Решение № 4717 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4717 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110205407 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Л. Т. срещу електронен фиш серия К № 7691708, издаден от СДВР, с който на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издадения електронен фиш. Поддържа се, че фишът е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се, че жалбоподателката е собственик на процесния автомобил. Изтъква се, че във фиша не е посочен срок за подаване на възражение. Счита се, че не е ясна датата на издаване на фиша. Счита се, че е ограничена възможността на жалбоподателя да посочи действителният извършител на нарушението. Наведен е и довод, че отсъства описание на нарушението, както и кой е управлявал МПС. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш по изложените съображения.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява и не се представлява. От адв. И. е депозирана молба, в която са изложени и съображения по същество.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Постъпили са писмени 1 бележки от процесуален представител.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2023г. в 21.42 часа в гр. София по бул. „История Славянобългарска“ до номер 4 с посока от ул. „Каменоделска“ към бул.

„Рожен“ товарен автомобил „***” с ДК № *** се движел със скорост от 71 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.

Нарушението е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, преминала техническа проверка на 14.03.2023г. съгласно съставен от Български институт по метрология протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г.

Видно от протокол за използване на 21.03.2023г. АТСС Cordon № MD1195 е разположено за времето от 21.00 до 23.00 часа в гр. София, бул.

„История Славянобългарска“ до № 4 с посока на движение на контролираните автомобили от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“ при общо ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към 21.03.2023г. същото е собственост на „***

Издаден е електронен фиш серия К № 7227186 за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е наложена глоба в размер на 100 лева на законния представител на „*** Й. Т..

На 31.03.2023г. Й. Т. като законен представител на „*** е подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочила, че на 21.03.2023г. е предоставила товарен автомобил с рег. № *** на С. Л. Т. и към 31.03.2023г. товарният автомобил е бил в нейно владение, като превозното средство е било върнато на Й. Т. на 21.03.23 в 23.00ч. Към декларацията Й. Т. е приложила свидетелство за управление на МПС на С. Л. Т..

На 30.06.2023г. електронен фиш серия К № 7227186 е анулиран.

С електронен фиш серия К № 7691708, издаден от СДВР, с който на 2 жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на МПС „***” с ДК № ***, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г., ежедневна форма на отчет, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, сертификат за успешно завършен курс на обучение, декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, препис от СУМПС, електронен фиш серия К № 7227186, разписка, както и веществените доказателствени средства - снимков материал с конкретно отчетени стойности на заснетото МПС, както и заснемане на позиционирането на техническото средство.

Събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици 3 на наказателно постановление.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката е санкционирана не като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, а като лице, посочено от законния представител на собственика, като лице, в чиято фактическа власт се е намирал автомобилът към датата и часа на нарушението.

Електронният фиш е съставен на лицето, на което е било предоставен за ползване автомобилът, с който е извършено нарушението, тъй като собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП и е посочил лицето, управлявало превозното средство при извършване на нарушението. Именно на това лице е съставен и атакуваният електронен фиш.

Както бе посочено, в атакувания електронен фиш се съдържат всички изискуеми реквизити, сред които не е срок за подаване на възражение срещу фиша. Датата на издаване на електронния фиш съобразно чл. 189, ал. 4 ЗДвП също не е задължителен реквизит. Съдът констатира, че не е изтекла абсолютната давност за преследване на вмененото нарушение. Фишът съдържа описание и на всички съставомерни признаци от обективна страна на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като МПС – товарен автомобил „***” с ДК № ***, се е движел със скорост над максимално разрешената. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства категория В, в населено място разрешената скорост е до 50 км/ч. Ограничението на скоростта на движение съдът прие, че несъмнено се доказва от приобщените писмени доказателства и веществени доказателствени средства. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 71 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. С оглед на това и автомобилът, управляван от С. Т., се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 21 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка за изправност на 14.03.2023г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 0204 СГ-ИСИС/14.03.23г., с оглед на което техническото средство, с което е установена скоростта, е изправно.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че при управление на МПС превишава разрешената скорост за движение за населено място, като е целял това.

Законосъобразно на жалбоподателката е ангажирана адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която разпоредба предвижда аболютно определен размер на глобата от 100 лева за превишение от 21 до 30 км/ч. С оглед на това отсъстват материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във фиксиран размер от 100 лева и не подлежи на изменение.

С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподателката С.

Л. Т. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7691708, издаден от СДВР, с който на С. Л. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателката С. Л. Т. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6