Решение № 521 от 10.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 8416/2021
- Вид
- Решение № 521
- Подписан
- 10.03.2022
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 521 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330208416 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 5384385, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Й. Г. Я. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша поради липсата на управление и изтекъл период от 1 година. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява не се представлява.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на атакувания фиш, в което прави искане за разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.12.2020 г. в 17:51 ч. в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе – пътен възел Скобелева майка, северно платно, в посока запад, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Опел“, модел Зафира, с рег. № *** се е движил със скорост от 78 km/h, като е превишил максимално допустимата с 28 km/h и това е установено с АТСС CORDON-M2 MD1196. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Й. Г. Я., тъй като от представител по пълномощие на юридическото лице, собственик на автомобила – *** ЕООД е била попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочен жалбоподателя като лице, на което е бил предоставен автомобила за ползване и към нея е представено СУМПС и талон на водача.
1
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа проверка на 21.02.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 10-С-ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 5384385.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-38436/07.12.2020 г., разпечатка на фиш серия К № 5384385, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно с приложения, снимка за местоположението на АТСС, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 02.12.2020 г. в 17:51 ч. лек автомобил марка „Опел“, модел Зафира, с рег. № *** се е движил със скорост от 78 km/h, в рамките на населено място гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе -пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад, като е превишил максимално допустимата скорост с 28 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не следва той да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не е управлявал процесния автомобил в деня на установяване на нарушението. Съгласно чл. 188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В този аспект няма нормативно изискване статичното изображение във вид на снимков материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране на водача.
Релевантен е единствено фактът на извършеното нарушение със съответно моторно превозно средство, чиито регистрационни табели и вид могат еднозначно да бъдат установени. Редът за индивидуализиране на лицето, което следва да отговаря за нарушението е разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП: "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира".
2
Разпоредбите на чл. 188, ал.1 и чл. 189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС, посочено в електронния фиш, е извършител на нарушението. Оборването на тази презумпция в случая е сторено по реда на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика, което е единствения и императивен способ за анулирането на издадения на името на собственика фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на презумпцията пред административно наказващия орган. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. В случая са налични и двете.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В последствие, при съдебно следствие соченето на други лица и/или представянето на доказателства се явява ирелевантно, тъй като съдът е в невъзможност да ангажира отговорността на друго лице, а и административнонаказаващия орган също, което би довело до злоупотреба с права, а именно при уговорка между двете лица води до елементарно избягване на отговорността за извършеното нарушение, когато едва на етап съдебно обжалване на издадения електронен фиш се установява, че автомобилът е бил предаден за ползване на друго лице – без възможност за ангажиране на неговата отговорност. В настоящия случай е спазена изцяло процедурата по установяване на субекта на нарушението и същият е правилно установен. Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 28 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Описанието не създава съмнение относно местоположението и видно от представената снимка описаното в електронния фиш местоположение абсолютно съвпада със зададеното в АТСС.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП , доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона межди 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
3
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съдът не споделя доводът на жалбоподателя за изтекла давност на нарушението или изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. Практиката на касационната инстанция е твърда по отношение на тези срокове и е в следния смисъл: на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това е така, тъй като в ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Вторият случай урежда давността за изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш е издаден на 02.12.2020 г., но е връчен едва на 06.12.2021г. След като електронния фиш не е бил връчен по реда, уреден в ЗАНН, той не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН са неприложими. Нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН урежда хипотези, при които административнонаказателно производство въобще не се образува или образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ, които случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП.
В процесния случай установяването на нарушението се извършва от техническо устройство и електронния фиш не е плод на нечие волеизявление на субект, който притежава възможността да изразява такова волеизявление. В производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.
В хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо средство, и се налага наказание предвидено в закона.
Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d34ef2b6-8f0e-4ad9-b882-989515776c71