Решение № 6 от 11.01.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Радомир, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря И. ЕВТ. С. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100553 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 , ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище: гр.С., бул.Б. № ., бл.. вх. ., чрез пълномощника си юрк. Г. И. П. редовно упълномощен с пълномощно, с per. №./23.02.2022г. на нотариус с per. № ., е предявил искове срещу ответника П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: . с. Д. Д., общ. Р., с които моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.” ЕООД срещу длъжника по ДПК 3. П. Г. Н., представляващо главница в размер на 3183.41 лв. /три хиляди сто осемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1991.01 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и една стотинка/ и законна лихва в размер на 815.46 лв.

/осемстотин и петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, дължима от 15.06.2019 г. датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 30.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Моли да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК № . П. Г. Н. да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2585.06 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и пет лева и шест стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като твърди, че искът е 1 неоснователен. Позовава се на противоречие на сключения договор с разпоредбите на ЗПК.

Твърди, че е изтекла погасителна давност на част от вземанията.

Според изложеното в исковата молба на 26.02.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № . между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и П. Г. Н. като длъжник.

Същият бил сключен при следните параметри:

-

Сума на кредита: 3550 лв.;

-

Срок на кредита: 36 месеца;

-

Размер на вноската: 173.22 лв.;

-

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;

-

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

-

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

-

Общо задължение по кредита: 6235.92 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни УСЛУГИ:

-

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3209.04 лв.;

-

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 89.14 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

- Общо задължение: 9444.96 лв.;

- Общ размер на вноска: 262.36 лв.;

- Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия, приложени по делото, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Ответната страна не е оспорила, че е налице договор между страните, както и това, че ответникът е погасил сумата в размер на 2832,36 лв. Твърди, че договорът, по който се претендират посочените в исковата молба суми представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 е чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна.

По делото не се спори относно наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит № . между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и П. Г. Н. като длъжник, 2 при посочените параметри. Не се спори и относно това, че ответникът е е погасил сумата в размер на 2832,36 лв.

Съгласно приетото заключение на вещото лице Я. А. Договор за потребителски кредит П.к. с. № . от 26.02.2016 г. сключен между „П.К.Б." ЕООД и П. Г. Н. е за сумата от 3550,00 лева. Ответникът е платил общо 2832,36 лв., с които при погасяване само на главница, неплатената сума за главница е в размер на 714,64 лв. При хипотезата на чл. 110 от Закон за задълженията и договорите, пет годишна погасителна давност-няма погасена по давност сума за главница. При хипотезата на чл. 111, т. „в" от Закон за задълженията и договорите погасените по давност суми за главница са в размер на 552,54 лева по погасителни вноски с падеж до 15.03.2019 г.

От правна страна.

Процесният договор е сключен при спазване изискванията на чл.11, т.9, 10 и 11 от ЗПК.

Същият съдържа задължителните реквизити по сочените норми, поради което не би могло да се приеме, че се явява нищожен. Отразен е общият размер на кредита, лихвеният процент, който е фиксиран, посочен е годишният процент на разходите, който не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях, какво се погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва и вноска допълнителен пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския формуляр, подписан от двете страни.

В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №.18.06.2014 год. по т.д. №./2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще смята целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което 3 волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем.

В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.415 /422/ ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. В настоящия случай следва да се приеме, че за дата на връчване на уведомлението следва да с еприеме датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №./02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № ./2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418, ал.3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред ищеца като кредитор с вземане по чл.410 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит 4 поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.

Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.