Решение № 31 от 26.02.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Брезник, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231710100290 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

По делото е постъпила молба в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок от процесуалния представител на ответното дружество „Електрохолд Продажби“ АД, с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 5 от 03.01.2024 г. по делото в частта за разноските , с които „ Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ********** е осъдено да заплати на Е.

С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, сумата от 450 лв., от които 50 лв. държавна такса за образуване на делото и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

В молбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на Решението в тази му част като се излага, че ответникът „Електрохолд Продажби“ АД не е дал повод за предявяване на иска, като с отговора на исковата молба е направил признание на иска и не е дал повод за завеждане на иска.

В законовия срок от ищеца Е. С. И., е постъпил отговор, с който счита Решението за правилно и моли молбата да бъде оставена без уважение. Изложени са съображения, ч е , отрицателният установителен иск предявен от И. вследствие изискването на „Електрохолд Продажби“ АД задължението по фактура № 0222476458/30.05.2017 г., начислена по констативен протокол № 3016573/20.12.2016 г. и за периода от 22.09.2016 г. – 20.12.2016 г. в обект къща с клиентски № **********, находяща се на адрес гр.

**********, съгласно извършена корекция да бъде платено или да бъдат предприети действия по входиране на искова молба пред Районен съд Брезник за дължимостта или не на задължението.

С Решение № 5 от 03.01.2024 г. постановено по гр. д. № 290 по описа на РС Брезник за 2023 г., е прието за установено, по иска на Е. С. И., с ЕГН: **********, с 1 адрес: гр. **********, спрямо ответника „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ********** , че ищецът не му дължи сумата от 467.05 лв., претендирана като начислена служебно по издадена фактура № 0222476458 от 30.05.2017 г., начислена по констативен протокол № 3016573 от 20.12.2016 г. и за периода от 22.09.2016 г. – 20.12.2016 г. в обект къща с клиентски № **********, находяща се на адрес гр. **********, съгласно извършена корекция, като погасени по давност, като погасено се явява и правото на принудителното им събиране.

С решението „Електрохолд Продажби“ АДе осъдено да заплати на ищеца сумата от 450 лв., представляваща заплатено от И. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и 50 лв. за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По така депозираната молба настоящият съдебен състав от правна страна съобрази следното:

Чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото на спора. В същото време законът в чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки – да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези законови постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника.

В настоящият случай безспорно по делото се установява, че ответникът е направил признание на иска. На следващо място, от данните по делото не може да се направи извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).

Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Не е без значение и обстоятелството, че кредиторът има установена практика за процедиране при направено извънсъдебно 2 възражение за давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той е длъжен, и прилага адекватна процедура в подобна ситуация.

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извън процесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извън процесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извън процесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Настоящият съдебен състав е приел, че предявеният иск е за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност, като „Електрохолд Продажби“ АД е признало иска с отговора на исковата молба. Безспорно е, че ответното дружество не е дало повод за предявяването на иска с факта, че сумата по фактурата не е сторнирана и фигурира като неплатена. Тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед гореописаното поведение на ответника настоящият състав намира, че не се установяват предприети от последния действия, които да са неправомерни, или такива, оспорващи правото на ищеца и пораждащи правния му интерес да защити същото по съдебен ред. Предвид така изложеното настоящият състав приема, че се установява наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и разноските в производството следва да бъдат възложени върху ищеца.

Предвид изложеното, Решение № 5 от 03.01.2024 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 5 от 03.01.2024 г. постановено по гражданско дело № 290 по описа на районен съд Брезник за 2023 г., в следния смисъл:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 450 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

4