Решение № 142 от 22.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20265001000094 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №44288/17.12.2025г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.

София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 – чрез пълномощника на дружеството адв.

Д. С. против решение №450/18.11.2025г., постановено по т.д. №662/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София е осъдено да заплати на С. В. В. ЕГН ********** от *** обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 61 355.02 евро /равностойност в лева -120 000 лева/ до присъдения размер от 102 258.37 евро /равностойност в лева - 200 000 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид приноса на пострадалия В. В. за ПТП и за увреждането, изразяващо се в неизползване на предпазен колан и знанието му за употреба на наркотични вещества от водача на МПС. Поддържа, че водеща причина за уврежданията е свободното движение на тялото в купето на автомобила, а коланът не би позволил такова движение, дори и при страничен удар и би предотвратил голяма част от 1 уврежданията. Поддържа също, че пострадалият доброволно е приел да пътува в автомобил, управляван от водача М., за когото е могъл да предположи, че е употребил марихуана и е под въздействието и. Поддържа и твърдение, че именно пострадалият В. с поведението си е отклонявал вниманието на водача, с което е допринесъл за настъпване на пътния инцидент. Изразява и оплакване, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено с оглед критерия за справедливост, социално – икономическите условия в страната към датата на ПТП и размерите на обичайно присъжданите размери в такива случаи.

Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а претенцията за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 61 355.02 евро /равностойност в лева -120 000 лева/ до присъдения размер от 102 258.37 евро /равностойност в лева - 200 000 лева/ – да бъде отхвърлена.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от С. В. В. от гр. *** – чрез пълномощника и адв. В. К. с адрес: ***, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа становище, че в случая коланът е бил двуточков, а не триточков и той не би могъл да спре движението на тялото при удар от вида на процесния. Посочва, че П. М. не е разпитван като свидетел по делото, а от показанията на останалите свидетели не може да се направи извод за знание, че водачът е бил наркотично повлиян. Намира присъдения размер на обезщетението за справедлив. Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на жалбоподателя П. З. М. ЕГН ********** от ***, редовно уведомен, не е взел становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата С. В. В. ЕГН ********** от *** твърди, че на 11 .11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – Пещера - Пловдив, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал нейния син – В. В. В. ЕГН **********.

Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от водача П. З. М. при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***. Твърди, че ПТП е 2 причинено от водача М., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата – управлявал с превишена скорост и след употреба на наркотично вещество, като управляваният от него автомобил излязъл от платното за движение и се ударил в крайпътно дърво. Твърди, че смъртта на сина и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Посочва, че с влязла в сила на 19.07.2023г. Присъда №1/07.01.2022г. по НОХД №1056/2021г. на Окръжен съд – Пловдив П. М. е признат за виновен в това, че на 11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – Пещера - Пловдив, при управление на МПС лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ и на чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват“ и с това по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на Т.Т.Б. ЕГН ********** и на В. В. В. ЕГН ********** и е причинил средна телесна повреда на едно лице, а именно – на Н.Л.Л. ЕГН **********, изразяваща се в счупване с разместване на тялото на дясна раменна кост с увреждане на лъчевия нерв, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за около 3-5 месеца, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана, канабис/ и от него е настъпила смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на едно лице, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл.

2-ро, буква „а“, предл. 2-ро и б. „б“ предл. 1-во, вр. ал.1 б. „б“, предл. 2-ро и б.

„в“, вр. чл.342 ал.1, предл. 3-то, вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание пет години лишаване от свобода и е лишен от право да управлява МПС за срок от осем години. Твърди, че вследствие на причинената смърт на седемнадесет годишния и син, е понесла неимуществени вреди – мъка, силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва, чувство на безнадеждност и безпомощност.

От смъртта на сина и има рецидивиращо депресивно разстройство, изпитва тревожност, има безсъние, главоболие, проблеми с храненето, сънува кошмари, усеща задушаване, сърцебиене, световъртежи, изпитва безпомощност и безнадеждност. Посочва, че се е изолирала, не общува с хората, не намира стимул и смисъл в живота. Посещава психиатър и психолог, приема медикаменти за състоянието си. Твърди, че към датата на ПТП 3 гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление от 20.11.2020г. Твърди, че е заявила своята претенция пред застрахователя с молба вх. №4262/31.08.2023г. Посочва, че по образуваната преписка по щета ответникът не е определил и не е заплатил обезщетение за претърпените от нея болки и страдания.

Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК 200299615 да заплати на С. В. В. ЕГН ********** от *** сумата 300 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените о т н е я болки и страдания вследствие смъртта на нейния син В. В. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП н а 11.11.2020г . на път III-375 км. 29+500 – Пещера - Пловдив, причинена от водача П. З. М. при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, чиято отговорност е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица №*** от 24.09.2020г., ведно със законна лихва считано от 20.11.2020г., респективно – при условията на евентуалност - 31.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Решението по претенциите на другите двама ищци В. К. В. и Н. М. В. за обезщетение за неимуществени вреди и по претенцията на ищцата С. В. В. в частта, с която е отхвърлена претенцията и за разликата над 200 000 лева до претендирания размер от 300 000 лева, както и произнасянето по предявения обратен иск на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София против П. З. М. не е предмет на въззивното производство.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК 200299615 – чрез пълномощника на дружеството адв. Д. С. оспорва предявените искове. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради обстоятелството, че е отклонявал вниманието на водача П. М. по време на пътуването като е подритвал седалката му с цел закачка, с което е провокирал водача да се обърне към него и така да загуби контрол върху 4 управлението на автомобила, с което е поставил началото на пътния инцидент.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и поради това, че той е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Счита, че при използването му травматичните увреждания не биха били в такъв обем и интензитет, т.е. част от вредите биха били предотвратими. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и поради обстоятелството, че доброволно е приел да пътува в автомобила на водач, за когото е знаел, че употребява наркотични вещества и че е под влияние на такива.

Счита претенцията на ищцата С. В. В. за прекалено завишена по размер.

С допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията за съпричиняване на произшествието и настъпилите вреди от страна на пострадалия. Счита, че претендирания размер на обезщетението съответства на интензитета на страданията и.

С допълнителен отговор Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София оспорва допълнителната искова молба и поддържа наведените доводи и възражения.

Третото лице – помагач П. З. М. ЕГН ********** от *** – чрез своя пълномощник адв. И. С. изразява становище за неоснователност на предявения иск като оспорва същия по основание и размер. Оспорва твърдяния интензитет на болките и страданията, за които се претендира обезщетение. Намира, че размерът на претенцията не е съобразен с критериите за справедливост. Поддържа наведените от подпомаганата страна възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. В..

Видно от представеното уведомително писмо от 20.11.2020г. ищцата С.

В. В. е уведомила Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София за настъпило на 11.11.2020г. ПТП, в резултат на което е починал нейния син В. В. В.. В писмото тя е посочила, че по случая е образувано досъдебно производство и неговия номер, както и застрахователната полица, покриваща гражданската отговорност на водача на МПС.

Видно от представената застрахователна претенция вх.

№4262/31.08.2023г. ищцата е заявила своята претенция пред застрахователя с посочената молба. Ответникът също не оспорва заявяването на извънсъдебна 5 претенция, датата на получаването на която е отбелязана и върху представения заверен препис. Не се спори и относно обстоятелството, че дружеството не е определило и заплатило обезщетение на ищцата.

От тези писмени доказателства може да се направи извод, че ищцата е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие и е отправила писмена застрахователна претенция до „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против застрахователя.

Видно от представената Присъда №1 от 07.01.2022г. по НОХД №1056/2021г. на Окръжен съд – Пловдив П. З. М. е признат за виновен за това, че на 11.11.2020г . на път III-375 км. 29+500 – Пещера - Пловдив, при управление на МПС лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ и на чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват“ и с това по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на Т.Т.Б. ЕГН ********** и на В. В. В. ЕГН ********** и е причинил средна телесна повреда на едно лице, а именно – на Н.Л.Л. ЕГН **********, изразяваща се в счупване с разместване на тялото на дясна раменна кост с увреждане на лъчевия нерв, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за около 3-5 месеца, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана, канабис/ и от него е настъпила смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на едно лице, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл.