Решение № 62 от 28.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Стара Загора, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на С. Д. Р., ЕГН **********, срещу отказ за намаляване на размера на приетите по изп. д. № 20247650403527 разноски за адвокатски хонорар, заплатен от взискателя „В.Е.И.“ ООД, и на начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективиран в постановление с изх. № 386/02.01.2025 г. по изп. д. № 20247650403527 на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ.

Жалбоподателката твърди, че приетият по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на вземането, предмет на изпълнителното производство. Посочва, че на 19.11.2024 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, в която обаче не е поискано изрично образуването на изпълнително дело. Освен подаването на посочената молба процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в приетия от съдебния изпълнител размер. Отделно от горното твърди, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно завишен.

Предвид изложеното, жалбоподателката моли обжалваният отказ да бъде отменен, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя „В.Е.И.“ ООД.

1

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като приетият по делото адвокатски хонорар е съобразен с размерите на възнагражденията, визирани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г./. Сочи, че до настоящия момент задължението не е погасено изцяло или частично. Ето защо в случая не е налице основание за намаляване на приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование /в случая отказът е обективиран както в изрично постановление с изх № 386/02.01.2025 г., за което жалбоподателката е била уведомена на 10.01.2025 г./.

По същество жалбата е основателна.

Процесното изпълнително дело № 20247650403527 на ЧСИ Г.И. е образувано по молба от 19.11.2024 г. на „В.Е.И.“ ООД, подадена чрез адв. В.Б. от САК, въз основа на изпълнителен лист № 1741/13.09.2024 г., издаден от Районен съд – Стара Загора.

Видно от неговото съдържание заповед № 2175/13.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4016/2024 г. на Районен съд – Стара Загора подлежи на изпълнение, поради което изпълнителният лист е издаден за следните дължими от жалбоподателката С. Д. Р. парични суми: 1/ 270 лева – вземане, произтичащо от неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 07.03.2023 г. в гр.

Стара Загора и предявен за плащане на 05.10.2023 г, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.09.2024 г. до окончателното й погасяване; 2/ 505 лева – разноски по делото.

На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че с определение № 214/17.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 83/2025 г. Окръжен съд – Стара Загора е отменил частично разпореждане, обективирано в заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.09.2024г., издадена по ч. гр. д. № 4016/2024г., в частта за разноските, и е 2 отхвърлил заявлението на „В.Е.И." ООД срещу С. Д. Р. за присъждане на съдебни разноски за сумата над 85 лв. до присъдените 505 лв., като за тази разлика съдът е обезсилил издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

Видно от представените по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 04.11.2024 г., приложение № 1 към същия договор, фактура № 0000001370/20.11.2024 г. и платежно нареждане от 20.11.2024 г., взискателят „В.Е.И.“ ООД е заплатил по банков път сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, дължимо на Адвокатско дружество „М. и И.“, БУЛСТАТ 177274709, за образуване на изпълнително дело срещу жалбоподателката и за извършване на процесуални действия по същото.

Видно от приложената по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение с изх. № 138936/27.11.2024 г. /получена от жалбоподателката на 04.12.2024 г./ сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение, е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело, като съдебният изпълнител е определил пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 164,95 лева.

На 17.12.2024 г. С. Р. е подала възражение срещу приетите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По така депозираното възражение е постановен отказ за намаляване на приетите разноски, обективиран в постановление от 02.01.2025 г., което е обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора.

Към настоящия момент не са налице данни за заплатени от длъжника суми в изпълнителното производство.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира за основателни оплакванията на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Настоящият съдебен състав счита, че преценено към настоящия момент, изпълнителното производство няма висока фактическа и правна сложност. По изп. д. № 20247650403527 не са били извършвани множество извършени процесуални действия, като същото се характеризира с нисък материален интерес /355 лева – при съобразяване на посоченото по-горе определение № 214/17.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 83/2025 г. Окръжен съд – Стара Загора/, 3 обуславящ съответно по-нисък размер на адвокатския хонорар. Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на процесното адвокатско възнаграждение /480 лева с ДДС/ се явява прекомерен, поради което са налице предпоставките за намаляването му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 60 лева с ДДС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че в случая процесуалният представител на взискателя не е подал молба, съдържаща искане за образуване на изпълнително дело. Видно от данните по делото същият е подал молба от 19.11.2024 г. с приложени към нея изпълнителен лист и заповед за изпълнение и е поискал от съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника С. Д. Р., с оглед удовлетворяване вземанията на взискателя „В.Е.И.“ ООД, като процесното изпълнително дело е образувано именно след сезирането на съдебния изпълнител с посочената молба от 19.11.2024 г. Следователно адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство се дължи.

Предвид липсата на данни дори за частично погасяване на сумата по изпълнителния лист, в случая не е налице яснота относно неговата продължителност, както и относно евентуалните бъдещи изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети за събиране на сумите. Поради това не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателката, че в случая не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът намира за основателно направеното от жалбоподателката искане за намаляване на приетата от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 164,95 лева с ДДС. Съгласно посочената разпоредба за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната по делото сума.

Според настоящия съдебен състав заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство трябва да бъде включено към основата за определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото то не представлява такса за самото изпълнение и не се дължи на съдебния изпълнител. Следователно същото подлежи на събиране наред и заедно със сумите по изпълнителния лист.

Предвид обстоятелството, че с определение № 214/17.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 83/2025 г. Окръжен съд – Стара Загора е обезсилил издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист над сумата от 85 лева до първоначално посочените в него 505 лева – съдебни разноски за заповедното производство и с оглед необходимостта от намаляване на приетото в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от 60 лева с ДДС, то в случая е налице основание за преизчисляване и на определената от съдебния изпълнител пропорционална такса. Същата следва да бъде определена въз основа на сумите по изпълнителния лист в общ размер на 355 лева /270 лева – главница и 85 лева – разноски/ и сумата от 60 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, т.е. общо 415 лева. Следователно при прилагане разпоредбата на т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ 4 дължимата за изпълнителното производство пропорционална такса възлиза на сумата от 49,80 лева с ДДС.

Предвид гореизложеното, подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваният отказ за намаляване приетите по и.д. № 20247650403527 разноски - да бъде отменен. Вместо него размерът на адвокатското възнаграждение трябва да се намали от 480 лева с ДДС на 60 лева с ДДС, а размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - от 164,95 лева с ДДС на 49,80 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление с изх. № 386/02.01.2025 г. по изп. д. № 20247650403527 на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на приетите по изп.д. № 20247650403527 разноски за адвокатски хонорар, заплатен от взискателя „В.Е.И.“ ООД, и на размера на начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетия за събиране, заплатен от взискателя „В.Е.И.“ ООД адвокатски хонорар по изп.д. № 20247650403527 на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ, от 480 лева с ДДС на 60 лева с ДДС, както и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 164,95 лева с ДДС на 49,80 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5