Решение № 21243 от 22.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21243 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110152305 по описа за 2023 година

Ищецът А. В. З. твърди, че на 7.10.2022г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 1250лева главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се предвиждало обезпечение чрез гарант, сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, при уговорено възнаграждение за последния, платимо разсрочено, на вноски, в общ размер 681,15 лева. Твърди се, че всички суми са платени на двете дружества.

Ищцата счита, че договорът за заем и договорът за поръчителство са нищожни.

Договорът за заем не съдържа размер на ГПР и обща сума, дължима към сключването на договора, като ГПР следва да се съдържа всички разходи, няма разписана методика на формирането му, неясно е как се отнА. годишната лихва към ГПР, сумата по договора за поръчителство следва да се включи в ГПР, като същият е условие за сключване на договора за кредит, поради което и кредиторът не би го сключил без него, и е налице заобикаляне на закона, защото с възнаграждението, ГПР надвишава 5 пъти законната лихва. Твърди се, че двамата ответници са свързани лица, защото едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът. Предявяват се осъдителни искове за връщате на сумата 30 лева – лихва по договора за кредит, както и сумата 80 лева – платена по договора за поръчителство, като съдът допусна в о.с.з. увеличение на исковете, съответно – на 138,85лв и 681,15лева.

Ответното дружество, „Изи Асет Мениджмънт” АД, в срока за отговор, оспорва исковете, като същите за неоснователни, като счита, че посочването на лихвения процент на кредита и условията за прилагането му, размер на ГПР и обща дължима сума, отговарят на разпоредбите на ЗПК, останалите доводи са неоснователни, защото ЗПК не предвижда 1 съдържание на алгоритъм. Твърди се, че в ГПР се включва само лихвата по кредита, като разликата между ГЛП и ГПР се дължи на начина на изчисляването му. Счита се, че възнаграждението за поръчителя не съставлява общ разход по кредита, както и че сключването на договор за поръчителство не е условие за сключване на договор за кредит, договорът е сключен добросъвестно от него, а обезпеченията са зависели от ищеца.

Ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД е получил препис от исковата молба на 31.10.2023г. Подадени са два отговора на исковата молба.

С отговор вх.№ 33264/22.11.2023г., подаден по пощата на 20.11., исковата молба се оспорва като нередовна, с доводи, неотносими към предявените осъдителни искове. Оспорва се и като неоснователна, защото на ищцата преди сключването на договора е предоставен СЕФ, с който тя се е запознала, като преди подписването на договора, тя е имала цялата информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит. Сочат се доводи за валидност на договора за кредит.

С отговор вх.№336526/23.11.2023г., в срока по чл.131 ГПК, искът против това дружество се оспорва, с довод, че договорът за поръчителство е валиден, плащането на възнаграждението по него, не е обвързано от валидността на договора за кредит, нито от валидността на обезпеченото задължение, оспорват се доводите за нищожност, защото договорът не е за кредит, сочи се, че договорът за поръчителство е извън ЗПК, сочи се, че двамата ответница са самостоятелни юридически лица. Оспорва се твърдението за противоречие с добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението му е определено след преценка на риска като дори престациите да са нееквивалентни, то това не води до нищожност на договора. Оспорва се доводът за неравноправност, доколкото се оспорва основният предмет на договора.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че на 7.10.2022г. ищцата е сключила с ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем, по силата на който й е предоставен в заем главница от 1250 лева, при задължение да я върне на 30 седмични вноски, заедно с възнаградителна лихва, от размер на вноската по 92,59 лева, че на 7.10.2022г. ищцата е сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за поръчителство, при уговорено в него възнаграждение за поръчителя от 681,15 лева, чието плащане е разсрочено на вноски от по 45,41 лева, че към предявяване на иска, ищцата е заплатила на кредитора сумата 1388,85 лева, от които 1250 лева главница и 138,85 лева възнаградителна лихва, че към предявяване на иска, ищцата е заплатила на поръчителя общата сума 681,15 лева, както и че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът.

От представения договор за заем е видно, че /чл.4/ в тридневен срок от сключването, ищцата – потребител е длъжна да предостави на заемателя едно от следните обезпечения : поръчител, или банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки; на същата дата между ищеца и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът се е задължил 2 да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитора, с цел гарантиране за изпълнението на всяко от задълженията на ищцата по договора за кредит. Видно от публичната страница на ТР в интернет, едноличен собственик на капитала на ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД към датата на сключване на двата договора, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както че вписаният предмет на дейност на ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД в ТР е „Гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ), търговско представителство и посредничество, консултантска и проучвателна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени със закон.“.

Договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на договора за кредит и договора за поръчителство, се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.

Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.

Ответникът„Файненшъл България“ ЕООД, обезпечава точното изпълнение, от страна на длъжника-ищец, на задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно задължението на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в следното. Ответникът следва да заплати цялото 3 неплатено от ищцата задължение. Страните не са формирали спор, че възнаграждението по договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и плащано самото възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника - поръчител.

С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор.

Същевременно, от публичната страница на Търговския регистър е видно, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество – гарант, към датата на сключване на двата договора, е кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съдът намира, че уговореното в договора за гаранция възнаграждение заобикаля закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение.

Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищцата дължи възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.

Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на ответника - поръчител, а не на кредитора, следователно се налага извод, че 40,40% ГПР, посочен в договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция.

Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищцата ще дължи възнаграждението на гаранта.

Иизчислено математически, ако възнаграждението на гаранта се включи като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %.

4

Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за гаранция, в частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП.

Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на възнаграждението / което е в размер почти половината от отпуснатата главница в заем/, е сключен при нарушение на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по него, поради което накърнява правата на потребителя, а съдът намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без предвиденото в него възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е нищожен.