Решение № 4064 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4064 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508699 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7419 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 70314/2021 г. Софийски районен съд, 25 състав признал за установено по предявения по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД, че С.О., гр. София, ул. ****, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „****, сумата 142 лв., представляваща дължима сума за възстановяване на обезщетение, заплатено от заявителя – ищец в полза на собственик на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СА **** ХА, увреден при пътно-транспортно произшествие от 07.09.2020 г., като вредите са настъпили вследствие на попадане в дупка на пътното платно на ул. „Белимел“, срещу блок 19 в ж.к. „Дървеница“ в гр. София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41790/2021 г. по описа на СРС, 25 състав, и отхвърлил иска за разликата над признатия за дължим размер от 142 лв. до пълния предявен размер от 274 лв., като 1 недоказан; Осъдил по предявения обратен иск „ГБС - И.С.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на С.О., гр. София, ул. ****, сумата 142 лв., представляваща претърпяна от СО вреда поради неизпълнение на задължение на дружеството по договор от 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - разноски по обратния иск в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса; Съобразно изхода на спора по първоначалния иск и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските за заповедното и за исковото производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, който го обжалва в частта, с която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен, с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило и материална незаконосъобразност на решението. С отговора на исковата молба ответникът С.О. не оспорил факта на плащане на определеното застрахователно обезщетение в размер на 264 лв. В исковата молба било подробно описано какви суми на кое лице са платени, на коя дата и с кое банково бордеро. В случай че районният съд е преценил, че плащането на обезщетението не е доказано, той следвало с доклада по делото да даде указания на ищеца в тази насока. Като не направил това, делото останало неизяснено от фактическа страна.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна С.О. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. В условията на евентуалност, ако съдът счете жалбата за основателна, моли съда да уважи изцяло предявения обратен иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Третото лице помагач на страната на ответника С.О. и ответник по предявения обратен иск - „ГБС - И.С.“ АД, е депозирало писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди 2 първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната отхвърлителна част. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя - за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, съставляващо покрит от застраховката риск; 3. плащане на застрахователно обезщетение от дружеството - ищец; 4. предпоставките на чл. 49 ЗЗД - осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. В тежест на ищеца, съгласно правилото на чл. 154 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно 3 доказване тези предпоставки, с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. В тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител.

В случая първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е уважен, и предвид извода за валидност, в тази част решението е влязло в сила. Поради това наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община е установено със сила на пресъдено нещо до размера от 142 лв. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът доказано ли е от ищеца по този иск плащане на застрахователно обезщетение в размера от 132 лв. на другия съсобственик на увредения при процесното ПТП лек автомобил – Л.В.Я., и съответно встъпил ли е ищецът в правата на този съсобственик срещу причинителя на вредата, както и бил ли е спорен този факт и подлежал ли е на пълно и главно доказване от ищеца.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.О. е оспорил изцяло предявения иск по основание и размер, вкл. е оспорил наличието на предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя. С доклада по делото не са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 т. 4 ГПК, а в съответствие с нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК районният съд е разпределил тежестта на доказване, вкл. изрично е посочил, че в тежест на ищеца по първоначалния иск е да докаже плащане на дължимото застрахователно обезщетение.

За доказване на този факт ищецът е представил само преводно нареждане от 09.10.2020 г., съгласно което на единия от съсобствениците на увредения автомобил – Д.В.Я., е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 132 лв. За твърдението в исковата молба, че сума в същия размер е била заплатена на другия съсобственик на автомобила – Л.В.Я., не са ангажирани доказателства, въпреки дадените с доклада по делото указания.

Ето защо правилно районният съд е приложил неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е приел недоказания факт за неосъществил се, и е уважил иска до размер от 142 лв., с 4 включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част. При този изход, не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на обратния иск, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по него за разликата над 142 лв. до пълния предявен размер от 274 лв.

По разноските за въззивното производство: При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв.

На третото лице помагач не се дължат разноски във връзка с първоначалния иск (чл. 78, ал. 10 ГПК), такива биха му се следвали само при разглеждане и отхвърляне на обратния иск. Поради това не следва да му се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 7419 от 01.07.2022 г., постановено по гр.д. № 70314/2021 г. на Софийски районен съд, 25 състав в обжалваната част, с която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, срещу С.О. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 142 лв. до пълния му предявен размер от 274 лв.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на С.О., гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 100 л в . (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В необжалваните части решението по гр.д. № 70314/2021 г. на Софийски районен съд, 25 състав е влязло в сила.

5

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6