Определение № 390 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. София, 25.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600472 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор в СГП против определение на СГС, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав от 29.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 4585/2022 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. В протеста се твърди, че обвинението е достатъчно ясно, като датата часа на деянието са посочени детайлно; че нанасянето на ударите е определено времево – на 22.02.2021 г., около 3 часа, които в непрекъсната причинно-следствена връзка са довели до причиняване на смъртта на В. В. на посочената в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт дата – 12.03.2021 г.

С протеста се отправя искане за отмяна на определението на Градския съд, с което в разпоредително заседание е прекратено съдебното производство, както и за връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.

Постъпила е и частна жалба от защитника на подсъдимия С. против определението на съда в частта, с която е потвърдена мярката за неотклонение. В частната жалба се излагат твърдения, че подсъдимият С. е с влошено здравословно състояние, което е станало причина за неявяването му пред съда; че откакто се намира в Затвора *** С. е бил настанен за лечение в затворническата болница; че подсъдимият няма близки и роднини, които да се грижат за него; че адресът, на който живее е известен и той не се е отклонявал; че С. не е лице с висока степен на обществена опасност, поради което не се налага задържането му под стража. Защитникът отправя искане за отмяна на мярката за неотклонение задържане под стража и за замяната й с домашен арест.

1

Софийският апелативен съд, като взе предвид частния протест и частната жалба, и съобрази изтъкнатите в тях съображения, и материалите по делото, намира за установено следното:

По основателността на частния протест

Становището на Градския съд за наличие на съществени пороци в досъдебната фаза на процеса е правилно и законосъобразно.

За да приеме, че е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, съставът на първоинстанционния съд е откроил следното противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт:

- в обстоятелствената част на обвинителния акт за изложени фактически твърдения за извършено деяние по чл.116, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 115 НК на 22.02.2022 г.;

- в заключителната част на обвинителния акт е посочена дата на изпълнителното деяние – 12.03.2021 г., когато е нестъпила смъртта на жертвата.

При тези съображения обосновано Градският съд е приел, че по съществения въпрос за датата на инкриминираното деяние е налице неяснота в обвинителния акт, което създава пречки пред защитата.

Апелативният съд приема, че изводите на първата инстанция, отразени в протестираното определение, за допуснати съществени и отстраними пропуски в обвинителния акт са обосновани и законосъобразни.

Според уредбата на разпоредителното заседание предмет на обсъждане е дали на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Същевременно в чл. 249, ал. 4, т. 1 неизчерпателно са посочени онези права на обвиняеми, нарушаването или ограничаването, на които води до прекратяване на съдебното производство. Основното право на обвиняемия е да научи за какво престъпление е привлечен в това си качество.

При тази нормативна основа следва да се направят следните изводи:

На първо място, съставянето на обвинителния акт е част от досъдебната фаза на наказателния процес. Изготвянето на обвинителния акт е част от процесуалния стадий „Действия на прокурора след завършване на разследването“, който е съставна част от досъдебната фаза на процеса.

На второ място, според чл. 127 от Конституцията на Република България и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления с внасянето на обвинителния акт в съда, а постановленията за привличане, които се съставят на досъдебното производство, имат подготвителен и работен характер.

Основното предназначение на обвинителния акт е, освен повдигане на обвинението, но и очертаване на предмета на доказване, и в този смисъл има основна роля за информиране на 2 подсъдимия за фактическите и правни рамки на обвинението.

Като се имат предвид посочените аргументи САС счита, че допуснатите дефекти при съставяне на обвинителния акт представляват съществено и отстранимо процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, който засяга основното процесуално право на подсъдимия да научи за какво престъпление е предаден на съд.

За този състав на апелативния съд е без съмнение, че датата на инкриминираното деяние е посочена в обвинителния акт по двусмислен и противоречив начин – в обстоятелствената част се твърди, че подсъдимият нанесъл поредица от удари със стъклена бутилка и нож спрямо починалия на 22.02.2022 г. (на първа страница от акта датата е посочена три пъти, което изключва да се касае за техническа грешка); на втора страница от акта се отбелязва, че смъртта на Владимиров е настъпила на 12.03.2021 г. Същевременно в заключителната част на обвинителния документ се твърди, че подсъдимият умишлено умъртвил Владимиров на 12.03.2021 г., като за целта на 22.02.2021 г. му нанесъл удари с стъклена бутилка и нож. От изложеното се установява, че за датата на деянието в обвинителния акт се посочени няколко различни дати – 22.02.2022 г. 22.02.2021 и 12.03.2021 г., което води до неяснота на обвинението, водещо до съществени затруднения на защитата. Същевременно, формулирането на обвинението по описания начин поставя сериозни затруднения пред законосъобразното протичане на съдебната фаза на наказателния процес.

По изложените съображения, САС, НО, 2. състав прие, че протестът на прокурора от СГП е неоснователен.

По основателността на частната жалба на защитника

Искането за отмяна на мярката за неотклонение задържане под стража е основателно.

От материалите по делото се установява, че на досъдебното производство подсъдимият С. е бил задържан под стража от 23.02.2021 г. до 7.07.2022 г., когато с определение на СГС по н.ч.д. № 2574/2022 г. мярката за неотклонение е била изменена в домашен арест.

Впоследствие на 22.08.2022 г. с постановление на прокурор от СГП мярката за неотклонение домашен арест е отменена и С. е бил без мярка за процесуална принуда. Безусловната причина за отмяна на мярката за неотклонение е, че максимално допустимият срок на задържане по чл. 63, ал. 4 НПК е изтекъл. След прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза задържането не може да продължи, тъй като максималният срок от една година и 6 месеца е изтекъл. Съобразно ТР № 1/2002 г. при връщане на делото в предходната процесуална фаза не започва да тече нов срок по чл. 63, ал. 4 НПК, а единствено следва да се приспаднат сроковете на задържане в съдебната фаза, което в настоящия казус е без правно значение.

При тези съображения САС приема, че връщането на делото на досъдебното производство има за последица и отмяна на мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимия С..

В този смисъл не следва да се обсъждат доводите за опасностите от укриване и/или извършване на престъпление, доколкото е налице безусловно основание за отмяна на 3 мярката за неотклонение.

Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК САС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав от 29.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание, в частта в която е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 4585/2022 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.

ОТМЕНЯ определението в частта, в която е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия Б. Н. С., като вместо него

ОТМЕНЯ марката за неотклонение задържане под стража, наложена спрямо Б. Н. С., който ако не задържа на друго основание следва да бъде незабавно освободен от Затвора гр. ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4