Решение № 502 от 28.05.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Сливен, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230103803 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД - положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на ответника длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Ищецът твърди, че основен предмет на дейност на дружеството бил да дава леки автомобили под наем /рент а кар/.

Твърди, че на 24.06.2023г. предоставил под наем лек автомобил — ****, модел - **** с peг. номер **** на ответника. На 05.07.2023 г. на неохраняем паркинг пред Ритейл парк ответникът управлявал наетия лек автомобил, като извършил маневра завой наляво за включване в движението, без да се съобрази с местоположението на предпазна ограда на елемент на осветлението го блъснал странично. Настъпило ПТП с материални щети.

Водачът ответник върнал автомобила на 05.07.2023г. в съС.ие негодно за ползване с множество поражения.

Сочи, че ответника дължал наем на наетият автомобил за периода от 24.06.2023г. до 05.07.2023г. – 12 дни по 50 лв. на ден общо в размер на 600 лв., както и стойността на извършените ремонти за възстановяване на автомобила 1 в съС.ието в което бил предаден за ползване. Стойността на нанесените щети по автомобила 1 180,63 лв. и заедно с наема на автомобила от 600 лв., ответникът дължал на ищеца сума в размер на 1 780,63 лв.. От тази сума ищецът приспаднал сумата от 400 лв., платен депозит от ответника, поради което дължал сума в размер на 1 380,63 лв.

Твърди, че депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д № **** на СлРС и издадена заповед за изпълнение, която била връчена чрез залепване на уведомление.

От съда се иска признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 380.63 лв., главница,представляваща наемна цена и вреди по лек автомобил ****, модел **** с peг. номер ****, предоставен по д наем по договор от 24.06.2023г. , ведно с законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2025г. до окончателното плащане. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран и с него се оспорва претенцията по основание и размер.

Сочи, че представените доказателства не установявали характера и размера на вредите, както и, че те били причинени от ответника, както и, че ремонта на вредите бил заплатен от ищеца. Оспорва и автентичност на договора за наем на автомобил с твърдението, че не носи подписа на ответника.. Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2023г. страните сключили договор за наем на автомобил, въз основа на който ищцовото дружество предоставило под наем на ответницата лек автомобил „**** ****“ с рег.№ **** ****. Датата на вземане на превозното средство била на 24.06.2026г. в 12:00 ч., като първоначално била вписана в договора дата на връщане на 31.07.2023г. 31.07.2023г. в 12:00ч. или общо 7 дни, като договорът е допълнен с още четири дни наем до 05.07.2023г.

Дневната тарифа за ползване на автомобила била 50 лв., съответно за първоначалните 7 дни – 350 лв. дължима наемна цена, респ. за 11 дни / 7 плюс още 4 дни/ - 550 лв. с дължим депозит 400 лв.

На 05.07.2023г. в 14:30ч. бил съставен от полицейски служител 2

Протокол за ПТП № 1815260, от който се установява, че ответницата като водач на наетия автомобил при извършване на маневра „завой на ляво“ на паркинг на Ритейл Парк в гр.Сливен блъснала метално ограждение, намиращо се на електрически стълб. Настъпили увреждания по автомобила, като са описани - предна лява гума с джанта, както и теч от предната част на автомобила и други материални щети. На ответницата бил съставен акт за установяване на административно нарушение № **** подписан лично от ответницата.

Автомобилът бил репатриран с пътна помощ, за което ищцовото дружество заплатило сума в размер на 160 лв. по фактура № 623/08.08.2023г.

За ремонт на блъснатия автомобил ищцовото дружество заплатило 120 лв. за 1 бр. гума и изправяне на джанта по фактура № 1303/24.07.2023г. и 649,81 лв. по фактура № 0200006513/28.07.2023г. / платена по банков път на 29.08.2023г., арг. от банково извлечение л.82 от делото/. За зареждане на автомобила с гориво ищцовото дружество заплатило сума в размер на 54,10 лв. или общата заплатена сума ремонт и гориво е в размер на 983,91 лв.

На 20.03.2025г. ищцовото търговско дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № **** по описа на СлРС, като съдът издал заповед за изпълнение № 1123/02.04.2025г., с която разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на кредитора и настоящ ищец исковата сума 1380,63 лв., представляваща незаплатени щети по автомобила и незаплатен наем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2025г. до окончателното плащане. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило образуване на исковия процес.

От обясненията дадени от представител на ищцовото дружество се установява, че процесния автомобил, даден под наем на ответницата не е имал застраховка „Каско“.

В хода на производството е изготвена съдебно-графологична експертиза.

От заключението на вещото лице се установява, че договора за наем на автомобил за получил автомобила и запознат с общите условия принадлежи на ответницата.

В процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

3

Показанията на свидетеля И. И. установяват, че именно той репатрирал процесният автомобил след удара, в качеството му на служител на „ГИД КОМЕРС-1“ ООД – пътна помощ. На място свидетелят установил, че автомобила бил на паркинга на Ритейл Парк гр.Сливен ударен в паркинг елемент – метална решетка – тръба. Водачът била жена, с която говорел на английски език. На място имало и полицейски служители, които разговаряли с нея. Автомобилът бил ударен от лявата страна отпред. Първо свидетелят го репатрирал в двора на завод Светлина, където била базата на фирмата, а след няколко дни по указания на ищцовото дружество бил транспортиран до автосервиз Кале Ауто.

Свидетелят В Д.- служител на автосервиз Кале Ауто, служейки си с бележки установява, че удара на автомобила е бил отпред и вляво, като обяснява принципно механизмът на работа – даване на оферта на клиента за ремонта и съответно извършване на ремонт. Свидетелят е категоричен, че е участвал в ремонта, като сменил преден ляв калник и подкалник. Колата била докарана в сервиза с пътна помощ, не била на собствен ход.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло заключението на експерта, изготвил съдебно графологическата експертиза, като пълно, ясно и неоспорено от страните.

Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на разпитаните в процеса свидетели, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД е допустим - предявен е от правен субект- заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуване, фактическа, материална дължимост на сумите, 4 за които била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск ищецът следва да установи съществуване на вземането си спрямо ответника длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В конкретния правен казус, вземането произтича от сключен между страните договор за наем на автомобил. Съгласно договорът наемната цена е в размер на 50 лв. на ден, като се доказа в процеса, че ответницата ползвала автомобила 11 дни / посочено е в договора 7 дни плюс 4 дни/ за периода 24.06.2023г. в 12:00 ч. до 05.07.2023г. в 12:00ч. Установи се, че автомобилът бил репатриран на 05.07.2023г. след удар, причинен от водача ответника, като съдът приема, че закъснението за връщане на автомобила е над три часа, доколкото протоколът за ПТП е съставен в 14:30ч., а след това и репатриран.

Налице е хипотезата на т.2 от наемните условия – при закъснение над три часа се заплаща наемната сума за цял ден. Следователно ответницата дължи наем за автомобила за 12 дни в размер на 600 лв.

Възражението на ответната страна за непротивопоставимост на допълванията в договора, съдът преценя като неоснователни, доколкото тази страна не установи да е върнала автомобилът на по-ранна дата от 05.07.2023г., а и датата на репатрирането се установи от писмени доказателства, както и от свидетелски показания. Това, че изменение на договора, в частност дата на връщане не е сторено от страните, съобразно наемните условия с допълнително писмено споразумение не освобождава ответната страна от заплащане на наемна цена или пък от нанесени по нейна вина щети по наетата вещ.

Съгласно т.3, изр.4 от наемните условия по договора, при щети, загуби или кражби , непокрити от стандартните застраховки, наемателят се задължава да заплати на наемодателя пълно обезщетение по нанесените щети.

Установи се по делото, че наетия автомобил не е имал застраховка „Каско“, която да покрие нанесените от ответницата щети. Доказа се също така наличие на причинени по вина на ответницата щети по автомобила и тяхното поправяне в автосервиз. Възражението на ответната страна, относно недължимост на сума за гума и изправяне на джанта също е неоснователно, тъй като такава вреда е описана, като налична в Протокола за ПТП, съставен от полицейски орган. Размерът на щетите се установи от издадените фактури, 5 които заедно със зареденото гориво възлизат в общ размер на 983,91 лв. Съдът не зачита претендираната от ищеца сума в размер на 196,72 лв. по договор за ремонт, доколкото се установи, че това е първоначална оферта и такава сума не е заплатена фактически. Така от заплатената сума от 983,91 лв. следва да се приспадне платеният от ответницата депозит в размер на 400 лв., като се присъди на ищеца сума в размер на 583,91 лв. – щети и гориво.

Следователно искът се явява основателен до размера на 605,32 евро, респ. 1 183,91 лв., от който размер 583,91 лв. щети и гориво на автомобила и 600 лв. наем за 12 дни, като бива отхвърлен над този размер до пълния му предявен от 1 380,63 лв. Върху уважената сума от 1 183,91 лв., респ. 605,32 евро следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2025г.

С оглед изхода на процеса, съдът следва да разпредели и разноските, съобразно уважена и отхвърлена част на претенциите. Ответницата обаче не е сторила реално разноски, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив, относно отхвърлената част от исковата претенция.

Съобразно уважената част на иска, ответницата бива осъдена да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски. В заповедното производство ищецът сторил разноски в размер на 167,50€, респ. 327,61 лв. / 300 лв. адвокатски хонорар и 27,61 лв. държавна такса/. В исковото производство разноските са в размер на 442,62 € /14,12 € държавна такса; 204,52 € адвокатски хонорар и 223,98 € възнаграждение за особен представител/. Така съобразно уважената част от претенцията ответницата бива осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 523,19 €, деловодни разноски.