Решение № 9615 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9615 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110171574 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД сумата от 418.50 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... вследствие на ПТП от 03.10.2019г., настъпило на общински път в гр. София, на ул. „Й. Бакалов- Стубел“ в посока към бул. „Околовръстен път“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 03.10.2019г. в гр. София, на ул. „Й. Бакалов- Стубел“ в посока към бул. „Околовръстен път“ застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по предна и задна десни гуми и по предната дясна лята джанта на стойност 418.50 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 23.04.2020г. Застрахователят отправил регресна покана до ответника, получена от последния на 05.11.2021г., да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, което последният не сторил. При тези съображения в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва върху него, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че към датата на ПТП не е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ с предмет процесния лек автомобил, като подчертава в тази връзка, че представените от ищеца с исковата молба общи условия не носят подпис за застрахования, поради което не следвало да се приеме, че го обвързват. Оспорва доказаността на застрахователното събитие, за възникването на което не бил представен протокол за ПТП, както и на причините за него, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените от ищеца декларации и снимков 1 материал. В условията на евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който , като не съобразил скоростта на движение на автомобила с пътната обстановка, допринесъл за настъпване на инцидента. Като самостоятелен довод за неоснователност на претенцията сочи обстоятелството, че поддръжката и ремонтът на процесния пътен участък били възложени на „Трейс груп холд“ АД по силата на сключен помежду им договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015г. и на конкретно възлагане от 08.03.2019г., като възложеният ремонт бил завършен на 27.05.2019г., поради което счита, че е положил дължимата грижа за поддръжката на пътния участък. А евентуалното наличие на неравност на същия се дължи на некачествено изпълнение от страна на изпълнителя по договора „Трейс груп холд“ АД, във връзка с което ищецът заявява искане за конституиране на посоченото дружество като негов помагач и предявява срещу него обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД за осъждане на „Трейс груп холд“ АД да му заплати сумата от 418.50 лева, представляваща обезщетение за вреди от некачествено изпълнение на договорното задължение на дружеството да извърши ремонта на процесния пътен участък, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски, в случай че Столична община бъде осъдена да заплати сумата по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Така предявеният обратен иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство с определението от 10.12.2022г., постановено по реда на чл. 140 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице- помагач на ответника и ответник по предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД, с който същият оспорва иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, считайки, че от представените с исковата молба доказателства не се установяват сочените от ищеца механизъм на ПТП, настъпилите в резултат от него вреди, както и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Наред с това оспорва и обратния иск по подробно изложени в отговора съображения, признавайки наличието на договор между общината и „Трейс груп холд“ АД, но считайки, че по силата на този договор дружеството няма задължение за постоянна поддръжка на процесния пътен участък, а е извършвало единствено текущ ремонт на същия, като този ремонт е приет без забележки от общината, поради което счита, че не носи отговорност за евентуални неравности по процесния пътен участък, както и за некачествено изпълнение на възложената му работа. Допълва наред с това, че не се установява дупката, в която се твърди да е попаднал лек автомобил „Рено“, да се намира в рамките на конкретно ремонтирания от дружеството въз основа на конкретното възлагане от Столична община пътен участък.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (попадане в дупка на пътното платно), в причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена 2 застраховка „Каско“ в полза на правоимащите лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е изпълнил задължението си да поддържа изправен пътния участък, като вземе мерки за обезопасяване и сигнализиране на неравностите на пътя, както и конкретно поведение на водача на МПС при управлението му, допринесло за настъпване на пътния инцидент.

Процесуално задължение на ответника в качеството му на ищец по обратния иск е да установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на договорно правоотношение с „Трейс груп холд“ АД, по силата на което последното е било длъжно да извърши ремонт на процесния пътен участък, вкл. на мястото на настъпване на конкретното ПТП, изразяващо се в попадане в дупка, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника по обратния иск е да установи качественото изпълнение на възложения ремонт.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност се установява, че към датата на процесния пътен инцидент между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е съществувало облигационно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, имащ за предмет именно този автомобил. Това е така, доколкото представената по делото застрахователна полица носи подписи и за застраховащ, и за застраховател, с което е спазена изискуемата от закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за действителност. Наред с това, изрично в застрахователната полица е посочено, че потребителят на услугата е запознат със съдържанието на и е получил екземпляр от всички документи, съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към него общи условия, както и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с което е удостоверил верността на изложеното в последния смисъл. С оглед на това необосновано е съждението на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования общи условия обуславя извод за недействителност на съглашението. Нещо повече, след като страните по правоотношението са приели същото за действително, позовавайки се на съдържанието му, реглемантирано и от въпросните общи условия- застрахованият, като е сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като е изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната претенция- арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и съдържащите се в т. 2а от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, задължителни за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения.

Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се установяват от адресираното от собственика на увредения лек автомобил до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, както и приложените към него декларации от М. М. в качеството му на водач на МПС и Е. М. в качеството й на свидетел на ПТП, съгласно които при движение по ул. „Й. Стубел“ в гр. София в посока към бул.

„Околовръстен път“ лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... попаднал в дълбока дупка на пътното платно, в резултат от което били разкъсани десните му предна и задна гуми, а предната дясна джанта била надрана. Данните в този смисъл се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства, за които не съществува основание да се разглеждат като недобросъвестни и/или недостоверни- показанията на свидетеля М. М., който твърди, че няколко месеца, след като през м. август 2019г. си купил процесния лек автомобил, попаднал с него в несигнализирана дупка в десния край на платното за движение, в резултат от което предната дясна гума на МПС била изцяло разрязана, от задната дясна гума имало отрязано парче, а предната дясна джанта била изкривена.

3

В допълнение, така възпроизведеният в писмените и гласните доказателства механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, доколкото при експертното изследване вещото лице е достигнало до извод, че описаният в заявлението до застрахователя механизъм на произшествието е възможен, правдоподобен, преценявайки изложеното в него от гледна точка на техническата му обоснованост.

Настъпилата в резултат на ПТП вреда по двете десни гуми на автомобила се установява от отразеното в уведомлението за щета и от опис- заключение по щета, съставен от застрахователя, а причинната връзка между вредоносния резултат и инцидента се потвърждава от неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза.

Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа, респ., че именно ответникът в качеството си на стопанин на пътя е задължен да поддържа пътната мрежа и да обезпечава отстраняването и сигнализацията на препятствията по нея- в този смисъл са и изричните изявления на последния в уточнението на исковата молба от 22.12.2022г.