Решение № 505 от 17.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Благоевград, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500350 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от "А", седалище и адрес на управление: гр.С., ул.К., представлявано от А.Д. и М.М, чрез юриск. Я.З против решение № 757/23.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2590/2021 г. по описа на РС- Благоевград.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в записа на заповед имало неяснота относно точната сума на плащане, тъй като с думи изрично били посочени цифрите, които формират числото, което обективира дължимата сума. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е приел, че ответникът не е заемал отчетническа длъжност – мениджър магазин в Регион София 2, което обстоятелство не е оспорено от ответника. С оглед отчетническата длъжност на ответника и установените липси, се касаело за пълна имуществена отговорност. Изтъква се, че при наличието на признание и свободно дадено съгласие за заплащане на обезщетение за причинени вреди от служител, следвало да се зачете неговата воля и да се допусне страните да уредят отношенията си доброволно.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решение № 757/23.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2590/2021 г. по описа на РС- Благоевград и вместо него – да бъде постановено решение, с което с да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК и отхвърляне изцяло на предявените насрещни искове от ответника.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 08.03.2023 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

С ъ д ъ т , след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 8570/30.11.2015 г., последната заемана длъжност от Д. е „мениджър магазин“, направление „Продажби на частни клиенти“, служителят замества М.Ц.Г. до нейното завръщане (допълнително споразумение № 109/05.01.2018 г.).

Видно от приета като доказателство по делото длъжностна характеристика за длъжността „мениджър магазин“, направление „Продажби на частни клиенти“, регион София 2, сред задълженията са и: носи материална отговорност за събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности от продажба на стоки, услуги и продукти на компанията, носи пълна имуществена отговорност като материално отговорно лице съгласно чл. 207, ал. 1 КТ за дълготрайните активи и стоково-материални ценности в поверения му магазин. При констатирана липса отговаря спрямо работодателя за причинената липса в пълен размер, управлява стоковите наличности в магазина- отговаря за движенията на търговски стоки, касаещи неговия магазин, отговаря за ежедневната проверка на стокови наличности и др. Длъжностната характеристика е подписана от Г. Д. на 08.01.2018 г.

Със заповед № 367/28.06.2019 г. трудовото правоотношение на Г. Л. Д. е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 05.07.2019 г.

От прието като доказателство по делото извлечение от разчетноплатежна ведомост за месец юли 2019 г. се установява, че начислените нетно трудово възнаграждение (139,48 лв.) и нетно обезщетение по чл. 224 КТ (2480,40 лв.) на Д. са удържани- сумата от 2619,88 лв. с основание - удръжка по чл. 272 за липси и вреди.

С декларация от 03.06.2019 г. Г. Л. Д., като заемащ длъжността мениджър А1 магазин, Б., ул.К.М., регион София 2 е заявил съгласието си за следното: Въз основа на извършена проверка от дати 13.05.2019 г. (заповед № 826 и 31.05.2019 г.) заповед 1082 от отдел „Управление на кредитния риск“ приема направените констатации, че в следствие на извършени от него нарушения на вътрешни инструкции за работа на А1 България е била нанесена имуществена вреда. Изразява съгласие доброволно да заплати на "А" обезщетение за така причинената имуществена вреда, като на основание чл. 272, ал. 1 КТ изразява съгласие сумата от 8379, 32 лв. да бъде удържана/прихваната от работодателя от вземанията му за трудово 2 възнаграждение и други, произтичащи от действащо и/или прекратено трудово правоотношение, включително и от възникнало негово вземане за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ. Като гаранция за точно изпълнение издава в полза на "А" запис на заповед за сумата от 8379, 32 лв. с падеж 01.12.2019 г.

От приет като доказателство по делото запис на заповед се установява, че на 03.06.2019 г. в гр. София, Г. Л. Д. се задължил безусловно и неотменимо да заплати на "А" на падежа – 01.12.2019 г. сумата от 8379,32 лв. (осем, три, седем, девет, 32 ст.). Издателят е подписал записа на заповед.

Видно от прието като доказателство пред настоящата инстанция допълнително споразумение № 3950/12.07.2018 г., между страните е сключено допълнително споразумение, с което е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1300,00 лв.

Със заповед за внезапна проверка съгласно Инструкция за проверка на наличности и документи № 1082/31.05.2019 г. на старши мениджър „Управление на кредитния риск“ е наредено извършването на внезапна проверка на А1 магазин Б., К.М.. Видно от протокол № 8864 за извършена проверка на наличности съгласно заповед № 1082/31.05.2019 г., в обект 4011А1 магазин Б., К.М., на 31.05.2019 г. е извършена проверка, при която е установено разлики в наличностите на стоки в обекта към 31.05.2019 г. на стойност 8379,32 лв. Протоколът е подписан от Л.Х. Е. Ц., Г.Л. и Д.И. Г. Л. Д. е подписал протокола, както и в същия се съдържа декларация, че лично е извършил проверка и е запознат с описаното в протокола за проверка. Към протокола са приложени: опис на стоковите наличности към дата 31.05.2019 г. в обект М и магазин Б, М, САП склад 4011 и протокол стоки на път за А1 магазин Б., К.М. САП 4011, 31.05.2019 г., подписани от Л.Х. Е. Ц., Г.Л. и Д.И, както и Г. Л. Д..

От таблица за отчитане явяването/неявяването на работа за месец май 2019 г. се установява, че за въззиваемия Г. Д. на 31.05. са отчетени 8 отработени часа.

Пред настоящата инстанция са ангажирани гласни доказателства от въззиваемия.

В показанията св. Ц. сочи, че към 31.05.2019 г. била заместникуправител на магазин на А1 България, а Г. Д. бил управител. Пояснява, че при пристигането на ревизорите Д. не бил в магазина, обадил се по телефона, че му се налага да пътува до гр. София и е уведомил шефа. По принцип Д. следвало като управител да отвори магазина, но не знае кой го е отворил.

Разяснява, че ревизиите по принцип се извършват в присъствието на всички служители. В случая Д. не е присъствал, но казал, че ще поеме нещата, да не се занимават. Протоколът от проверката бил подписан от служители на А1 към датата на проверката, включително и от свидетелката. Потвърждава, че описаното и подписано като констатации в протокола от ревизията, е вярно.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.

3

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането, по начина, индивидуализиран в заявлението – по основание и размер, както и в оспорената заповед за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че процесния запис на заповед е издаден за обезпечение на твърдяно от работодателя задължение за имуществена отговорност за липси в размер на 8379,32 лв., както и че не е имал качеството на отчетник и не е налице надлежно установена липса на поверени материални ценности.

С обжалваното решение районният съд е приел, че записът на заповед е недействителен и ответникът не дължи плащане на посочената в него сума.

Приел е да е въведено в предмета на спора от ответника каузално отношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, но ищецът да не е доказал факта за наличието на липси, както и техния размер, нищожност на едностранната сделка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, по които решаващи съображения е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 535 ТЗ и е уважил насрещните искове с правно основание чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.

На 06.11.2020 г. от "А" е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Г. Л. Д. за заплащане на сумата от 5759,44 лв.– главница, представляваща частично вземане по запис на заповед, издаден от Г. Л. Д. в полза на "А" на 03.06.2019 г. за сумата от 8379,32 лв. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 2272/2020 г. по описа на РСБлагоевград, по което съдът е издал заповед за изпълнение № 908686/09.11.2020 г., като е разпоредил ответникът да заплати претендираните суми на ищеца. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал възражение в законоопределения срок, за което ищецът е уведомен на 29.09.2021 г. Настоящият иск е предявен на 19.10.2021 г. Описаните обстоятелства обосновават наличие на правен интерес и допустимост на предявения установителен иск относно оспореното от длъжника вземане по издадената заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на районния съд за недействителност на записа на заповед. Представеният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна и отговаря на нормативните изисквания относно формата за действителност на менителничния ефект.

Необходим елемент от съдържанието на записа на заповед е безусловното задължаване за плащане на опредЕ., а не определяема парична сума. Дължимата по ценната книга сума може да бъде изписана цифром, словом или по двата начина. Ако в менителничния ефект сумата е написана едновременно с думи и цифри, но има различие между тях, съгласно разпоредбата на чл. 460 вр. чл. 537 ТЗ, важи сумата, написана с думи.

Правилото за дерогиране на цифровото изражение на дължимата по ценната книга сума е приложимо само, ако в нея едновременно с това има изписване на различна сума с думи. В този случай се счита, че изявлението за 4 задължаване от издателя на записа на заповед е направено за посочената словом сума. Разликата между словното и цифровото изражение обаче не води до нередовност на ефекта и липсата на дълг по него. Правилото на чл.

460, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ е приложимо единствено, ако посоченото с думи в записа на заповед е съществуваща величина, като преценката е конкретна и се извършва включително с оглед начина на нейното изписване. Ако изписването словом е несъществуваща величина, не е налице словестно посочване на дължима сума по см. на чл. 460, ал. 1 ТЗ и инкорпорираното в тази разпоредба правило е неприложимо, тъй като няма изписване на сумата по двата начина, като дължимият размер на дълга се определя съобразно посочването му в цифри. За разлика от правилото на чл. 460, ал. 1 ТЗ, в чл.

460, ал. 2 ТЗ е уредена хипотеза, при която сумата е изписана няколко пъти (с думи или с цифри), т.е. изписана е по един и същ начин, но има различие между размерите, в който случай важи по-малката сума. С посочените правила се цели да се запази редовността на менителничния ефект като се уредят случаите, при които има посочване по различен начин на различни суми – вж. решение № 173/25.01.2018 г. на ВКС по т.д. № 937/2016 г.

В процесния запис на заповед издателят се е задължил да заплати сума, посочена ръкописно с цифри – „8379,32 лв.“, непосредствено след което е изписано с думи „осем, три, седем девет, 32 ст.“, като под тези думи е налице печатно пояснение „словом“. В случая изписването с думи е направено като пояснение на сумата, посочена в цифри, посочването на валутата на сумата – „лева“ (съкратено „лв.“) е единствено в края на изписването с думи, поради което няма определяне словом на две суми, а на една, както от математическа гледна точка не съществува изписаното с думи число „осем, три, седем девет, 32 ст.“. Така изписаното с думи „осем, три, седем девет, 32 ст.“ е несъществуваща величина, като посочването й не води до нередовност на ефекта, тъй като сумата по менителничния ефект е опредЕ. с цифри- 8379,32 лв.