Определение № 2514 от 25.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2514 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р.а Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Р.а Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 30588/24.08.2026г. от адв.Р. Р., пълномощник на И. З. К., ЕГН – **********, против Определение № 9015/22.07.2026г., постановено по гр.д.№ 14758/025г. от РС – Пловдив, IV гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх.№ 66385/30.06.2026г. за изменение на Решение № 3330/28.07.2026г., по същото дело, в частта за разноските. Моли да бъде изменено като бъде завишен размерът на адвокатското възнаграждение от 60 евро /с ДДС/ на 245,20 евро /с ДДС/, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

От насрещната страна „Макроадванс“ АД, ЕИК – 201127485, чрез юрк.К. Г., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 3330/28.07.2026г. на РС – Пловдив, IV гр.с., е отхвърлен предявеният от И. З. К. против „Макроадванс“ АД, осъдителен иск на осн. чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 366,89 евро - недължимо платена по договор за потребителски кредит № 1

224004/26.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, поради извършено плащане в хода на процеса; както и е осъдено дружеството да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. Р., сумата от 60 евро /с ДДС/ - адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

С Молба с вх.№ 66385/30.06.2026г. от адв. Р. е направено искане за изменение на Решение № 3330/28.07.2026г., по същото дело, в частта за разноските, за завишаване размера на адвокатското възнаграждение от 60 евро /с ДДС/ на 245,20 евро /с ДДС/.

С атакуваното Определение № 9015/22.07.2026г. е оставено без уважение искането, като са изложени основни съображения, че съдебният състав се е позовал на изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, затова, че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда; като освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС и тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Районният съд се е позовал на т.1 от постановеното решение чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл. 4, §3 ДЕС, затова че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Цитира, че в т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с 2 национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Районният съд е приел, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 60 евро /с ДДС/ в полза на процесуалния представител на ищеца е справедлив с оглед фактическата обстановка по делото, тъй като е предявен един осъдителен иск по реда на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е признат от ответника и е заплатена исковата сума, проведено е едно съдебно заседание, събраният доказателствен материал не е с голям обем и фактическа сложност.

Срещу Определение № 9015/22.07.2026г. е подадена частна жалба от адв.Р., с която са направени възражения срещу правните изводи на Районния съд.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., констатира, че между ищеца и процесуалния представител адв. Р. е сключен ДПЗС /на л.10- гръб/, като страните са уговорили адвокатското възнаграждение да е платимо по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. С постановеното по делото Решение № 3330/28.06.2026 г. Районният съд е отхвърлил предявеният от ищцата осъдителен иск поради плащане на процесната сума в хода на процеса с платежно нареждане /на л.60/ на дата 04.03.2026г., и този документ е представен като приложение на писмения отговор с вх.№ 22313/04.03.2026г., депозиран по чл.131 от ГПК от ответника. Дружеството е признало иска за основателен до размера на тази сума /сбор от главница и законна лихва върху нея/. От И. К. по делото е подадена Молба №57485/08.06.2026г., с която е потвърдила, че след завеждане на делото е получила сумата в размер на 366,89 евро. Налага се извод, че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, поради което и правилно са възложени разноски в полза на процесуалния представител на ищцата, така както са поискани, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Досежно определения хонорар, то размерът е съобразен със съществения факт, че ответникът е заплатил дължимата сума в хода на делото и е приложил доказателство за това към писмения отговор по чл.131 от ГПК. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил. Делото е решено въз основа на писмените доказателства и признанието на ищцата за получена процесна 3 сума. Гласни доказателства не са били събирани. В случая цената на иска не е водещ критерий, тъй като преценката за уважаване на иска за нищожност на потребителски договор почива на едни и същи критерии, независимо от заявената конкретна цена.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд, V гр. с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 9015/22.07.2026г., постановено по гр.д.

№ 14758/025г. от РС – Пловдив, IV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4