Решение № 1235 от 04.08.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1235 04.08.2021 г. гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети юли, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

2.МАРИНА НИКОЛОВА секретар: И.Л.прокурор:

Д.Х. сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1440 по описа за 2021 година.

Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ПСОВ Елените” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза” №8, ет.3, представлявано от управителя Е. Д., чрез адв. Ю. Д. против Решение № 260089/25.03.2021 г., постановено по НАХД № 1087/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № И-2-0795-1 от 13.10.2020г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на касатора на основание чл. 69а, ал. 1 ЗООС вр. чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7, ал. 9 и ал. 12, т. 2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата), за извършено нарушение на чл.69 ЗООС, е наложено наказание „еднократна санкция” в размер на 39 404 лева месечно за срок от дванадесет месеца, или общо 472 848 лв., считано от 26.08.2020г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановени в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложена санкция е явно несправедлива. Излагат се възражения относно наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, ограничаващи правото на защита на дружеството и неправилно приложение на материалния закон, идентични с тези, направени и пред първата инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения процесуален представител адв.

И.Б. - БАК, който ангажира писмени доказателства - протокол за провеждане на среща за обсъждане на ПСОВ Елените от 13.09.2012г.; кореспонденция от „Вики инвест 1“ ЕООД от 10.03.2017 година; кореспонденция от „Вики инвест1“ ЕООД от 14.09.2011 година- 2броя, кореспонденция от „Вики инвест 1“ ЕООД до ВиК-Бургас и кмета на община Несебър от 31.01.2013 година, кореспонденция от „Вики Инвест 1“ ЕООД от 05.12.2011г. ; докладна записка от „Вики инвест 1“ ЕООД от 14.09.2021 г., кореспонденция на касатора до Общински съвет- Несебър от 22.06.2017 година и кореспонденция на касатора до Областна администрация - Бургас от 23.06.2017 година, както и разрешително за ползване на воден обект за зауставане на отпадъчни води в повърхности водни обекти №03340002/14.12.2007 година. и пледира, че независимо от липсата на разрешително за заустване на името на касатора, по силата на Закона за водите и по силата на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги касатора има качество на монополно дружество, което не може да откаже да приема водата, която му се зауства в колектора. Сочи, че пречистването на битово-отпадни води е обществена услуга, съгласно чл.1 и 3 от Закона за водите и чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ако през 1985 година капацитета на водите е бил съобразен с населението на село Влас, към 2020 година този капацитет е надхвърлен десетократно, включително изградените почивни комплекси. Изразява становище, че съобразяването на това превишение и обезпечаването му с пречиствателни съоръжения е било безспорно ангажимент на Община Несебър, като не е било в тежест на собственика или оператора на ведомствената пречиствателната станция, защото тя е заварена в параметрите и капацитета от 1985 година. Позовава се на представените писмени доказателства, съгласно които, както настоящия оператор, така и предходния оператор са сезирали многократно отговорни инстанции за решаване на проблема, който е извън възможностите на частната пречиствателна станция. По делото се депозира и писмена защита, в която в допълнение на вече изложеното, отново се описва фактологията и се цитират закони и конкретни норми от тях, които вменяват отговорност на Държавата и Общините за извършване на услуги в обществен интерес и ангажимент по осигуряване на пречистването.

Ответникът по касация, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Депозира писмени бележки по делото, чрез процесуален представител – юрисконсулт, в които се оспорва представителната власт на процесуалния представител на дружеството, участвал пред РС-Несебър и се описват наложените, поради незадоволителния ефект на пречистване на отпадъчни води санкции, в периода от 2014год. до 2017 год.

Обсъждат се представените пред настоящата инстанция, в проведеното съдебно заседание писмени доказателства, които се намират за неотносими и се моли за постановяване на съдебен акт, с който решението на РС-Несебър се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателно постановление №

И-2-0795-1 от 13.10.2020г. на директора на РИОСВ Бургас, отговорността на дружеството е ангажирана за извършено нарушение на чл.69 ЗООС, като на основание чл.69, чл.69а, ал.1 от ЗООС вр. чл.19, ал.1, ал.2, ал.3, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.12, т.2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата), е наложено наказание „еднократна санкция” в размер на 39 404 лева месечно за срок от дванадесет месеца, или общо 472 848 лв., считано от 26.08.2020г.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със заповед № РД-734 от 06.08.2010г. на министъра на околната среда и водите), като при издаването му съдът не е констатирал нарушения в процедурата, детайлно разписана в чл.69а ЗООС и в чл.5 – чл.13 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, която процедура се явява специална и се отклонява от процедурата по установяване на административни нарушения по чл.33 – чл.46 от ЗАНН. Съдът е констатирал, че е налице компетентност на участвалите в проверката лица и на органът, издал НП, като се е позовал на чл.6, ал.1 от Наредбата, където е предвидено, че проверките се извършват от контролните органи на МОСВ, а директорът на РИОСВ Бургас е оправомощен да издава НП за нарушения на територията на инспекцията, поради което именно служителите в тази дирекция са контролните органи по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредбата. Съдът е намерил, че е налице яснота относно самото изпълнително деяние и извършеното нарушение е описано по пълен начин, като в подкрепа на твърдението си, съдът е посочил, че в текста на НП изрично е посочено, че са налице превишения на нормите за район на съществуващо и перспективно ползване на качеството на крайбрежните морски води, определени в приложение към чл.10 от Наредба № 8. Посочил е, че нарушението на чл.69, ал.1 от ЗООС се състои в увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми, като в разпоредбата на чл.1 от Наредба № 8 от

25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води, се определят показателите и нормите, на които трябва да отговарят качествата на крайбрежните морски води. Според чл.19, ал.2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения когато няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води или комплексно разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не отговарят на нормите за съответната категория на водоприемника, в който се заустват отпадъчните води, определена със заповед на министъра на околната среда и водите. Съдът е посочил, че в текста на НП е описано, че са отбрани проби от води, които се заустват в Черно море, посочено е, че са налице превишения, както и са описани конкретните превишения. Отразено е, че за ПСОВ „Елените” няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изискващо се по чл.46, ал.1, т.3, буква „б” от ЗВ.

Т.е., описани са всички относими факти и обстоятелства към процесното нарушение, както и самото нарушение. От така описаното, съдът е намерил, че се касае за неспазване на нормите, предвидени за Черно море, за които от своя страна е приета и изрична Наредба, като описаните факти са относими към състава на цитираното в текста на НП нарушение. Отразени са всички относими законови разпореди, вкл. и чл.46, ал.1, т.3, буква „б” от ЗВ, тъй като изрично изискване на чл.19, ал. 2 от Наредбата е наказаното лице да не притежава действащо разрешително. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл.69 и чл.69а ЗООС са относими за всички видове замърсявания, което се следва и от изричното уточнение на чл.19, ал.2 от Наредбата. В заключение, съдът е извел извод, че изпълнителното деяние и законовите норми са описани в пълнота в текста на НП, в което е описано само едно нарушение и не се касае за две отделни нарушения по смисъла на чл.18 от ЗАНН. Съдът е посочил, че елемент от състава на нарушението е липсата на разрешително, като е извел този извод от изричния текст на чл.19, ал.2 от Наредбата, според който санкции се налагат „Когато няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води или комплексно разрешително“. Съдът е посочил, че от своя страна, липсата на разрешително представлява самостоятелно нарушение – това по смисъла на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от Закона за водите, но в настоящия случай, не са описани две отделни нарушения, а нарушението по чл.19, ал.2 от Наредбата, които включва липсата на разрешително. Съдът изрично е отбелязал, че дружеството е наказано с отделно влязло в сила наказателно постановление за нарушението на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите, установено при същата проверка, като се е позовал в наличното на л.

109 от делото НП. Предвид изложеното, съдът е заключил, че не се касае за нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като при пълното съблюдаване на чл.18 от ЗАНН, дружеството е наказано отделно с две отделни наказателни постановления за тези две нарушения, а в НП, което е предмет на оспорване по дело, липсата на разрешително е цитирана само като елемент от фактическия състав на конкретното нарушение, а не като отделно нарушение. Съдът е намерил, че са спазени и изискванията при вземане на пробите, като същите са взети от служители на акредитирана лаборатория в системата на МОСВ, поради което пробите са взети от компетентно лице по смисъла на чл.7, ал. 1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Взетите проби са нормални и отговарят на зададените критерии – видно от вписването в протокол за проверка № К-9-76 от 26.08.2020г., като представител на дружеството също се е подписал в този протокол без възражения срещу характера на отбраните проби. По същество, съдът е намерил оспореното пред него НП и за материално законосъобразно, като е цитирал разпоредбите на чл.69, ал.1 ЗООС, чл.1 от Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води и чл.19, ал.2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Посочил е, че в случая за ПСОВ „Елените” не е издадено разрешително, като е установено замърсяване на околната среда (водите на Черно море) над допустимите в Наредба № 8 норми. Следователно нарушението на чл. 69, ал.1 ЗООС е безспорно установено по делото. Относно субекта на наложеното наказание, съдът е взел под внимание разпоредбите на чл.69, ал.1 от