Решение № 2953 от 05.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2953 гр. Варна, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110102211 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Г. А. К., ЕГН ********** от гр. В., чрез адв.А. Д. от *АК срещу ответното дружество „К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление : *, представлявано от управителя Н. П. П., обективно съединени установителни искове и осъдителен иск, както следва:

1.иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за НИЩОЖНА клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., поради противоречие със закона,

2.в условия на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за НИЩОЖНА клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., поради накърняване на добрите нрави .

3.както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на СУМАТА от 35.25 лв. , с която ответникът се е обогатил неоснователно (представляваща недължимо заплатена сума за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -21.02.2025 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г.по силата на който била предоставена на ищцата К. в качеството й на кредитополучател СУМА от 200 лв., представляваща главница. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договора заемателят дължал ТАКСА за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 35,25 лв.

Ищцата счита процесната такса за нищожна, като навежда следните основания за това: Ищцата намира оспорената клауза за противоречаща на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, което водело до нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП. Според ищцата договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

1

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор, сочи ищцата, че са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради това и бил изпълнен общия състав на чл. 143 ЗЗП и в като неравноправна оспорената клауза следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и съответно не пораждала правни последици. Ищцата се позовава на чл.11,ал. 1, т.10 от ЗПК а имено , че договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР. В случая, счита ищцата, че кредиторът се задоволил с посочване на размер на ГПР, без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. Навежда довод, че събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не било сторено. При положение, че таксата е включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР щял да бъде надвишен, твърди ищцата. В условията на евентуалност се навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора намира ищцата, че са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба страна.

Твърди се още, че общата дължима СУМА от заемателя за погасяване на заема е в размер на 239 лв. Сумата била изцяло заплатена от ищцата на 10.10.2023 г. за което и исковата молба ищцата представя извлечение от банкова сметка на ищцата от която било видно погасяването. В общата дължима сума, конкретизира ищцата, че била включена и таксата, която счита за нищожна. С оглед на нищожността на оспорената клауза твърди ищцата, че кредиторът се обогатил неоснователно, събирайки таксата и съответно дължал нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Всички горепосочени обстоятелства, обобщава ищцата, че обуславяли правния й интерес от предявяване на настоящите два (според ищцата) иска - установителен за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора и осъдителен за връщане на недължимо платената такса за експресно разглеждане в размер на 35.25 лв. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

При тези твърдения ищцата е отправила и исканията си до съда съгласно чл.127, ал.

1, т. 5 ГПК. Претендира и присъждане на разноските по делото вкл. и адвокатско възнаграждение. Сочи съгласно чл.127, ал. 4 ГПК банкова сметка по която желае ответникът да извърши плащане. Към исковата молба ищцата прилага договора за паричен заем и платежно нареждане за погасяване на заемната сума , които моли да бъдат приети по делото като писмени доказателства

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника К. ЕООД, чрез процесуален представител - адвокат Х. М. от *АК с надлежно приложено пълномощно към отговора на искова молба.

Ответникът оспорва исковете като твърди, че исковата молба е предявена в условията на злоупотреба с права и неоснователна.

1.Съгласно чл. 4, ал.1 , т.6 от ЗПК сочи ответника, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит за погасяване на задължения до 3 м. и при които се дължат незначителни разходи. Настоящият спор бил повдигнат тъкмо за договор за кредит, попадащ в двете хипотези на цитираната правна разпоредба: отпуснати били 200 лв. които следвало да бъдат върнати с еднократно плащане в срок от 1 м. , като всички разходи за потребителя се простирали до СУМАТА от 39 лева в т.ч. 3.75 лв. възнаградителна ЛИХВА и 35.25 лв.

ТАКСА експресно разглеждане.

2.Налице била злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК.

Към момента на подаване на отговора (22 април 2024 г.) твърди ответника, че ищцата Г. К. подала общо 14 ИСКОВИ МОЛБИ против финансови институции от групата на „Е. В.

2

Ф.“, ЕИК *, чиято собственост са „С. К.“ ООД и „К.“ ЕООД. Исковите молби били напълно идентични , като с тях се оспорвали идентични кредитни продукти предоставени чрез 14 ДОГОВОРА, като във всеки от тях страните договорили такса експресно разглеждане на исканията за предоставяне на кредит. Цитирани са номерата на делата по описа на РС Варна и в скоби кои от тях са решени, като е обобщено че при претенции от по 30-40 лв. ищцата претендира по всяко дело РАЗНОСКИ 960 лв., т.е. разноските които търсела ищцата били в пъти по-големи от самия размер и на осъдителните искове. Ето защо и ответникът е цитирал чл. 3 ГПК и препратил към съдебна практика целяща преустановяване на действия съставляващи злоупотреба с права. В този ред на изложение ответникът моли съда да противодейства на извършената злоупотреба с право, като не присъди разноски, доколкото такива вече били присъдени : „по примера на заслужаващата високо признание практика на СГС „ (цитирана като номера на актове) . В подкрепа на искането си ответникът се спира на практиката на ВКС и ВАС и на СЕС а на последно място и на Решение на РС Варна 14-ти състав по гр.д. № 14 940/2023 г.

Спирайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ответникът сочи, че оспорената клауза е действителна и не е неравноправна, а представлява задължително условие за отпускане на кредита с възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Ищецът получил искания от него кредит в рамките на 3 минути избрал да се ползва от услугата експресно разглеждане , след като се запознал и с цената й, а освен това сключил и още 15 договора при същите условия. Целта на ищеца според ответника е не да получи кредит , от който има нужда, а да увреди кредитора си като инициира производства , по които да му бъдат присъдени разноски. Аргумент за горното се извличал от факта, че ищецът сключил 15 договора за кредит, които съдържат клауза за експресно разглеждане, както и самият размер на осъдителната претенция по настоящото дело 35, 25лв. Ясно за ответника било, че при уважаване на исковете му ответното дружество ще бъде осъдено за заплати в пъти по-високи суми под формата на разходи за водене на делата.

Твърденията на ищеца за неравноправност на процесната клауза ответника намира за несъстоятелни. Видно било от лог файл, искането за кредит, СЕФ и предварително приетите ОУ, че ищецът се бил запознал предварително с дължимата се такса за експресно разглеждане на документи и конкретните финансови ангажименти, които ще поеме пред кредитодателя, респективно - направила преценка дали да се обвърже с тях, като имала възможност да не се задължава с условията по предоставения кредит на всеки етап от сключване на договора.

Неоснователно намира ответника твърдението, че таксата противоречала на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК. Тя била фиксирана в размер на 35,25 лв., посочена ясно в СЕФ и в Договора поради което и не можело да се твърди, че кредитополучателят не могъл да предвиди икономическите последици от процесната клауза.

При сключени 15 договора ответникът намира, че е налице индивидуално договаряне, което само по себе си изключвало противоречието с добрите нрави, неравноправността на оспорената клауза и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения които се поемат с тях ,като препраща към практика на СГС и СЕС.

Невярно намира ответника и твърдението за нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.Твърди се от ответника, че оспорената клауза представлява допълнителна услуга за експресна обработка и не е задължително условие за получаване на кредит, поради което и не следва да се включва в ГПР.

На следващо място, общият размер на платеното от ищеца бил 239 лева. Така крайният финансов резултат от погасяване на задължението само с 1 месечна вноска бил, че кредитополучателя върнал предоставения кредит незабавно след искането ведно с лихва и таксата за експресно разглеждане с оскъпяване от 39 лева. Само по тази проста математическа сметка за ответника било ясно, че с оспорената клауза по никакъв начин не били нарушени повелителни норми и принципи на правото. Същата не била във вреда на 3 потребителя, не противоречала на добросъвестността и не нарушавала по никакъв начин равновесието между страните по договора.

От неоснователността на твърденията за нищожност на клаузата предвиждаща такса за експресно разглеждане следва според ответника и неоснователността на осъдителния иск за връщане на даденото по клаузата. В случая договорът и отделните му клаузи били действителни по изложените в отговора съображения поради което в полза на кредитодателя било налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по договора.

С оглед горното ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и желае присъждане на разноските по делото за което сочи, че ще представи допълнително списък по чл. 80 ГПК. С отговора са представени СЕФ, Искане за сключване на договора, които се желае да бъдат допуснати като писмени доказателства.

В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 11.07.2025 г. страните по делото не се изпратили представители .

С молба вх.рег.№ 61697/09.07.2025 г. от адв. Д. - пълномощник на ищцата по делото, ищцата поддържа изцяло исковата молба, както и изложените твърдения и обстоятелства.

Счита всички възражения на ответника за неоснователни. Моли да не бъде допуснато доказателственото искане на ответника, като неотносимо и ирелевантно за настоящия спор.

Изразява становището си по съществото на спора, като желае присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Обективира възражение за прекомерност на процесуалния представител на насрещната страна, в случай, че съдът прецени, че такова се следва на ответника.