Определение № 522 от 13.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Сливен, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600717 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Н. К., защитник на подс.С. П. К., срещу протоколно определение от 22.11.2023г. по НОХД № 1283/2023г. по описа на Районен съд Сливен, с което съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните прана на страните.

В жалбата се счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Прави се възражение относно обвинението по чл.170 ал.2, вр.ал.1 от НК, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са очертани фактическите аспекти на повдигнатото обвинение, като ясно и точно не са описани с кои свои действия подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние. Твърди се, че не е ясно прокурорът кои от действията на подсъдимия е приел като заплашване, а употребената сила е описана лаконично. Прави се извод за липса на изискуемо съдържание на обвинителния акт от фактическа страна, което винаги се приема за съществено отстранимо процесуално нарушение от категорията на абсолютните, нарушаващо правото на защита на подсъдимия, както и да разбере в какво точно е обвинен. Доразвиват се доводите относно сочено 1 обстоятелство, че има влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е признат за невиновен да е извършил деянието по чл.170 ал.2 от НК, нощем, като с акта е осъден за престъпление по чл.170 ал.1 от НК, което не е протестирано и обжалвано и е влязло в сила, и се ползва със съответния стабилитет. Независимо от това се сочи, че в настоящото производство отново се поддържа обвинение, подсъдимият да е влязъл в жилището на М.

М. П. нощем, т.е. предявено е обвинение по чл.170 ал.2 от НК, за което е оправдан с предходен съдебен акт. Защитата счита, че съдът е следвало да упражни правомощията си по чл.24 ал.1 т.6 предл.2 от НК и да прекрати производството в тази му част. Моли да се отмени протоколното определение като се прекрати производството в частта относно обвинението по чл.170 ал.2, вр.ал.1 от НК на основание чл.24 ал.1 т.6 предл.2 от НК и да се върне делото в останалата му част за отстраняване на претендираните отстраними процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в жалбата, намери следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районна прокуратура гр.Сливен на 23.12.2019г. е внесла обвинителен акт против С. П. К. за престъпление по чл.170 ал.2 предл.1, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.144 ал.3 предл.1, вр. ал.1 от НК, като е образувано НОХД № 1848/2019г. по описа на СлРС . По делото е проведено разпоредителното заседание на 28.01.2020г. Делото е приключило с постановяване на Присъда № 67/23.06.2020г., с която подсъдимият С. П. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК - с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, отложено за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК, на подсъдимия е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, отложено за срок от три години, 2 считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по направените от частните обвинители разноски, както и относно направените деловодни разноски.

Постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия и защитника му, като е образувано ВНОХД 420/2020г. по описа на СлОС. С Решение № 12/25.05.2021г., ОС Сливен е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Образувано е НОХД 679/2021г. по описа на Районен съд Сливен, по което е проведено разпоредителното заседание на 04.10.2021г. Делото е приключило с постановяване на Присъда № 108/12.09.2022г., с която подсъдимият С. П. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.170 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК и е признат за невиновен да е влязъл нощем в чуждо жилище, като е оправдан за престъплението по чл.170 ал.2 предл.1 от НК. С присъдата подс.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.144 ал.3 предл.1, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК, на подсъдимия е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година, отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по направените от частните обвинители разноски, както и относно направените деловодни разноски.

По повод депозирана жалба от защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД 606/2022г. по описа на Окръжен Сливен. Въззивният съд се произнесъл с Решение № 11/25.01.2023г., с което е отменена изцяло обжалваната присъда и делото е върнато на Районен съд Сливен за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Образувано е НОХД № 149/2023г. по описа на Районен съд Сливен.

Разпоредителното заседание по делото е проведено на 03.07.2023г. С протоколно определение от същата дата, Районен съд Сливен е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на 3 допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, като съобрази обвинението с указанията в отменителното решение на Окръжен съд Сливен.

Протоколното определение от 03.07.2023г. е протестирано от Районна прокуратура Сливен. С Определение № 296/24.07.2023г. по ВЧНД № 405/2023г. по описа на СлОС, съдът е потвърдил протестираното протоколно определение, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

На 02.10.2023г. е внесен нов обвинителен акт в РС Сливен, по повод на който е образувано НОХД № 283/2023г. по описа на съда по обвинението на С. П. К. за престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. На 22.11.2023г. е проведено разпоредително заседание, като съдът се е произнесъл с протоколно определение по всички точки по чл.248 ал.1 от НПК. По този начин, по т.3 на чл.248 ал.1 от НПК, съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Именно определението на съда по т.3 е обект на настоящото производство, като същото е обжалвано от защитника на подсъдимия С. П. К..

Въззивният съд, с оглед на така установените фактически положения, намира съображенията, изложени от защитника на подсъдимия за отмяна определението на Районен съд Сливен и искането за връщане делото на РП Сливен, за неоснователни. В тази връзка обжалваното определение на Районен съд Сливен е законосъобразно, като съдът е постановил един правилен и обоснован съдебен акт.

Сливенският окръжен съд с оглед на изложените фактически констатации, направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е приел, че в конкретния казус не са налице визираните в разпоредбата на чл.249 ал.4 от НПК нарушени права на страните – обвиняемият, пострадалия или неговите наследници. В тази връзка в постановлението за привличане в качеството на обвиняемо по ДП, както и в обвинителния акт са изложени съставомерните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване и то конкретно, ясно и подробно. По този начин обвинителният акт съдържа всички необходими реквизити в 4 съответствие с нормата на чл.246 ал.2 от НПК, а именно посочване на място, време, механизъм и начин на извършване на деянието, на ясен и достъпен език, формулирайки обвинението от фактическа и правна страна. Настоящият съдебен състав не установи твърдяното в жалбата лаконично описание от фактическа страна относно употребената сила при влизане в жилището, обитавано от трите посочени лица, както и липсата на каквото и да било изложение от фактическа страна относно второто изпълнително деяние – влизането в чуждо жилище да е сторено чрез заплашване. Настоящата инстанция намира, че действията на подсъдимия са точно, ясно и последователно очертани в обвинителния акт, като представителят на държавното обвинение е посочил в какво се изразява заплашването, както и употребената сила при влизането в жилището, обитавано от М. С. П., ЖК.П.. и М. М. П.. Прокурорът е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт последователно конкретните действия, извършени от подс.К., както и действията на другите присъстващи лица, като съдът ще прецени с крайния си съдебен акт какви точно са изпълнителните деяния, включени в това обвинение.

По този начин и съобразявайки изложеното, настоящата инстанция намира, че в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт са описани съставомерните признаци на деянията и участието на подсъдимия в тях, като са спазени и всички изисквания към заключителната част на обвинителния акт. Предвид това не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в извършването на какви престъпления е обвинен.

Така обвинителният акт е определил предмета на доказване с твърдените от прокурора обстоятелства, а относно въпросите, касателно доказването на обвинителната теза, същите следва да се разгледат при разглеждане на делото по същество. Въззивният съд счита, че в обвинителния акт представителят на държавното обвинение достатъчно ясно и конкретно е посочил твърденията на обвинението и доказателствата, на които се гради това обвинение, като доказването им се извършва в хода на съдебното следствие и относно доказаността, както и всички въпроси по същество, съдът следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт. В тази насока изложеното от защитника на подсъдимия в жалбата е неоснователно, като въззивния съд е длъжен да отбележи, че същите възражения са правени и при разглеждане на разпоредителното заседание и правилно са приети от първоинстанционния 5 съд за неоснователни.

Относно съставът на самото деяние по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, настоящата инстанция намира, че това касае разглеждане на делото по същество и следва проверявания съд да се произнесе с окончателния съдебен акт, като извърши преценка налице ли е употребена сила и/или заплашване.

Относно искането за прекратяване на производството в частта за повдигнато обвинение за престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно, че деянието е извършено нощем, въззивният съд счита, че няма основание за прекратяване по чл.24 ал.1 т.6 предл.2 от НПК. Действително, при разглеждането на делото по НОХД № 679/2021г. по описа на СлРС, съдът е постановил Присъда № 108/12.09.2022г., с която е признал подс.К. за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.170 ал.2 предл.1, вр. ал.1 от НК, че е влязъл нощем в чуждото жилище. Тази присъда е обжалвана и с Решение № 11/25.01.2023г. по ВНОХД № 606/2022г. на СлОС, присъдата е отменена изцяло и делото е върнато на РС Сливен за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. След това районният съд в разпоредително заседание е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, съобразено с указанията на отменителното решение на окръжния съд. По този начин делото е върнато на досъдебното производство и към настоящия момент НОХД № 283/2023г. на СлРС е образувано след като е внесен нов обвинителен акт на 02.10.2023г. по съответните обвинения, описани по-горе, срещу подс.С. П. К.. Тъй като присъдата, с която подсъдимият е оправдан за деянието по чл.170 ал.2 от НК, т.е. че деянието е извършено нощем, е отменена изцяло, не само в атакуваните части, което е от правомощията на въззивната инстанция, то с внасянето на нов обвинителен акт по обвинение на С. П. К. за престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, не е налице основание за прекратяване на наказателното производство в тази част, тъй като спрямо същото лице за същото деяние няма влязла в сила присъда, същата е изцяло отменена относно всичките обвинения, независимо от обжалваните й части.