Решение № 107 от 18.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Добрич, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230201038 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. И. Д., ЕГН: ********** срещу НП № 33, издадено на 02.06.2025г. от Кмета на Община гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 50лв. Пледира се за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство и несъставомерност на вмененото административно нарушение от обективна страна.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Отправя се искане за присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Редовно упълномощеният процесуален представител на АНО оспорва жалбата, както в съдебно заседание, така и в писмено становище / л. 52 /.

Моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото е над предвидения в закона минимум и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото 1 доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена на 21.10.2025г. от санкционираното лице, в законоустановения срок от връчване /на 15.10.2025г. – л. 11 / на оспорваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

От фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения, на 03.12.2024г. свидетелите П. Д. П. и В. М. И. / полицейски служители в Първо РУ гр.

Добрич / констатирали паркиран на тротоара л.а. „ *„, рег. № ** в гр. Добрич по ул. „ Васил Левски „ № 5. Тъй като мястото не било определено за престой и паркиране от собствениците на пътя или администрацията, св. П., на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, съставила на Д. И. Д. / собственик на автомобила/ Глоба с фиш, серия АА № 009945, с който за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50лв.

На 03.12.2024г. жалбоподателят депозирал Жалба в ДРС срещу съставения фиш. Образуваното съдебно производство по н.а.х.д. № 1315/2024г. по описа на ДРС било прекратено с Определение, влязло в сила на 17.09.2025г.

Предвид депозираната жалба, на 10.12.2024г. св. П. П., в присъствието на жалбоподателя и свидетелите В. И. и И. Т. образувала процесното административнонаказателно производство, като съставила АУАН № 1717а146-16.12.2024г. Вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 94, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП, извършено на 03.12.2024г. в гр. Добрич по ул. „ Васил Левски „ № 5, пред вх. Б, изразяващо се в паркиране на л.а. „ *„, с рег.

№ *** върху тротоар – място, което не е определено за паркиране от собствениците - администрацията на пътя – Община гр. Добрич. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който в графа „ възражения „ посочил, че ще подаде възражения в срок.

Въз основа на така съставения АУАН, на 02.06.2025г., Кметът на Община гр. Добрич издал процесното НП № ПИОС 33, в обстоятелствената част на което възприел описаната в акта фактическа обстановка. За вмененото нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 2 на 50лв.

Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят П. П. и св. В. И. потвърждават констатациите в АУАН и законосъобразното му съставяне в присъствие на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията им, като обективни и непротиворечиви на приложените по делото и изцяло кредитирани писмени доказателства и доказателствени средства, приложени и по н.а.х.д. № 1315/2024г. по описа на ДРС, приобщено към доказателствения материал по делото. Посредством изготвения при констатиране на нарушението снимков материал се установява, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран по посока на движението, в лявата част на тротоара срещу находящи се в дясната му част гаражи. Т.е. достъпа до гаражите е невъзможен без преминаването, респективно спирането и паркирането върху процесния тротоар. В показанията си двамата свидетели уточняват, че отстоянието на автомобила от жилищната сграда е било повече от два метра.

Съобразно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В процесния случай не се спори между страните, че жалбоподателят е паркирал на изградена надлъжна част от пътя /ул. „ Васил Левски „ № 5 /, ограничаваща платното за движение. Макар и същата да не е била предназначена само за движение на пешеходци, предвид наличието на гаражи, не е била и определена, респективно обозначена от собствениците на пътя или администрацията, като възможност за престой и паркиране на МПС, с оглед наличието на гаражи. Същевременно процесното МПС не е препятствало нито движението на пешеходците, нито достъпа на МПС до гаражите.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че жалбоподателят формално е осъществил признаците на вмененото му административно нарушение, което обаче представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Преценявайки всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните единствено смекчаващи вината обстоятелства, както и липсата на вредните последици, съдът приема, че наказващият орган, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е следвало да предупреди нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По делото не се представиха доказателства за предупреждаване на жалбоподателя при извършени други нарушения от същия вид. Видно е от Справка картон на водач, че Д. е правоспособен водач на МПС от 2003г., като до 03.12.2024г. е бил санкциониран за две административни нарушения по ЗДвП - с Фиш, влязъл в сила на 06.01.2024г. и НП, влязло в сила на 25.07.2009г.

3

Съобразно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Тъй като съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на Д. Д. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които е представен договор за правна защита и съдействие и разписка за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. Възражение за прекомерност е направено от процесуалният представител на АНО в случай, че същото е над предвидения в закона минимум. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел III от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно Наредбата, когато административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е 400 лева. С обжалваното НП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лв., равняващи се на 204, 52 евро след превалутирането съобразно закона за въвеждане на еврото в РБ. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело в общ размер на 204, 52 евро, платими от Община Добрич, чиито орган е издал отменения акт.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 33, издадено на 02.06.2025г. от Кмета на Община гр.

Добрич, с което на Д. И. Д., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 50лв.

4

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. И. Д., ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Община гр. Добрич да заплати на Д. И. Д., ЕГН: ********** сумата от 204.52евро / 400лв. /, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5