Определение № 472 от 13.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 572/2025
- Вид
- Определение № 472
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Алексей Боянов Трифонов, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 256, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472 гр. София, 13.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Алексей Б. Трифонов
Членове:
Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600572 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249,ал.3 от НПК.
В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 13.03.2025г. по НОХД № 1054/2022г. по описа на Софийски градски съд ( СГС) - Наказателно отделение, 7 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия.
В протеста се излагат съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с атакувания съдебен акт. Прокурорът ( след акцент върху забавянето на съдебното производство по делото) счита за неправилна позицията на съда, че обвинението по чл. 256, ал.1 от НК е неясно и противоречиво. Напротив – намира, че обвинителният акт очертава конкретния предмет на доказване с описание на фактическите обстоятелства на престъплението по повдигнатото му обвинение и данни за авторството му, поради което и съответства с правилата на чл. 246, ал.2 и ал.3 от НПК и указанията в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. В частност намира за обстойно описано в обвинителния акт какъв вид дейност е развивал подсъдимия в качеството си на мним търговски представител на дружеството „ Макс Медия -2007“ ЕООД; на стр.
11 от същия е посочена датата на получаване на престъпната облага; в правната квалификация на деянието е посочено, че подсъдимият е дал възможност на друго лице – „Алепо България“ ООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери – сумата от 4 646.43лв., като в тази връзка разпоредбата касае „парична сума в големи размери“, т.е. надхвърляща 70 минимални работни заплати, а не данъчни задължения в големи размери по см. на чл. 93, т. 14 от 1
НК. Предлага на въззивния съд да отмени определението на СГС и делото бъде върнато на първоинстационния съд за разглеждане по същество на спора.
Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество е основателен.
Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу Н. П. А. с предявени му обвинения за извършени престъпления по чл. 316, пр.1 вр. чл. 308, ал.2, пр.4, вр. ал.1, пр.1 от НК и по чл. 256, ал.1, пр.2 от НК. Според изнесената в акта фактология, съответна и на отразеното в неговия диспозитив, на 12.08.2016г. А., използвайки незнанието на св. Д. Б., съзнателно се ползвал от неистински официален документ нотариално удостоверяване на верността на препис, снет от оригинала - пълномощно с придаден вид, че Я. П. Н. в качеството си на управител на „Макс Медиа - 2007“ ООД упълномощава Б. да представлява търговското дружество и придаден му вид, че пълномощното е заверено с щемпел и кръгъл нотариален печат на нотариус Л. П. С. и че е положен неин подпис, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност. Според прокурора тази деятелност се субсумира под състав на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 от НК. Подс. Н. А. е обвинен и за това, че на същата дата чрез използване на посредствения извършител Д. Б. чрез използване на неистински официални и частни документи, между които отново е инкриминирал описаното по – горе пълномощно, и частни документи с невярно съдържание (коригираща СД по ЗДДС и дневник за продажби на „Макс Медиа-2007“ ООД по 9 броя данъчни фактури) е дал възможност на „Апело България“ ООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - да получи право на данъчен кредит в размер на 4 646.43 лева. Според прокурора тази деятелност се субсумира под състав на престъпление по чл. 256, ал.1, пр.2 от НК.
В рамките на проведено на 13.03.2025г. трето по ред разпоредително заседание по делото компетентният първостепенен съд служебно ( без наведени от страните доводи и при еднопосочно им становище за разглеждане на делото по общия ред) е констатирал нередовност на обвинителния акт, свързана с обвинението за извършено престъпление по чл. 256, ал.1, пр.2 от НК, намирайки че „обвинението е неясно и противоречиво, доколкото в него липсват достатъчно факти, свързани със субекта на престъплението, изпълнителното деяние и противоправния резултат на обвинението по чл. 256, ал. 1, пр. 2 от НК“. В частност е приел, че е неясно, тъй като не е посочено инкриминираната сума от 4 646,43 лв. била ли е получена реално, от кого, по какъв начин и на коя дата; неяснота съществувала и относно основанието дали сумата е в „големи размери“; позовавайки се на ТР №4/2015г. на ОСНК на ВКС е отправил упреци към описания в обвинителния акт субект на престъплението, считайки за неясно в какво качество се твърди подсъдимият да е извършил престъплението.
2
Всичко това е довело до „липса на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно прецизно посочени обстоятелства и факти, касаещи съставомерните признаци на деянието, предмет на делото“, а оттам и невъзможност за произнасяне по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав счете атакуваното определение на СГС, НО, 7 с-в за незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна, тъй като във формулираното обвинение за извършено от А. престъпление по чл. 256, ал.1, пр.2 от НК не е налице неяснота в какво престъпно посегателство е обвинен, като позицията на държавното обвинение е последователна, фактологично пълна и съответно подлежаща на доказване в рамките на съдебното следствие. Не е налице твърдяната от първостепенния съд неяснота относно фактите на получаването на сумата, кой я е получил и по какъв начин, тъй като на стр. 11 от обвинителния акт прокурорът е изложил твърдения, че с паричен превод от 25.04.2017г. от сметка на НАП по фирмена сметка на „Алело България“ ООД е била ефективно възстановена сума от 9 951,74 лв., представляващи задължения по ЗДДС, ерго инкриминираната такава в по - ниския размер от 4 646,43 лв. се явява част от получената. На второ място е извън предмета на произнасяне по реда на чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК посочването в обвинителния акт на основанието за конструкцията на обвинението, изразяваща се в получаването на сума в „големи размери“, тъй като касае правен въпрос – съпоставката на задължителните указания на ТР № 1/ 30.10.1998 г. по н. д. № 1/1998 г., ОСНК на ВКС с ноторния факт на определената с ПМС № 141/13.07.2017 г. минимална работна заплата за страната със следващата от това съставомерност на описаното деяние по чл. 256, ал.1, пр.2 от НК. Неоснователни и са отправените упреци към прокурора, свързани с липсата на описание на субекта на престъплението, тъй като на стр.1 – 2 от акта му, същият недвусмислено е описал обстоятелства, свързани с мнимото представителство на фирма „Макс Медия – 2007“ ООД от страна на подс. А., което при съотнасянето им към постановките на ТР № 4 / 12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС по ясен начин го определя като „друго физическо лице, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец“.
В този смисъл въззивният съд счете, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246 от НПК, в него са посочени в достатъчен обем фактически твърдения, позволяващи адекватна защита на обвиняемия и детерминиращи предмета на делото по предметен, обектен и времеви параметри.
При тези констатации на настоящия състав на Софийски апелативен съд законоустановена последица е отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 13.03.2025г. по НОХД № 1054/2024г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 7 състав в частта относно произнасянето по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 7 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4