Решение № 252 от 11.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Карлово, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100619 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата П. Ц. К. твърди, че е сключила с ответника договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г., по силата на който ответникът й предоставил заемни средства в размер на 300 лева при ГПР 49.60% и годишен лихвен процент 40.97%.

С анекс от 20.07.2024 г. към договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г. ищцата получила допълнителна сума в размер на 500 лева.

С анекс от 20.07.2024 г. към договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г. ищцата получила допълнителна сума в размер на 300 лева.

Съгласно сключения договор за кредит и анекси към него, ищцата дължала на ответника обща сума в размер на 1375.47 лева, от която 1100 лева – главница, 36.15 лева лихва и 239.32 лева – такса за бързо разглеждане.

Ищцата била добросъвестна и изплатила по договора за кредит обща сума в размер на 1375.47 лева, от която 1100 лева – главница, 36.15 лева лихва и 239.32 лева – такса за бързо разглеждане.

Счита, че договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен при неспазване на изискванията на чл. 22 от ЗПК. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за допълнителната услуга „такса разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради противоречие с чл. 33от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в него не са посочени 1 приложимият лихвен процент и условията за неговото прилагане. Липсва изрично указание дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Тази неяснота съществено ограничава правата на потребителя и представлява основание за недействителност на договора.

Посочва се още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, както и използваните допускания при изчисляването на ГПР. Твърди, че ГПР следва да включва всички разходи по отпускането и управлението на кредита, както и възнаградителната лихва, изчислени по предвидената в закона формула. Според изложеното, в процесния договор е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, без ясно разписана методика за неговото формиране и без конкретизация кои компоненти са включени в него.

Сочи, че съгласно ЗПК - ГПР следва да отразява всички преки и косвени разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и други възнаграждения, свързани с договора. В договора липсвала яснота дали допълнителните такси са включени в ГПР и по какъв начин е формиран той.

Според изложеното това създава предпоставки кредиторът да кумулира допълнителни разходи и по този начин да увеличава цената на кредита.

Твърди се, че не е ясно кои разходи са включени в общите разходи по кредита и по какъв математически алгоритъм е изчислено годишното оскъпяване. Според изложеното кредиторът е следвало по ясен и разбираем начин да посочи всички компоненти, формиращи цената на кредита. Поради това се поддържа, че договорът противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Посочва, че не е ясно как е включена и изчислена спрямо общия ГПР годишната лихва, което поставя потребителя в невъзможност да установи реалния размер на оскъпяването на кредита. За да бъде изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, включени при формирането на ГПР. Твърди, че поставянето на потребителя в положение сам да тълкува клаузите на договора и да преценява кои такси са включени в ГПР противоречи на изискването за яснота и прозрачност.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР следва да изразява всички настоящи и бъдещи разходи по кредита. Съгласно §1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително такси и разходи за допълнителни услуги, когато те са пряко свързани с договора за кредит.

Твърди, че допълнителната такса за разглеждане представлява част от общия разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. Налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като чрез начисляването на допълнителни разходи се надвишава допустимият размер на ГПР. Твърди, че посочването в договора на ГПР, който не съответства на реално прилагания между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Позовава се на практиката на СЕС по дела C- 453/10, C-377/14, C448/17, C-344/14, C-290/19 и C-535/2020, съгласно която непосочването на действителния размер на ГПР може да бъде основание за преценка относно неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от 2

ЗЗП.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което се поддържа, че договор за кредит № 9693152014 от 14.06.2025 г. следва да бъде прогласен за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса разглеждане твърди, че същата е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Посочва се, че макар законът да допуска събиране на такси за допълнителни услуги, свързани с договора, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява начисляването на такси за действия по усвояване и управление на кредита. Според изложеното услугата „такса разглеждане“ представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което противоречи на закона. Поддържа, че клаузата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения. В тази връзка се цитира практика на ВКС, включително решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., решение № 1270/2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. и определение № 877 по т.д. № 662/2012 г.

Твърди, че уговорената такса води до значителна нееквивалентност между насрещните престации и до неоснователно облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя. Посочва се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност, което води до нищожност на клаузата. Твърди, че размерът на допълнителната такса представлява значителна част от отпуснатия кредит и по този начин нарушава принципите на добросъвестност и справедливост.

Клаузата е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че клаузите са неясни и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което противоречат и на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според изложеното клаузата за допълнителната такса е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда необосновано високо възнаграждение. Излага, че чрез уговорената такса кредиторът фактически си осигурява допълнително възнаграждение, което води до значително увеличаване на общата дължима сума по кредита. Посочва, че основната цел на клаузата е неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. В подкрепа на изложеното се сочат решение № 511/17.04.2018 г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. № 324/2018 г. и решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 818/2009 г., II т.о. Твърди, че уговорената допълнителна такса е нищожна и поради това, че води до заобикаляне на нормативно установения максимален размер на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г., сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.“, ул. „Д.Х.“ № ***, представлявано от управителя З. С. Р., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от 3ЗД, поради 3 това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК;

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, да признае за установено, че „такса разглеждане“ по споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 14.06.2025г., към договор за кредит №9693152014 от 14.06.2025 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.

3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП;

ДА ОСЪДИ, на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, „ВИВУС. БГ“ ЕООД да заплати на П. Ц. К., сумата от 140.85 евро, недължимо платена по недействителен договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ да осъди, на основание чл. 55 ал.1 от 3ЗД, „ВИВУС. БГ“ ЕООД да заплати на П. Ц. К., сумата от 122.36 евро, недължимо платена такса „разглеждане“ по договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ПРЕТЕНДИРА деловодни разноски.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни.

Признава факта, че страните са сключили договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г., по силата на който ответникът отпуснал на ищцата сума в размер на 300 лева, представляваща главница по кредита.

Кредитъ бил сключен за период от 30 дни с падежна дата 18.08.2024 г.

Начислената по договора лихва била в размер на 10.10 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разреждане в размер на 76.89 лева. Така, ищцата следвало да погаси задължение в общ размер на 386.99 лева. На 20.07.2024 г. между страните били сключени два анекса за допълнителни суми към вече сключения договор за кредит – от 300 лева и от 500 лева. Така, общият размер на задължението нараснал до сумата от 1375.47 лева, от която 1100 лева – главница, 36.15 лева лихва и 239.32 лева – такса за бързо разглеждане.

Ищцата погасила изцяло задължението си по договор за кредит № 9693152002 от 19.07.2024 г. на 24.07.2024 г. като платила сумата от 1375.47 лева, осчетоводена като пълно погасяване и разпределена както следва: 1100 лева – главница, 36.15 лева лихва и 239.32 лева – такса за бързо разглеждане.

Твърди, че още преди сключването на договора и след избиране на конкретните параметри на кредита, на кредитоискателя е предоставен стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ информация относно размера на кредита, дължимата договорна лихва, размера на таксата за допълнителната незадължителна услуга „Бързо разглеждане“, ГПР, общия размер на задължението, падежната дата и други релевантни условия. Твърди се, че формулярът е бил достъпен в процеса на кандидатстване през интернет страницата www.vivus.bg, както и изпратен на електронната поща, посочена от ищцата – *****@abv.bg.

Твърди, че кредитополучателят е имал възможност да избере дали да ползва допълнителната незадължителна услуга бързо разглеждане“, при която заявлението за кредит се обработва в срок до 15 минути вместо в стандартния 4

7-дневен срок. Посочва се, че услугата се предоставя единствено при изрично искане на клиента и срещу заплащане на такса, определяна съобразно размера на кредита и срока на договора по тарифа на кредитора.

Твърди, че ищцата доброволно е заявила ползването на услугата бързо разглеждане, поради което между страните е сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 14.06.2025 г. Поддържа, че това споразумение представлява самостоятелно правоотношение, а не анекс към договора за кредит.