Решение № 1413 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110144260 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т.С.“ ЕАД съществуват вземания от А. И. И. за следните суми: за сумата от 174.56 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

11.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 37, находящ се в гр. София, ................... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 43.59 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 30.03.2022г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 18972/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът 1 изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК.

В подаденото в срок в заповедното производство по ч. гр. дело № 18972/2022г. по описа на СРС, 54 състав, възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът- понастоящем ответник, е изложил твърдения, че преди да продаде процесния имот на 19.04.2019г., заплатил всички задължения за имота към топлофикационното дружество.

В проведеното на 29.10.2025г. първо по делото открито съдебно заседание ответникът е изложил твърдения, че е погасил процесните задължения, за което е представил фискален бон от 06.01.2025г., като в същото заседание процесуалният представител на ищеца е признал плащането, както и погасителния му ефект за всички задължения, предмет на заповедта за изпълнение, респ. на настоящото производство, като е заявил претенция за присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото плащането било извършено в хода на процеса.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

В случая ответникът не е навел конкретни доводи за липсата на която и да е от гореописаните материални предпоставки за възникване на спорното материално право- така, както същото е заявено в исковата молба, поради което настоящият съдебен състав намира, че осъществяването им следва да се приеме за установено.

Въпреки това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том I, рег. № 13593, дело № 122/2005г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том I, рег. № 3841, дело № 104/2019г., договор № 508/17.12.2001г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и третото лице- помагач на ищеца, протокол от общо събрание на етажните собственици в тази сграда и списък на етажните собственици към него, издаваните от топлофикационното дружество съобщения към фактури, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, се установяват правнорелевантните обстоятелства, че през исковия период ответникът е бил единствен собственик на процесния имот, представляващ апартамент 37, находящ се в гр. София, .................., че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през релевантния за делото период е била топлоснабдена, че до имота е доставено съответното количество топлинна енергия, чиято стойност се претендира в процеса. Поради това и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ А. И. И. като собственик на жилището през исковия период е бил страна по облигационно правоотношение с топлофикационното дружество и потребител на доставяната до имота топлинна енергия, отговорен за заплащане на цената й. С оглед на това и при липсата на оспорване на конкретните стойности на цената на топлинния ресурс, както и на доказателства за заплащане на тези цени в срок (въпреки 2 изричните указания към ответника в тази насока в доклада по делото) съобразно приложимите в случая клаузи на общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземания от ответника именно в претендираните от него суми за цената на топлинната енергия, както и на обезщетение за забава върху нея.

Както бе изяснено, съгласно изричните твърдения и на двете страни всички задължения, предмет на предявените в настоящото производство искове, са погасени чрез плащане, което съгласно представеното от името на ответника писмено доказателство е извършено на 06.01.2025г. Това плащане по правната си същност съставлява конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.

По делото не се спори и относно момента на извършеното плащане- след образуване на производството- на 06.01.2025г. съгласно приобщения като доказателство фискален бон, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.

При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на извършване на плащането (при липсата на ангажирани доказателства от ответника, че е извършил плащане преди образуване на делото, въпреки че с доклада по делото са му дадени указания в този смисъл) разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т. е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични вземания от ответника, които последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на това и доколкото не се установява заплатената на 06.01.2025г. сума да е достатъчна за погасяване и на следващото се в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, в полза на последния следва да бъде присъдено такова в определен от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.

Следва да се изясни, че на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ................, съществуват вземания от А. И. И., ЕГН **********, за следните суми: за сумата от 89.25 евро (равностойност в евро на исковата сума от 174.56 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 11.2018г. до м.

04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 37, находящ се в гр. София, ................... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 22.29 евро (равностойност в евро на исковата сума от 43.59 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 30.03.2022г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 18972/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН ********** , да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ................, сумата о т 51.13 евро (равностойност в евро на сумата от 100.00 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца „Д. ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.