Определение № 478 от 30.01.2020, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№......... 30.01.2020г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На тридесети януари

2020г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 342 по описа за 2020 година:

Предявена е искова молба от С.А.Б. *** с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Ответникът ОД на

МВР Стара Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з. Производството по делото следва да се разгледа по общия исков ред, тъй като е налице обективно съединяване на искове по чл.310 ал.1 т.1 ГПК с искове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна следва да се уважи искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като разноските за същата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2012г., т.23, държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, но не и от разноски.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Удостоверение УРИ:349р-27326/05.12.2019г.;

Справка за въведени болнични и вида на обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.12.2016г. до 31.12.2019г.; Заповед №8121 з-791 от 28.10.2014г.; Заповед №8121 з-1429 от 23.11.2017г.; Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г.; Докладна записка peг.№8121р-20741 от 30.04.2015г.; Писмо рег.№8121р-17549/04.10.2019г.; Платежни бележки за периода м.11.2016г. до м.11.2019г.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки, в т.ч. и справка при ответника по графиците за полагане на труд относно положения от ищеца труд по график от 22.00ч. до 6.00ч. за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г., както и справка за ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност през периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г., да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза Даниела Вълчева Демирева-Гюрова.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150,00лв., платими от ищеца в едноседмичен срок съобщението, за което да се представи квитанция по делото.

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните

ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът С.А.Б. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР от 2013г., като през претендирания период от 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е полагал изпълнявал служебните си задължения в група ООР на пост НПМ „Шипка“ при РУ Казанлък. Назначен бил на длъжност “младши инпектор – полицай/старши полицай“. През исковия период престирал труд на смени с продължителност 24 часа по график, от 09,00 часа до 09,00 часа в размер на 5 смени.

През претендирания период изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 24 часа, както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 06.00 часа. В този смисъл счита, че е налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден.

Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в община Казанлък.

Заявява, че служебното му правоотношение се урежда от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно.

Счита, че в отношенията между него и работодателя би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита, че в конкретния случай, следва да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка сочи, че според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била отменена е Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. и понастоящем действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласяли, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

В следващите две

Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.12.2016 г. до 01.12.2019г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Счита, че липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с изложеното, както и предвид това, че основното му трудово възнаграждение е в размер на 890.00 лева, а почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева счита, че от страна на работодателят е налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване е 50% /чл. 187, ал.

6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.

Относно претендирана лихва за забава сочи, че организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждало от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, е протокол /приложение 3/. На основание чл.31, ал.1 от Наредбата Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа се отчита с протокол /приложение 6/. В изпълнение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата - “Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.

В този смисъл счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от мен време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това е следвало да се извърши в месеца, в който този труд е положен и съответно е следвало същия да се заплати с дължимото ми възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца в който е положен извънредния труд.

Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който е положен от него труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това.

Ищецът твърди, че през периода 01.12.2016г. до 31.10.2019г. е положил нощен труд по 40 часа всеки месец от м.12.2016г. до м.10.2019г.вкл., който преизчислен с коефициент 1,413 възлиза на по 6 часа за всеки месец от периода, както и че преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд, който следва да му бъде допълнително заплатен от ответника с увеличение 50%, или за процесния период претендира сумата от общо 1680,00лв. /подробно посочена по размер и начин на формиране в исковата молба/. Счита също, че ответникът е в забава в изплащането на горната сума, поради което претендира и лихва за забава за процесния период общо в размер на 238,58лв./подробно посочена по размер и период в исковата молба/.