Решение № 228 от 29.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Велико Търново, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500041 по описа за 2025 година С решение № 487 от 14.11.2024г. по гр.д. № 121/ 2024г. по описа на ОС-Плевен са осъдени на основание чл.49 ЗЗД, чл.2Б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вр. чл.52 ЗЗД и чл.6 пар.1 КЗПЧОС, ПРБ гр.София и ОДМВР гр.Варна – солидарно - да заплатят на ищцата И. М. Г. от с.Садовец, Община гр.Долни Дъбник, ЕГН ********** сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психологически болки и страдания от нарушаването на правото й на справедлив съдебен процес поради непровеждане на ефективно официално разследване и разкрИ.е на обективната истина за смъртта на баща й М. В. В., както и от нарушаването на правото й на разглеждане и решаване на нейното дело - ДП № 4382/2004г. по описа на III РПУ при ОДМВР Варна, пр.пр. № 10841/2004г. по описа на Района прокуратура - Варна и пр.пр. № 1509/2007г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, в разумен срок, ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до окончателното плащане на главницата, като за разликата до 80 000лв., от които 40 000лв. (частичен иск от 100 000лв.) за претърпени неимуществени вреди от нарушаването на правото й за провеждане на ефективно официално 1 разследване и разкрИ.е на обективната истина за смъртта на баща й М. В. В. и 40 000лв. (частичен иск от 100 000лв.) за претърпени неимуществени вреди от нарушаването на правото й на разглеждане и решаване на нейното дело - ДП № 4382/2004г. по описа на III РПУ при ОДМВР Варна, пр.пр. № 10841/2004г. по описа на Района прокуратура - Варна и пр.пр. № 1509/2007г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, в разумен срок, с а отхвърлени исковете като неоснователни, а искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 30 000лв. за периода от 19.08.2019г. до 08.02.2021г. е отхвърлено като погасено по давност. Осъдени са на основание чл.78 ал.1 ГПК ПРБ гр.София и ОДМВР гр.Варна – солидарно - да заплатят на ищцата И. М. Г. разноски по делото в размер на 333,64лв. съразмерно на уважената част от предявените искове. Осъдени са на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ ПРБ гр.София и ОДМВР гр.Варна – солидарно - да заплатят на ищцата И. М. Г. сумата от 10лв. – разноски за държавна такса. Осъдени са осн. чл.38 ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв ПРБ гр.София и ОДМВР гр.Варна – солидарно - да заплатят на адв.С. С. Ч. от СмАК на осн. чл.38 ЗА адв. възнаграждение в размер на 3 050лв. за оказаната й безплатна правна помощ съобразно уважената част от исковете.

Против това решение в частта, с която са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез процесуалния представител И. Ш.-прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен, в която се сочи, че в тази му част решението е неправилно и необосновано по изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е спазил принципа на справедливост и е приел висок размер на обезщетението, който не съответства на действителните вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по идентични случаи. Счита, че следва да се има предвид, че въпреки продължителността на разследването, процесното ДП още не е приключило с окончателен акт, като органите на МВР и на Прокуратурата все още работят по разкрИ.ето на обективната истина. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Плевен в обжалваната част, като намали размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба И. М. Г., чрез пълномощника адв.Ст.Ч.. Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с 2 искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-Плевен в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Против това решение в частта, с която са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.Г., в която се сочи, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, по изложени за това доводи.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР-Варна да заплати обезщетение за неимуществени вреди, тъй като от събраните по делото доказателства не били налице данни дали спрямо бащата на ищцата е извършено престъпление, и предвид и на това, че към момента на подаване на исковата молба досъдебното производство още не е приключило.Счита, че неправилно съдът след като е приел, че са предявени искове по чл.49 ЗЗД и по чл.2б от ЗОДОВ, е осъдил двамата ответници да заплатят солидарно на ищцата сумата 30000лв., като не е разделил исковете и не е посочил по кой иск в какъв размер е определено обезщетението. Счита за недопустимо преди приключване на висящото ДП да се предявяват искове по чл.49 ЗЗД и по чл.2 ал.1 ЗОДОВ. Счита, че исковата претенция не е доказана по основание и по размер. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Плевен в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно-да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба И. М. Г., чрез пълномощника адв.Ст.Ч.. Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-Плевен в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България чрез Д. Д., пълномощник на Прокуратура на Република 3

България. Счита решението в тази му част за недопустимо по изложени за това доводи. Счита, че недопустимо е искът по чл.49 ЗЗД да намира своето основание в разпоредбата на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС. Сочи, че отговорността на държавата и органите на държавната власт за вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, каквато е хипотезата на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, е уредена в чл.2б от ЗОДОВ. Счита, че след като първоинстанционният съд е приел, че липсата на ефективно разследване се защитава от чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, то разглеждането на иска по чл.49 ЗЗД е неприложимо, тъй като е налице специален закон-производство по чл.2б от ЗОДОВ и наличието му изключва приложението на общия закон.Счита и че ОС-Плевен не е изпълнил задължението си да се произнесе по доводите и възраженията на страните. Счита, че към датата на подаване на исковата молба вземането на ищцата по чл.49 ЗЗД не е изискуемо, тъй като ДП, образувано по повод разследването на смъртта на бащата на ищцата, е прекратено след подаване на исковата молба.Предвид на това счита, че искът по чл.49 ЗЗД е преждевременно предявен, т.е.-недопустим. Прави оплакване и за неправилност на решението-неправилно ОС-Плевен е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл.49 ЗЗД. Счита и че не се доказва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди в резултат на неефективно и забавено разследване. Счита, че уваженият размер на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на обичайните такива. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Плевен в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск по чл.49 ЗЗД. Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба И. М. Г., чрез пълномощника адв.Ст.Ч.. Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-Плевен в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговорите на ответника по жалба, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

4

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло.

Същото е недопустимо по следните съображения:

Производството по гр.д. № 121/2024г. по описа на ОС-Плевен е образувано по искова молба /и уточняваща такава/ на И. М. Г. от с.Садовец срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР-Варна, с която се претендира същите да бъдат осъдени солидарно да й заплатят:

1.обезщетение в размер на 40 000 лв. (частичен иск от 100 000лв.) за претърпени неимуществени вреди от нарушаването на правото й за провеждане на ефективно официално разследване на смъртта на баща й по чл.2 пар.1 ЕКПЧ, изразяващи се в психологически болки и страдания, причинени в резултат на бездействия на длъжностните лица, служители на Прокуратурата и ОД на МВР, изразяващи се в неизвършването на ефективно, официално разследване, довело до неразкрИ.ето на обективната истина за извършено престъпление по чл.115 от НК, а именно убийството на нейния баща М. В. В., довело и до неразкрИ.е на лицето, отговорно за смъртта му в границите на предвидената от закона погасителна давност за преследване на това престъпление, както и законната лихва върху претендираната сума считано от датата на изтичане на погасителната давност за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на деянието - 19.08.2019 г., до окончателното плащане;

2. обезщетение на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ в размер на 40 000лв.

(частичен иск от 100 000лв.) за претърпени неимуществени вреди от нарушаването на правото на провеждане на разследване в разумен срок по чл.6, пар.1 ЕКПЧ, изразяващи се в психологически болки и страдания, причинени в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване на ДП № 4382/2004 г. по описа на III РПУ - Варна, пр.пр. № 10841/2004 г. по описа на Района прокуратура - Варна и пр.пр. № 1509/2007г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна в разумен срок, а именно за периода от 19.08.2004 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва от датата исковата молба до окончателното плащане.

Видно е, че ищцата е предявила два иска при условията на обективно кумулативно съединяване: единият- за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието по посоченото ДП на служители на 5

Прокуратурата и ОД на МВР-Варна, изразяващо се в неизвършване на ефективно официално разследване, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД; и другият-за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушаване на правото за разглеждане и решаване на ДП в разумен срок по чл.6 пар.1 от Конвенцията, намиращ своето правно основание в чл.2б от ЗОДОВ.

С решението си ОС-Плевен не се е произнесъл по така търсената защита-по предявените два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.49 от ЗЗД и с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, с които се търси защита за нарушение на две отделни права, по един и същ процесуален ред-общият исков процес, но намиращи своето материалноправно основание в два отделни фактически състава, предвиждащи различни материалноправни предпоставки за осъществяването им. Прилагайки погрешно подхода, приет с ТР № 1/ 27.11.2023г. на ОСГТК на ВКС, касаещ определяне на общ размер на обезщетенията при предявени искове по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /за вреди от незаконно обвинение, какъвто не е предявен в случая/ и по чл.2б от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е определил едно общо обезщетение по предявените два обективно кумулативно съединени иска, по единия от които се твърди осъществяване на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане /по-конкретно отговорността на възложителя на работата за вреди/, предвиден в общия закон-ЗЗД, а по другия-елементите на фактическия състав на отговорността на Държавата за вреди при бавно правосъдие, предвиден от специалния закон-ЗОДОВ. С решението си ОСПлевен е присъдил общо обезщетение по предявените два отделни иска, като не се е произнесъл по всеки един от исковете, вкл. и по претенцията за законната лихва за забава, претендирана по всеки от тях от две различни дати, а предвид на кумулативно съединяване на исковете съдът дължи разглеждане на всеки един от тях и произнасяне с решението си по всеки един от тях поотделно.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d347e8ed-2318-4f2b-a51f-66d80cf9b851