Определение № 916 от 20.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Благоевград, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500853 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от „"А", ЕИК, седалище и адрес на управление гр.С., р-н И, ул.К, представлявано от А.В.Д и М.М. срещу частта от Разпореждане № 1436 от 19.07.2023 г., постановено по частно гражданско дело № 296 от 2023 г. на Районен съд Благоевград, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение против Г. А. С., ЕГН **********, настоящ адрес гр.Б., ул. К.М. №, за сумата от 626,09 лв., представляваща начислени неустойки за прекратяване на договор, и сумата от 182,96 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 626,09 лв. за периода от 27.02.2020 г. до 10.02.2023 г.

В жалбата се развиват подробни аргументи за неправилност на първоинстанционния акт в оспорената му част. Иска се нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение и досежно споменатите неустойки и лихва.

Екземпляр от частната жалба не е изпращан на длъжника, защото така повелява самата норма на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата инстанция, и на основание чл.

272 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, препраща към тях.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/.

Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия 1 случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че Г. А. С., за когото се твърди, че е длъжник, в правоотношенията си с "А" има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко /в случая - три/ неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/ вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

Разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена/цена при продажба на изплащане, на практика съставлява втора неустойка, дължима кумулативно с другите, тъй като цели именно обезщетяване на 2 вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗДог и безспорно се явява нищожна. С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока /чл. 143, т. 5 от ЗЗП/. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, посредством уговорената неустойка заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави и води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“, без съгласието на насрещната страна, цената на предоставеното устройство. Последното не е станало собственост на потребителя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната му цена, понеже е било предоставено само неговото ползване /в този смисъл са и Решение № 219 от 09.05.2016 г. на ВКС по т. д.

№ 203/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., и Решение № 193 от 09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н./. По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Размерът на неустойката е формиран на база на „стандартна“ цена на устройството, а не на договорената такава, което нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /за лизинг/продажба на изплащане/, а не неизпълнение на задължения по друго облигационно правоотношение /за мобилни услуги/.

Районен съд Благоевград правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за коментираните неустойки и лихва.

Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К. настоящото определение няма да премине през касационна проверка.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „"А", ЕИК, седалище и 3 адрес на управление гр.С., р-н И, ул.К, представлявано от А.В.Д и М.М. срещу отхвърлителната част на Разпореждане № 1436 от 19.07.2023 г., постановено по частно гражданско дело № 296 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4