака:

*** Л.ов Д., с ЕГН ********** и *** Л.ова Д., с ЕГН **********, като ответницата била осъдена на основание чл. 57, ал. 2 от СК да му заплаща сумата от по 41.67 лв. месечно за ползваната от нея част от жилището, находящо в гр. ***, ул. ”***” № 2, вх. 4, ет. 3, ап. 7, платими до 15 — то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението за развода в сила. Ищецът твърди, че децата *** и *** вече били пълнолетни, съответно на 26 г. и на 18 г., и съгласно посоченото решение за развод правото на ответницата да ползва жилището било отпаднало.

Излага, че е правил многократно опити да се свърже с ответницата с оглед освобождаване на жилището на отпаднало основание, но не бил могъл да се свърже с нея, за да уредят доброволно отношенията си. С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да освободи обитаваното от нея съгласно решението за развод жилище, находящо се на адм. адрес в гр. ***, ул. ”***” № 2, вх. 4, ет. 3, ап. 71, поради отпаднало основание за това, както и да осъди ответницата да му заплати общо сумата от 1500.12 лв., представляваща неизплатен от същата месечен наем в размер на 41.67 лв., за срок от три години назад, считано от датата на завеждане на иска в деловодството на Районен съд – *** - 12.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизането на решението в сила, както и да му бъдат 1 заплатени направените по делото разноски.

С влязло в сила Определение № 2023/15.09.2022 г., съдът е прекратил производството в частта по предявения иск с правно основание чл. 56, ал. 2 от СК, поради недопустимост.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв. В.В. от ВАК и адв. М. Пеева – Върбанова от ВАК, като поддържат изцяло предявения иск. В съдебно заседание излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответницата. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, с който оспорва предявеният иск и моли съда да отхвърли същият като неоснователен и неотговарящ на обективната истина. Твърди, че от 2018 г. заедно с децата си е напуснала процесния имот, тъй като дъщеря й започнала да учи в Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Г. Павлов“ гр. ***, където и към настоящия момент учи, както и че намерила подходящата работа, позволяваща й да се грижи за децата си. Твърди, че ищецът знаел, че не живеели в жилището. Излага, че след като е напуснала процесното жилище, находящо се в гр. ***, ул. ”***” № 2, вх. 4, ет. 3, ап.

71, искът за освобождаване на обитаваното преди 2018 г. от нея и децата жилище се явява неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло предявеният иск, като неоснователен, както и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Ст. С. от ВАК, като поддържат становището, изразено в отговора на исковата молба и молят иска да бъде отхвърлен. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че с Решение №135/10.02.2011 г., постановено по гр. дело № 2467/2010 г. по описа на Районен съд - ***, бил прекратен бракът между ищеца Л. И.

Д. и ответницата Н. Виталиевна Д. /Н. Виталиевна Тодорова към настоящия момент/.

Съгласно цитираното решение, семейното жилище, собственост на ищеца Л. Д., било предоставено за ползване на ответницата, до навършване на пълнолетие на децата от брака:

*** Л.ов Д., с ЕГН ********** и *** Л.ова Д., с ЕГН **********, като ответницата била осъдена на основание чл. 57, ал. 2 от СК да му заплаща сумата от по 41.67 лв. месечно за ползваната от нея част от жилището, находящо в гр. ***, ул. ”***” № 2, вх. 4, ет. 3, ап. 7, платими до 15 — то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението за развода в сила.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства - Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ; Удостоверение за наследници № 2271/13.08.2010 г., издаден от Община ***; Договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти, вписан в СлВП при ШРС с вх. рег. № 801/20.05.1998 г., акт № 11, том II, парт. книга 43227 и 43228 и Обратно писмо - Договор от 20.05.1998 г. се установява, че ищеца Л. И. Д. е собственик на посочения недвижим имот.

Съдът констатира от представените заверени копия на дубликат на Удостоверение за раждане № 7-238 от 17.04.2002 г. и Удостоверение за раждане № 560144 от 15.01.2004 г., че децата *** Л.ов Д., с ЕГН **********, роден на 03.09.1996 г. и *** Л.ова Д., с ЕГН **********, родена на 15.01.2004 г. към датата на депозиране на настоящата искова молба са навършили пълнолетие.

Съдът констатира от представените заверено копие на трудовата книжка на ответницата, че последната на 19.10.2018 г. започнала работа в „Агропласмент“ АД гр. *** като разфасовчик, след това през периода от 02.09.2019 г. до 15.06.2022 г. работила като пакетировач в „Савимекс“ ООД гр. ***, а през периода от 17.06.2022 г. до 20.09.2022 г.

2 работила като камериерка в „***“ ООД гр. ***.

От представеното заверено копие на Регистрационна карта, издадена от Бюрото по труда гр. *** се установява, че ответницата след датата на прекратяване на последното трудово правоотношение е регистрирана в Бюрото по труда гр. ***, считано от 27.09.2022 г.

По делото е приложено Удостоверение с Изх. № УМ 53-78 от 19.12.2022 г., издадено от Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Георги Павлов“, гр. *** от което става ясно, че *** Л.ова Д., с ЕГН ********** – дъщеря на ищеца и ответницата, е записана в пет годишен курс на обучение за периода от 2018 г. до 2023 г., като към настоящия момент е ученичка в 12а клас, в дневна форма на обучение за учебната 2022 г./2023 г.

Установи се също така от приложеното заверено копие на Договор за наем от 10.09.2019 г., че ответницата Н. Д., в качеството си на наемател е сключила с лицето А.П.П. договор за наем, считано от 10.09.2019 г. По силата на цитираният Договор за наем от 10.09.2019 г., бил отдаден под наем на ответница недвижим имот, пр едставляващ таванско помещение, находящо се в гр. ***, ж. к. *** бл. 67, вх. Б, ап. 5.

Съдът констатира от представеното заверено копие на Удостоверение за постоянен адрес с Изх. № 283 от 15.12.2022 г., че ответницата Н. Д. е с постоянен адрес в с. *** обл.

***, ул. „***“ № 66 от дата 14.03.2022 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите В-С.С. С.В.Г., Р.И.М. и М.Х.Н., на събраните в хода на съдебното производство: Решение № 135/10.02.2011 г., постановено по гр. д. № 2467/2010 г. по описа на Районен съд - ***; Съдебно - техническа експертиза по гр. дело № 2467/2010 г. по описа на ШРС; Дубликат на Удостоверение за раждане, издаден въз основа на Акт за раждане *** от 17.04.2002 г. на Община ***; Удостоверение за раждане № 560144, издаден въз основа на Акт за раждане № *** г. на Община ***; Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ; Удостоверение за наследници № 2271/13.08.2010 г., издадено от Община ***; Договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти, вписан в СлВП при ШРС с вх. рег. № 801/20.05.1998 г., акт № 11, том II, парт. книга 43227 и 43228;

Обратно писмо - Договор от 20.05.1998 г.; Договор за правна защита и съдействие, ведно с адв. пълномощно, Удостоверение № УМ 53-78 от 19.12.2022 г. от Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Г. Павлов“ гр. ***, копие от Трудова книжка, Договор за наем, Регистрационна карта от Бюро по труда - гр. ***, Удостоверение за постоянен адрес.

Разпитана по искане на ищцата в хода на съдебното производство е свидетелката В.С.С.а. От показанията на свидетелката в.С. се установява, че познава ищеца и са семейни приятели, като в разпита си посочва, че ищеца има гарсониера в гр. ***, ул. „***“, това жилище никой не го обитава в момента, както и че преди това в жилището е живеела сърпугата му с децата по назначение от съда, но срока бил изтекъл и ищеца искал да си влезе в жилището, но нямал ключове и не можел да влезе. Знаела, че ищецът миналата година ходил в полицията за съдействие да намерят ответницата и да му донесе ключовете.

Ищецът й споделил, че пращал писмо на ответницата, но не е получил никакъв отговор, както и че нямал никакъв ключ за жилището. Заявява, че не знаела дали има изготвен приемно-предавателен протокол за предаване на ключовете от жилището.

Свидетелката С.Г. излага, че познава ищеца от доста години, като са в добри приятелски отношения. В разпита си заявява, че: “Доколкото знам и ми е споделял, Л. притежава гарсониера в гр. ***, която се намира към болницата. Не е влизал в жилището, защото няма ключове и няма как да влезе. Не знам защо няма ключове. Той се е обърнал към полицията да намерят Н. Тодорова. Доколкото знам, апартамента е даден на жена му, заради децата докато станат пълнолетни. Не зная кога Л. се е обърнал към полицията. … Доколкото знам, Н. Тодорова не е предавала ключовете от апартамента на Л. с приемно-предавателен 3 протокол. Не знам Н. Тодорова да е изнасяла вещи от жилището.... В момента, доколкото знам в гарсониерата не живее никой. Децата на Л. са пълнолетни.“.

Разпитана по искане на ответницата в хода на съдебното производство е свидетелката В.С.С.а. Свидетелката Стойчева излага в разпита си пред съда, че познава ответницата от 2002 г., като се намират в близки приятелски отношения като бивши съседи в гр. ***. Сочи, че ответницата напуснала жилището около 2018 г., защото детето *** започнало да учи в гр.

*** след седми клас. Излага, че ответницата отишла заедно с детето в гр. ***, като напусна жилището в гр. *** окончателно, вземайки багажа си - лични вещи. Преди това си наела квартира в гр. *** и заминала заедно с детето и багажа им. Сочи, че им помагала за опаковането и изнасянето на багажа им. В гр. *** жилището й представлявало таванска стая от жилищна кооперация, под наем. Излага също, че не знаела дали ответницата е уведомила ищеца, че напуска жилището, както и дали има съставен приемно-предавателен протокол за това, че напуска жилището. Предполага, че ответницата не е освободила изцяло апартамента, като не е изнесла домакински уреди.