Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 126 от 02.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 69/2024
Вид
Определение № 126
Подписан
02.02.2024
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Благоевград, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500069 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Частна жалба с вх.№416/08.01.2024г. е подадена от адв. Р. Б., пълномощник на Д. В., против Определение №1866/22.11.2023г., постановено по гр.д.№1194/23г. по описа на РС-Благоевград.

Жалбоподателят сочи, че неправилно районният съд е определил, че минималното възнаграждение е 400 лв., тъй като в представеното по делото пълномощно било посочено, че се дължи възнаграждение и за изготвяне на искова молба по делото. Също така поддържа, че адвокатското възнаграждение не следва да се намали до минимума, предвиден в Наредбата, тъй като ответната страна е дала повод за завеждане на делото.

Постъпил е отговор от насрещната страна, която изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Настоящият състав, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от Д. И. В., ЕГН **********, адрес:

Благоевград, ул."**, чрез пълномощника адвокат Р. Б., АК- Благоевград, личен №**, адрес: Благоевград, ул."** против Община Благоевград, адрес: пл.

1

**, ЕИК **, представлявана от кмета И.С.С., с която e предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в първото по делото съдебно заседание с протоколно определение № 1925/27.10.2023г. съдът на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството по гражданско дело №1194/2023 година по описа на Районен съд Благоевград, поради недопустимост на предявения иск.

С дата 06.11.2023г., изпратена по имейл на 03.11.2023г., е депозирана молба от адв. Р. Б. в качеството му на пълномощник на ищеца Д. И. В., с която е заявено, че съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявеният иск, като с исковата молба ищецът по делото е поискал да му бъдат присъдени направените разноски в производството.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК съдът се произнася по исканията на страните за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Със съдебния акт съдът не се е произнесъл относно искането за присъждане на направените от ищеца разноски в производството, съгласно представения договор за правна защита и съдействие за изготвяне на искова молба и защита в производството. Поддържа се, че направените от ищеца разноски в производството следва да се присъдят в тежест на ответника, въпреки прекратяването на делото, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Поискано е да се допълни определението по посоченото по-горе дело, в частта му за направените разноски в производството от ищеца и да се присъдят на същия сумата от 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изпълнена е процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК, като препис от постъпилата молба е връчен на ответника за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Съобщението е връчено на 09.11.2023г., като в указания срок на 16.11.2023г. е подаден писмен отговор.

В същия е изложено становище, че поначало ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но в настоящия случай искането не е сторено до приключване на устните състезания, не е направено и в исковата молба и не е представен списък за разноски.

2

Алтернативно, в случай че се възложат разноски в тежест на Община Благоевград, се поддържа възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като се иска да бъде присъдено такова в минимален размер, а именно 400.00 лв.

Районният съд е допълнил определение № 1925 от 27.10.2023г. постановено по гр. дело № 1194/2023г. по описа на РС Благоевград, в частта за разноските, като е осъдил Община Благоевград да заплати на ищеца Д. И.

В., сумата от 400, 00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е приел, че производството е по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В този случай размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно, съобразно чл. 7, ал. 2, т.

1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед цената на иска, а именно в размер на 400, 00 лв. Уважил е направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като е изложил подробни мотиви.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Такава възможност за ищеца не е изрично предвидена, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца, съразмерно с уважената част от иска. Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба ищецът има право на направените разноски и респ. не носи отговорност за сторените от ответника разноски в тази част.

В случая безспорно ответникът е дал повод за предявяването на иска.

Затова в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски определени върху пълния размер на заявените претенции. От друга страна, в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноски за тази част от иска, за която производството е прекратено. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС / Определение № 60370 от 22.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1549/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4831/2021 г., IV г. о., ГК,/.

Въпросите за предмета на договора за поръчка между ищеца и неговия 3 адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването. От момента на извършването на плащането ищецът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Ако договорът между ищеца и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение ответникът ще трябва да заплати на ищеца пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. Предвид на посоченото ответникът не може да иска отговорността да се ограничи само до такава за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ищеца разноски за възнаграждение само за тези действия. В тези случаи не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ответника от тази отговорност извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който 4 се установява, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1500 лева в брой за изготвяне на искова молба и процесуално представителство.

Съгласно чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. В случая обаче адвокатът изготвил искова молба е осъществил и процесуалното представителство на страната, поради което съдът намира, че не се следва отделно възнаграждение за изготвяне на искова молба, тъй като не е налице хипотезата на чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е Решение № 938 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5222/2008 г., III г. о., ГК.

Районният съд правилно е посочил, че дължимото възнаграждение е по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Разгледал е възражението за прекомерност, направено по чл.78, ал.5 ГПК и е посочил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, прекратено е в първото по делото съдебно заседание и други процесуални действия, освен изготвяне на исковата молба, не са извършени и е осъдил ответната страна да заплати на ищеца минималното възнаграждение от 400.00 лева. Настоящият състав споделя мотивите на РС относно възражението за прекомерност.

Предвид горното съдът намира, че определението Определение №1866/22.11.2023г., постановено по гр.д.№1194/23г. по описа на РСБлагоевград е правилно и следва да се потвърди като такова.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1866/22.11.2023г., постановено по гр.д.№1194/23г. по описа на РС-Благоевград.

5

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6