Решение № 968 от 17.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Добрич, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20223230101142 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на С. Р.

Х. ЕГН **********, село В., ул. ***, с която против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, град С., район С. бул. "***" № **, ет.

***, са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 5187/2011г. по описа на Добрички районен съд, въз основа на който е образувано изп.дело № 135/2016г. по описа на ЧСИ Д. И. с район на действие Окръжен съд - Добрич: - 841.02 лв., представляваща неиздължена главница по договор за кредит № **/*** от ***г. ведно със законната лихва, считано от 27.10.2011г. до окончателното погасяване на задължението; - 125.45 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.10.2010г. - 25.10.2011г.; - 57.71 лв. - наказателна лихва за периода 17.02.2011г. - 25.10.2011г.; - 125 лв. - съдебно деловодни разноски /държавна такса и юрисконсулско възнаграждение/, поради изтекла погасителна давност в периода от 27.10.2011г. до 27.10.2016г.

Исковете се основават на следните обстоятелства: през месец октомври 2011г. ответникът по делото е подал до Районен съд - Добрич заявление за 1 издаване на изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК срещу длъжниците Е. Ю. Х. /кредитополучател/ и С. Р. Х. /поръчител/. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. дело № 5187/2011г. по описа на ДРС и съответно е издаден изпълнителен лист. Длъжниците са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 841.02 лв., представляваща неиздължена главница по договор за кредит № **/*** от ***г. ведно със законната лихва, считано от 27.10.2011г. до окончателното погасване на задължението; 125.45 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.10.2010г. - 25.10.2011г.; 57.71 лв. - наказателна лихва за периода 17.02.2011г. - 25.10.2011г.; 25 лв. - държавна такса; 100 лв. - юрисконсулско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист през м. юни 2016г. е образувано изпълнително дело № 135/2016г. по описа на ЧСИ Д. И..

Предвид това, че през 2012г. „Банка ДСК“ ЕАД е сключило с ответника по делото договор за цесия, взискател по изпълнителното дело към момента е „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД. През 2018г. ищцата по делото била уведомена, че общото задължение по изпълнителното дело е около 3000 лева.

Ищцата счита, че така посочените по-горе задължения към настоящия момент са погасени по давност и като такива са недължими. Давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение - 27.10.2011г. и съответно е изтекла на 27.10.2016г. През този период от страна на кредиторите „Банка ДСК“ ЕАД и съответно „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД не са предприети действия, е които давностният срок да бъде прекъснат. Подадената от взискателя и ответник в настоящото производство молба за образуване на изпълнителното дело е била нередовна по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК предвид това, че в същата не е посочен изпълнителен способ. Неотстраняването на нередовностите е съставлявало пречка за предприемане на каквито и да е изпълнителни действия от страна на ЧСИ. В конкретния случай, в молбата на взискателя не се съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. Претендира се да бъде установена недължимостта на сумите.

Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Излага следните твърдения за възникване на задълженията на ищцата: на 25.06.2010г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна и Е. Ю. Х., от друга, възниква валидна облигационна връзка за заместване в дълга на починал титуляр от неговия наследник. Вземането е обезпечено с 2 поръчителството на ищцата в настоящото производство. Крайният срок за издължаване на кредита е 60 месеца, считано от датата на подписване или 25.06.2015г. Поради необслужване на задължението на 27.10.2011г. „Банка ДСК“ ЕАД подава заявление в Районен съд - Добрич за снабдяване с изпълнителни титули по реда на чл. 417 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.

5187/2011г. по описа на PC - Добрич. По силата на издадените заповед за незабавно изпълнение № 518/27.10.2011г. и изпълнителен лист от същата дата, Е. Ю. Х. и ищцата С. Р. Х. са осъдени солидарно да заплатят подробно описаните в исковата молба суми. На 12.06.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подписан договор за покупко-продажба на вземания (цесия), по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Сред тези вземания е и това срещу Е.

Ю. Х. и С. Р. Х..

Ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото, евентуално отхвърляне на исковете и излага следните възражения по тяхната допустимост и основателност: исковете са недопустими, тъй като се основат на преклудирано възражение и неоснователни, тъй като за вземанията не е изтекла погасителната давност.

Не оспорва твърденията на ищцата досежно образуване на изпълнително дело от цесионера. Твърди, че след датата на цесията с кредитополучателя са водени преговори за доброволно погасяване, следствие на което е подписано извънсъдебно споразумение от 19.03.2013г. В изпълнение на споразумението по сметка на кредитора са постъпили суми за погасяване на дълга, както следва: на 20.03.2013г. – 50 лв; на 19.04.2013г. – 50 лв; на 22.05.2013г. - 50лв.; на 20.06.2013г. – 50 лв; на 25.07.2013г. – 50 лв. С подписаното от страните извънсъдебно споразумение на практика е извършено признаване на вземането на длъжника като на основание чл.116, буква а) от ЗЗД погасителната давност е прекъсната, вкл. с всяко от извършените по сметка на дружеството плащания в изпълнение на споразумението.

Тъй като длъжникът е преустановил плащанията по извънсъдебното споразумение, ответникът образувал при ЧСИ Д. И., per. № *** на КЧСИ изпълнително дело № 135/2016г. В хода на изпълнителното производство, на 3

25.07.2016г. заповедта за незабавно изпълнение е връчена лично на ищцата С.

Р. Х.. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че заповедта е влязла в законна сила още на 27.10.2011г. (датата на издаването й). Влизането в сила на заповедта съвпада с изтичане на 14-дневния (към онзи момент) срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, начиная от датата на връчване. В случая заповедта за незабавно изпълнение е връчена лично на ищцата на 25.07.2016г., последната не е подала възражение по чл. 414 от ГПК, и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила спрямо нея на 11.11.2016г. като всички възражения, с които ищцата е разполагала към тази дата, понастоящем са преклудирани. Преклудирано е възражението на ищцата за погасяване по давност на вземането преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, на което се основава предявеният от нея иск. Не са налице новонастъпили след влизане в сила на заповедта факти, на които ищцата да основава предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, което от своя страна води до неговата недопустимост.

По същество счита, че погасителната давност за процесните вземания не е изтекла и исковете са неоснователни. Представя като доказателства молби за принудителни изпълнителни действие с входящи номера:

2601/15.05.2018г.; 1829/27.02.2020г.; 2998/29.03.2021г.; 652/21.01.2022г., от които е видно, че изпълнителни действия срещу ищцата са искани от взискателя, респективно е поддържана висящността на изпълнителното производство и регулярно е прекъсвана давността за вземането със следните действия: опис на движими вещи - насрочен 08.08.2016г.; налично едно плащане по изпълнителното дело, преведено на взискателя 11.2016г., без данни за вносител; 15.05.2018г. - наложен запор на банкови сметки в Банка ДСК; 28.11.2018г. - наложен запор в Юробанк и еф джи груп; насрочен опис на движими вещи; 27.02.2020г. – опис на движими вещи; 22.03.2021г. - запор на банкови сметки; 19.03.2022г. - запор на банкови сметки в Ти Би Ай Банк.

Оспорва твърдението на ищцата, че погасителната давност за вземанията е изтекла на основание чл. 110 и сл. от ЗЗД. По отношение на вземания, произтичащи от договора за кредит, важи петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо ищцата още на 11.11.2016г. След влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо длъжника за вземането, за което е издадена тази заповед се прилага общата 5годишна погасителна давност (чл.117, ал. 2 от ЗЗД). С прекъсването на 4 давността с всяко от горепосочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба, нито понастоящем.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са отрицателни установителни с правно основание чл. 124, ал.

1 вр. чл. 439 от ГПК, с които ищецът твърди, че не съществува претендирано от ответника право на парично вземане и при който иск тежестта за установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника, а ищецът следва да докаже настъпилите след влизане в сила на акта, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, правопогасяващи вземането факти.

Прекъсване и спиране на давностния срок подлежи на доказване от ответника.

Безспорно е между страните, че на 25.06.2010г. е сключен договор за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит **/***от ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е. Ю. Х., както и че на същата дата между кредитора и ищцата С. Р. Х. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението му. На 27.10.2011г. „Банка ДСК“ ЕАД е подало заявление пред Районен съд - Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против двамата длъжници, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 5187/2011г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 518/27.10.2011г. и изпълнителен лист от същата дата следните суми: 841.02 лв., представляваща неиздължена главница по договор за кредит № **/*** от ***г. ведно със законната лихва, считано от 27.10.2011г. до окончателното погасване на задължението; 125.45 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.10.2010г. 25.10.2011г.; 57.71 лв. - наказателна лихва за периода 17.02.2011г. 25.10.2011г.; 25 лв. - държавна такса; 100 лв. - юрисконсулско възнаграждение.

Няма спор между страните, че на 12.06.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подписан договор за покупко-продажба на вземания (цесия), в т.ч. и тези срещу Е. Ю. Х. и С. Р. Х.. Без значение за спора е постигнатото на 19.03.2013г. извънсъдебно споразумение между новия кредитор и главния длъжник, защото ищцата (поръчител - солидарно 5 отговорна) не е участвала в подписването му (по арг. от чл. 141 и чл. 125 от ЗЗД).

По молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 09.06.2016г. е образувано изпълнително дело № 20169010400135 по описа на ЧСИ Д. И.. По ч.гр.д. 5187/2011г. по описа на Районен съд - Добрич е постъпил, на основание чл. 418, ал. 5 от ГПК, препис от поканата за доброволно изпълнение до С. Р. Х., ведно с приложена заповед за изпълнение, връчена на 25.07.2016г. Възражение по чл. 414, ал. 1 в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – тогава двуседмичен, не е подадено от този длъжник (справка с ч.гр.д.№ 5187/2011г.). Съгласно чл. 416 от ГПК, с изтичане на срока за възражение заповедта е влязла в сила – на 09.08.2016г.

След събиране на писмените доказателства по делото се установява, че предявените искове са отчасти процесуално недопустими – относно наведените факти за изтекла погасителна давност в периода от 27.10.2011г. до 09.08.2016г., а това обуславя частичното прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 от ГПК. Съображенията за това са следните: