Разпореждане № 133589 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 133589 гр. София, 26.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско дело № 20231110152194 по описа за 2023 година

Производството е образувано по заявление с вх. № 262441/21.09.2023г. на /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу Ф. С. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 255771 от 07.01.2019г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Ф. С. С., като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за периода от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,68 лева (шест лева и 68 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2019 г. до 07.02.2019 г., сумата в размер на 24,59 лева (двадесет и четири лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 07.02.2019 г. до 19.09.2023 г., сумата в размер на 88,70 лева, представляваща главница за неплатени такси и за сумата в размер на 70,32 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 26.10.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 255771 от 07.01.2019г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Ф. С. С., като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за периода от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,68 лева (шест лева и 68 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2019 г. до 07.02.2019 г., сумата в размер на 24,59 лева (двадесет и четири лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 07.02.2019 г. до 19.09.2023 г. и за сумата в размер на 74,07 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.

1

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 88,70 лева, представляваща главница за неплатени такси и за сумата в размер на 70,32 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит, съдът намира следното:

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 07.01.2019 г., който намира правното си основание в чл.

9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на неустойка по чл. 6.2 от договора за непредоставено обезпечение и за такси, чийто общ размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит, обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.

410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 262441/21.09.2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу Ф. С. С., ЕГН **********, за сумата в размер на 88,70 лева, представляваща главница за неплатени такси и за сумата в размер на 70,32 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2