Решение № 3414 от 02.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3414 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330116685 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. Ц., ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. Д. Б., против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, жк Изток, бул. „Д-р Г.М.

Димитров“ № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от ****** З. Р., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,56 евро, с левова равностойност от 50 лв., недължимо платена на ответното дружество по Договор за кредит № ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение в размер на предявения осъдителен иск от М. П. Ц. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД чрез увеличаване размера на същия от сумата от 25,56 евро, с левова равностойност от 50 лв., на сумата от 654,56 евро, с левова равностойност от 1280,20 лв.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора 1 за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че на дата 25.10.2023 г. ищцата била сключила с „Вивус.БГ” ЕООД, като кредитодател, по реда на ЗПФУР Договор за кредит № ****** за сумата от 800 лв. (409,03 евро), която била усвоена, при уговорени в договора ГЛП от 40,97 % и ГПР от 49,60 %. Кредитът следвало да бъде върнат в срок до 24.11.2023 г., ведно с начислените възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане от 165,04 лв. (84,38 евро). Поддържа се, че договорът бил такъв за потребителски кредит, като същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Излагат се аргументи и за нищожност на таксата за бързо разглеждане, поради нарушение на чл. 10а ЗПК, доколкото се касаело за „услуга“, свързана с усвояването и управлението на кредита. В тази насока се сочи, че ищцата била заплатил сума, над чистата стойност по кредита. Поради това се предявява иск за връщане на недължимо платените суми. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вивус.БГ” ЕООД, със становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на иска. Изтъква, че липсвали доказателства за наличието на твърдяното правоотношение, както и за извършени плащания по него. Развива съображения, че доколкото не били ангажирани доказателства от ищцовата страна, то исковата молба била нередовна, а претенцията - неоснователна и недоказана. Възразява срещу заявените в исковата молба доказателствени искания. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен от ищцата документ, обективиращ основните параметри на заемно правоотношение по Договор за кредит № ****** От съдържанието на същия се установява, че кредитът е за сумата от 800 лв./409,03 евро, при посочени в договора ГЛП от 40,97 % и ГПР от 49,60 %.

Предвижда се и заплащане на такса за услуга бързо разглеждане в размер на 165,04 лв./84,38 евро. Други книжа във връзка със сключването и съдържанието на кредитното правоотношение не са представени. Заявява се обаче от ищцата, че същата е получила кредит по това правоотношение в размер на 800 лв./409,03 евро, което обстоятелство се цени с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, като признание на неизгоден за страната факт.

В подкрепа на извода за наличие на облигационно правоотношение между страните е и приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и след извършване на справка в счетоводството на „Вивус.БГ” 2

ЕООД е констатирало, че Договор за кредит № ****** е заведен при ответното дружество, както и че са регистрирани от дружеството плащания по него, извършени от ищцата Ц.. Изчислено е в експертизата с оглед на посочените по-горе параметри по сделката, които и вещото лице е възприело, че разходите, които са включени в ГПР по Договор за паричен заем № ****** са единствено договорната лихва, но при включване като разход на таксата за бързо разглеждане в размер 165,04 лв./84,38 евро, ГПР би бил равен на 1227.40%. Относно осъществените парични преводи по сделката се констатира от вещото лице, че на 25.10.2023 г. е отпуснат кредит на кредитополучателя М. П. Ц. по сключен договор за кредит № № ****** в размер на 800 лева/409,03 евро за текущо потребление. С Анекс за допълнителна сума към Договор за кредит № ****** от 18.03.2024 г., сумата по кредита е увеличена на 1100 лева/562,42 евро. Тук следва да се посочи, че данни за такъв анекс няма по делото, за разлика от представения документ, обективиращ кредита за по-малката сума. Поради това не може да се приеме, че действително е сключван кредит за сума в по-висок размер от предоставените на ищцата Ц. 800 лева/409,03 евро, за което и тя самата признава в исковата молба. Вещото лице е посочило още, след направената справка при „Вивус.БГ” ЕООД, че ищцата е внесла сума в размер на 235 лева/120,15 евро за погасяване задължения за наказателна лихва, разходи за просрочие и такса бързо разглеждане по Договор за кредит № ****** В периода 22.12.2023 г. – 29.07.2024 г. са били сторени и плащания от страна на М. Ц. по процесния договор в общ размер на 1845,20 лв./ 943,44 евро заведени като плащания по такса удължаване на срока по кредита. Така цялата платена сума от ищцата и отнесена по Договор за кредит № ****** съобразно заключението на вещото лице е 2080,20 лв./ 1063,59 евро.

Горният извод на вещото лице се подкрепя още от постъпилата справка от третото неучастващо по делото лице – „ИзиПей“ АД, ведно с приложените към нея копия на платежни нареждания за осъществени преводи от М. Ц. към „Вивус.БГ” ЕООД.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът освен качеството на кредитополучател, има и качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП. В случая е приложим ЗПК, независимо от едномесечния срок на договора, доколкото се констатира, че сделката предвижда значителни разходи за потребителя съотнесени към материалния интерес по кредита.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Видно от самото й наименования, същата се дължи за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно разходите за бързото разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49,60 %, а значително по-висок, видно от заключението по ССчЕ, доколкото същият се завишава с начислената такса „Бързо разглеждане“.

Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение, доколкото и в двете хипотези същият е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за бързо разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клауза от договора, която е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса бързо разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и 4 възнаграждение за кредитора.

Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Установи се по делото, че ищцата е платила по процесния кредит сумата в общ размер от 2080,20 лв./ 1063,59 евро, при главница от 800 лева/409,03 евро, поради което исковата претенция от 1280,20 лв./ 654,56 евро – неоснователно платени суми по кредита, се явява доказана и по размер.

С оглед на горното предявения иск се намират за основателен и като такъв ще се уважи изцяло. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.