Решение № 973 от 19.05.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… май 2017 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1133 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът “С.П.Л.“

ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 7, адвокатско дружество „Т.И М.“, твърди, че е собственик на фотоволтаична централа, включена в приложното поле на отменена т.10 от Раздел 3 на Решение Ц-33, с инсталирана мощност от 200 kW, разположена в гр.Летница, община Ловеч, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Л-13/11.05.2012г. и присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРАДЕЛЕНИЕ“ АД.Дружеството произвежда енергия от възобновяеми източници по смисъла на т.8, параграф1 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници, изкупувана на преференциални цени, определени с Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР, приложима към датата на въвеждане в експлоатация на централата.Ответникът, в качеството му на краен снабдител, изкупува произведената от централата енергия по силата на сключения договор и по фиксирана преференциална цена, определена с т.14 от Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР , в размер на 567,41 лв/MWh, без ДДС.Твърди, че на 14.09.2012г.

КЕВР е издал Решение Ц-33, с което определя временни цени за достъп да преносната и разпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.Твърди, че ответникът, за срока на действие на Решение Ц-33, е фактурирал на дружеството – ищец услуга „достъп електроразпределителна мрежи ВЕИ“ и съгласно размера, определен с т.10 от раздел 3 на Решение Ц-33, в размер на 221,29лв / МВтч., ищецът е заплатил на ответника, за периода септември 2012г. до юни 2013г., сума в размер на 45 154,83лв и лихви в размер на 10 029,40лв.

Ищецът твърди, че с Решение №8733/17.06.2013г. на

5-членен състав на ВАС, Решение

Ц-ЗЗ/14.09.2012г. КЕВР, в частта раздел трети, т.10, е отменено и поради това е отпаднало основанието да се заплащат временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника.С Решение №Ц-6/13.03.2014г. на КЕВР е определена окончателната цена на достъп до електроразпределителната система на ответника в размер на 0,00 лв/ МВтч, за производители от типа на ищеца.

Поради това ищецът твърди, че е поискал от ответника да му възстанови платените суми, плащането на които е била на основание отмененото решение на КЕВР, което е сторил с покана, връчена на ответника, с която му дава 7-дневен срок да възстанови платените суми на 18.06.2015г., но такова възстановяване не е извършено от ответника. Ищецът моли съда да осъди ответника да му възстанови сумата от 25 160,93лв, представляваща сума, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, а за периода от 24.07.2013г. до датата на подаване на исковата молба претендира обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 10 029,40лв, като претендира и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът прави следните възражения.Получените от него суми, чиято сумарна величина е от 25 160,93лв, са преминали в патримониума на ответника въз основа на договор за използване на разпределителната мрежа на ответника от ищеца-производител на ел.енергия под № ********** от 21.05.2012г.Този договор е двустранен и престационен и представлява основание за извършеното имуществено разместване.Поради това е налице основание за плащане и това основание е съществуващото между страните правоотношение и достъпът на ищеца до разпределителната мрежа на ответника.Договорът е действащ, поради което институтът на неоснователното обогатяване е неприложим.

Ответникът твърди, че е сключен договор за присъединяване на обект на производител на ел.енергия към електроразпределителната мрежа на ответника, като чрез договор се осъществява достъп до мрежата., чието основание е Наредба №6 от 2004г., поради което тезата на ищеца за липса на материално-правна връзка, касателно достъпа не може да бъде споделена.Позовава се на ЗЕ, съдържащ легална дефиниция на понятието достъп.Поради предоставена от ответника услуга, представляваща достъп до неговата мрежа, то ищецът дължи заплащане на тази услуга, тъй като е свързана с разходи по диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване и отчитане, други административни разходи и такива с общо предназначение за съответната мрежа.Ответникът твърди, че определяща характеристика на достъпа е заявеният капацитет/ мощност, измерена в КВт, договорена при сключване на сделката, поради което се дължи плащане.Наличието на договор, възмезден, е основание за ответника да получи платените му суми, чието връщане се иска.Този договор е действителен, действието му не е преустановено от страните, поради което не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване.

Наличието на договорни обвързаности е основание за извършените от ищеца плащания и препятстващо възможността на последния да дири възстановяване на платеното, основавайки се на нормата на чл.55 ЗЗД.

Дори и да не се приеме таз теза, то е налице законово основание за размяна на престациите – разпоредбите на чл.84 и чл.104 ЗЕ, поради което на това самостоятелно основание исковете следва а бъдат отхвърлени.

Ответникът излага доводи относно начина на формиране на размер на цената за достъп, позовавайки се на принципа на свободата на договаряне, изразеното съгласие от ищеца, при постигане на тази цена, заплащането и без оспорване на нейния размер, като навежда доводи, че липсва необходимост от регулиране на тези отношения, извън свободната воля на страните.За това, че подобно третиране на съществуващите правоотношения ще доведе до санкциониране на ответника, без основание за това, тъй като е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията, произтичащи от договора, а евентуално уважаване на претенцията ще доведе до обедняването на ответника за сметка на ищеца.

Ответникът твърди, че позоваването от ищеца на последващо Решение №Ц-6/13.03.2014г. е неотносимо към съществуващото правоотношение, с оглед темпоралното му действие- има действие за в бъдеще.Излага и доводи относно действието на решение на ВАС, касателно предходното решение на регулатора за временните цени, както и това, е това решение може да е основание за търсене на отговорност, но не от него, а от съответния държавен орган, по реда на АПК или ЗОДОВ.С оглед характера на договора – периодично и продължително изпълнение – то действието за разваляне на договора е за в бъдеще и поради това няма основание да се иска връщане на даденото преди това.За разваляне не може да се говори, тъй като няма вина, като предпоставка за преустановяване на договорната връзка.

Моли съда, по изложените от него съображения, да бъде отхвърлен, поради неоснователността, а заедно с него и предявената акцесорна претенция.Претендира разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Представен е договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ответника от 10.01.2012 г., сключен между ответника като електроразпределително дружество и ищеца като производител. С договора страните са определили правата и задълженията си, както и необходимите условия за присъединяване на обект "фотоволтаичен П.и сграда с производствено и обслужващо предназначение в ПИ №***, част от УПИ ХХ, кв.151, град Летница, община Ловеч, за която няма спор, че е собственост на ищеца.

На 23.05.2012г. страните сключват договор за изкупуване на електрическа енергия №213 от тази дата.Страните уговарят срок на действие на договора до 11.05.2032г. и се съгласяват купувачът да заплаща на продавача електрическата енергия по чл.10, ал.3 в определението с договора начини и срокове.Съгласно чл.11 от договора заплащането на закупената електрическа енергия, ежемесечно, въз основа на показания на СТИ за съответния месец за съответния месец, на база подписания при отчитане протокол, като до издаване на гаранция за произход, купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия по базисна цена, утвърдено от ДКЕВР за съответния период.Плащането с извършва по банков път.Продавачът е поел задължение да 4-те число на съответния месец да представя на купувача фактура за предходния месец, придружена с протокола по чл.7, ал.2, а плащането да извършва до 12-то число на месеца, следващ отчетния, след представяне на оригинална фактура.

Страните са регламентирали основните са права и задължения, както и последиците от тяхното неизпълнение.

Представени са десет фактури, издадени от ответника в периода 30.09.2012 г. до 31.05.2013 г., с получател ищеца, общо за сумата от 45 154, 83лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителна мрежа ВЕИ.Посоченана във фактурите единичната цена на услугата за достъп е 221, 29/1.000 КВч.

Страните не спорят, а допусната ССчЕ, заключението от която е прието като годно доказателствено средство, установява, че тази сума е заплатена от ищеца на ответника.

Не се спори, а и на съда е служебно известно, че с решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България ЕелектроР." АД, "Е.-П.-М.АД и "Ч.Р.Б." АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, като за ищеца е приложима цената, определена в раздел III, т. 10 от решението- за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp - до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. - 221, 29лв./МВтч.

Не се спори по делото, а това се установява и от представеното влязло в сила съдебно решение № 8733/17.06.2013 г. на ВАС, 5-членен състав, I колегия, по адм. д. № 6086/2013 г., с което е оставено в сила решение № 4659/03.04.2013 г. на ВАС, IV отделение по адм. д. № 13239/2012 г., че Решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране в оспорената част, е отменено.

Ищецът е поканил ответника да му върне платените суми, представляващи временна цена за достъп за процесния период , ведно със законната лихва от датата на поканата.Няма спор, че това изявление на ищеце е достигнало до ответнка на 16.07.2013г., както и че възстановяване на заплатените суми не е извършено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е производител на електрическа енергия и собственик на фотоволтаична инсталация с фотоволтаични модули, която е присъединена към ЕРМ на ответника с договор от 10.01.2012г., като на 23.05.2012 г. между страните е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия.

Не се спори, че за процесния период ответникът е изпълнил задължението си по договора от 10.01.2012 г. и е осигурил на ищеца достъп по електроразпределителната мрежа, както и не се спори, че за процесния период, а ищецът е заплатил на ответника сумата от 45 154,83 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа на дружеството за периода септември 2012 г. -юни 2013 г.

Временната цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Ч.Р.Б." АД е определена с решение на ДКЕВР, което е отменено с влязло в сила решение на ВАС.

Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, ако оспореният административен акт бъде отменен или изменен, съдебното решение има действие по отношение на всички.

Процесното решение на ДКЕВР няма характер на подзаконов нормативен акт, поради което по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, в която е предвидено действие занапред само на съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя решението на ДКЕВР като индивидуален административен акт има конститутивно действие, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, като това действие се простира по отношение на всички. / Решение № 13906/24.10.2013. на ВАС по адм. д. № 8022/2013 г., Решение № 14644 от 07.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/13 г. / В този смисъл са и постановените по чл. 290 от ГПК и представляващи задължителна практика решение № 212 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 2956/2014 г., I ТО и решение № 155 от 11.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2611/14 г., II ТО. В мотивите на последното решение ВКС е приел, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие.