Решение № 353 от 02.11.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. С., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200708 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба на И. Г. Д. против наказателно постановление №23- 0804- 001790/02.05.2023г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП му е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.03.2023г. жалбоподателят И. Г. Д. управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №............ Движел се в двора на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. като в помещението за извършване на прегледи в сградата на КАТ придвижил превозното средство до „канала“. Жалбоподателят бил 1 заедно с баща си св. Г. Д. Г.. Св. Х. К.- механик в сектора констатирал, че И.

Д. е с отнето свидетелство за управление на МПС и уведомил служител от сектора, св. Д. С., който поискал за проверка документите на лицето. Когато жалбоподателят не ги представил било поискано съдействие от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., св. Д. Ж.. Била извършена справка с ОДЧ, от която се установило, че водачът е с отнети всички контролни точки и отнето свидетелство за управление на МПС със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23- *** от 17.03.2023г.

Св. Д. Ж. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д. Ж., Х. К. и Д.

С. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира частично показанията дадени от свидетеля Г. Д., тъй като в частта относно управлението на МПС същите са противоречиви и неточни, той е близък роднина на жалбоподателя и цели оневиняването му.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е загубил правоспособността си и е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 17.03.2023г. В 2 настоящия случай се явява спорен въпросът дали жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и дали това управление покрива всички елементи от състава на нарушението по чл.150 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателят.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.

От показанията дадени от свидетеля Х. К. се установява, че жалбоподателят, без да е правоспособен водач е управлявал МПС в двора на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. като е вкарал автомобила в халето. Този свидетел е категоричен, че го е видял как идва от двора на КАТ и вкарва колата на „канала“, за да бъде извършен технически контрол във връзка с регистрацията му. Този свидетел не отрича обстоятелството, че в покъсен етап, след покана от органите на реда автомобилът е приведен в движение от бащата на санкционирания, св. Г. Д., за да бъде същият изкаран от халето на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.. В същото време другият разпитан свидетел Г. Д., който е баща на жалбоподателят заявява, че през цялото време той е управлявал МПС и синът му И. Д. не е бил водач на автомобила. В тази им част, както бе посочено по- горе съдът намира тези показания, че са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице, а именно бащата на жалбоподателя . С тези показания той цели оневиняването на своя син.

Жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС, който не е правоспособен. Съдът не споделя изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че той не е управлявал по път. Напротив, от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказа, че той е управлявал в двора на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. и в самото хале за да се извърши проверка, свързана с регистрацията на моторното превозно средство.

3

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съдът намира, че дворът и халето на сектор „Пътна полиция“- С. представляват път, предназначен за движение на пътни превозни средства и пешеходци. Посоченото „хале“ в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. е закрито помещение със специално предназначение за нуждите на административното звено, в което се извършва идентификация и проверка на пътни превозни средства от определени категории и е свързано с двора на КАТ- С., в който даже има монтирани и пътни знаци за регулиране на движението.

Предвид гореизложеното, в настоящия случай придвижването на автомобила в двора и в халето на сектор „Пътна полиция“ от неправоспособен водач съдът счита, че осъществява хипотезата на чл.150 от ЗДвП. Във връзка с това съдът намира, че е изпълнен фактическия състав на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

Съдът счете, че от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно управление на моторно превозно средство по път отворен за обществено ползване от неправоспособен водач. Безспорно се доказа, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е отнето със ЗППАМ №23- 0804- 000133/17.03.2023г. на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят е загубил правоспособността си, съгласно разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП е бил длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС. Като не е било изпълнено това задължение от жалбоподателя началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. е издал описаната по- горе ЗППАМ.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена правилно от наказващия орган и съответства на вината на жалбоподателя е на извършеното от него нарушение. Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да го 4 потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23- 0804- 001790/02.05.2023г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на И. Г. Д. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.150 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5