Решение № 658 от 24.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 24.1.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10023 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцовата страна Д.С.Д. твърди на 31.1.2017 г. да е пострадал при пътен инцидент в гр. Димитровград, причинен от Т.Г.В. като водач на л.а. „Опел“ с рег. №******. Твърди се в нарушение на правилата на движение Т.В. да е предприел маневра ляв завой за влизане в паркинг, без да пропусне движещия се направо мотоциклетист Д.Д., управлявал мотоциклет с рег. № ******. В резултат на инцидента ищцовата страна получила травма на дясна подколенница, оплаквания от болки и невъзможност да движи крака. Установена била оточна подбедрица с деформация и патологична подвижност, ограничени и болезнени движения в проксималния край, разкъсна рана, оток и кръвонасядане на дясно ухо, охлузване и оток по предна повърхност на ляво коляно, оток с палпаторна болка на палците на двете ръце. Ищецът е диагностициран с фрактура крурис дек, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула. Извършена му била операция. Ищецът бил изписан с препоръки да не натоварва крака 6 месеца и му бил издаден болничен лист за 37 дни. Твърди се необходимите разходи за лечение да са в размер на 1759,73 лв., включващи лекарства, остеосинтеза, потребителска такса и др. Твърди се лечението на травмите да продължава и в настоящия момент. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение от 50000 лв. за неимуществени вреди и 1759,73 лв. обезщетение за имуществени вреди във връзка с проведеното лечение, ведно със законната лихва, определена по реда на чл. 497 КЗ до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сторените по делото разноски.

Ответникът

ЗАД „ОЗК-з.“ АД оспорва предявените искове. Излага съображения за недопустимост на същите. Оспорва механизма, поради липса на влязла в сила присъда на наказателния съд. Прави възражение за съпричиняване поради шофиране с превишена скорост и неизползване на защитни протектори. Намира за завишен размера на предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобила. Прави искане за привличане на трето лице-помагач – Т.В., като твърди да е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.

Третото лице-помагач сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.Д., тъй като е управлявал МПС с превишена скорост, без протектори и каска, с технически неизправна спирачна система, без включени светлини и без да е правоспособен за съответната категория МПС.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По

НОХД № 301/2018 г. по описа на Димитровградски районен съд е одобрено споразумение, с което Т.В. е признат за виновен в това, че на 31.12.2017 г. гр. Димитровград, при управление на л.а. „Опел“ с рег. №******, е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл . 37, ал. 2 ЗДвП, е причинил средна телесна повреда на Д.С.Д., изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния крак – счупване на костите на подбедрицата, като деянието е извършено в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол 0,81 промила – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо, б. „А“ НК.

По делото е представен протокол за извършен периодичен годишен технически преглед на мотоциклет „Ксингиуе“ с рег. № ******, в който е отразена техническата изправност на това ППС за период до 05.08.2018 г. Ищецът притежава свидетелство за управление на МПС категория „А“.

Видно от приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.Г., ПТП е настъпило на 31.12.2017 г., около 13:00 часа в гр. Димитровград, на ул.

„Емилиян Станев“ до блок № 9. Въз основа на протокола за оглед от досъдебното производство и фотоалбум, както и съобразявайки удостовереното за разположението на двете МПС и констатираните увреди по тях, според експерта ударът е настъпил по дължина на платното на ул. „Емилиян Станев“, гр. Димитровград – около 36-37 м. от приетия ориентир, считано за посока на движение на мотоциклета и на около 2,0 – 2,2 м. вляво от десния край на платното, считано в същата посока. По широчина ударът е в лентата за движение на мотоциклета. Според експерта към момента на удара автомобилът е бил в покой, преди да продължи предприетата маневра за извършване на ляв завой. Скоростта на движение на мотоциклета преди задействане на спирачната уредба (в района на произшествието) е била 83 км/ч, а към момента на удара – 69-70 км/ч. За най-вероятен механизъм на ПТП се приема: мотоциклет „Сингуе“ с водач Д.Д. се е движел в условната дясна пътна лента и ускорявайки след „Т“-образното кръстовище е достигал до скорост от порядъка на 83 км/ч. В обратната посока се е движел лек автомобил „Опел“, управляван от Т.В., извършващ маневра завой наляво. Мотоциклетистът е възприел навлизането на автомобила в пътната му лента за движение и от около 55 м. е реагирал с аварийно спиране. Автомобилът е останал в положение за извършване на маневрата завой наляво – към момента на удара в покой.

Първоначалният контакт между МПС е настъпил с предна дясна част на автомобил в зоната на заобления край на предната броня вдясно с предното колело на мотоциклета – челен кос удар. При удара поотделно двете МПС са били разположени: лекият автомобил – косо на пътното платно вляво с предна част, насочена косо към приближаващия мотоциклет; последният – успоредно на надлъжната ос на пътното платно с предна част, насочена към навлезлия в пътното платно автомобил. От удара под масовия център на тялото на мотоциклетиста той се е отделил от седалката на мотоциклета и е подхвърлен върху предния капак. С плъзгане по него е достигнал до челното стъкло, счупил го е с глава в средната му част, след което с плъзгане е изпаднал от лявата страна на автомобила вляво от него и напред върху асфалта – на около 6-7 метра от него. Мотоциклетът е паднал на дясната си страна до предната дясна част на автомобила. Участъкът на пътното платно е прав в продължение на 185 м., без препятствия и добри условия на видимост. Излизайки от Т-образното кръстовище на двете улици с едно наименование – ул. „Емилиян Станев“ мотоциклетистът е имал възможност да ускори мотоциклета от мястото до достигане на скорост от 83 км/ч, да реагира за спиране и в режим на ефективно спиране да отложи спирачна следа в продължение на 32 м. до мястото на удара. При движение на мотоциклета с разрешената за населеното място скорост – 50 км/ч или по-ниска, мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност, при своевременно реагиране на опасността, да предотврати настъпването на ПТП. В протокола за оглед и медицинската документация по ДП не се съдържат данни за използвани протектори за тялото от пострадалия. По делото няма данни дали към момента на ПТП мотоциклетистът е управлявал мотоциклета с включени светлини.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Д.– съпруга на ищеца. Същата сочи, че след инцидента е посетила ищеца в болницата, наложило се е извършване на спешна операция. Три месеца след нея не трябвало да стъпва с оперирания крак на земята, след това започнал рехабилитация. По време на възстановителния период ищецът станал раздразнителен, притеснявал се, че е неспособен да се грижи за себе си и за семейството си. Нормално, без патерици, можел да ходи след 10-11 месец от настъпване на инцидента. Преди това е работил като международен шофьор, а сега – като шофьор в града, с по-ниско заплащане.

От приетата и неоспорена от страните Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К., ортопед-травматолог, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреди: закрита фрактура на тибията и фибулата (голям и малък пищял) на границата средна-дистална трета на дясната подбедрица, разкъсно-конкузни рани по предно външна страна на дясна подбедрица, предна повърхност на лявото коляно, оток и кръвонасядане на дясното ухо, оток с палапторна болка на палците на двете ръце.

Фрактурата на тибията е лекувана оперативно с нископрофилна ъглово стабилна заключваща плака – съвременен имплант, подходящ за лечението на този тип увреди, както и два броя интерфрагментарни винтове. Фрактурата на фибулата би могла да бъде остеосинтезирана с плака. Срокът на имобилизацията варира от 3 до 3,5 месеца, през които се забранявана пациента да стъпва с цялата тежест на тялото си върху оперирания крайник. Периодът за пълно зарастване на този тип фрактури е обикновено 6-7 месеца, след което се говори за забавяне в консолидацията на фрактурата. Лечението на разкъсно-контузните рани и охлузванията по крайниците се състои в първична хирургична обработка с медикаменти, стерилни превръзки, които се подменят регулярно за около 2-3 седмици. Отокът и кръвонасядането изискват локално приложение на криотерапия (поставяне на студен агент върху травмираните зони) в рамките на 24 часа и имобилизация на двата палеца средно за около 30-40 дни. Според експерта представените фактури за разходи за лечение са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Може да се каже, че временната нетрудоспособност е била най-продължителна поради фрактурата на подбедрицата – 5-6 месеца при извършване на нефизически труд и 7-8 месеца при тежък физически труд. При прегледа на ищеца експертът е констатирал, че са налице клинични и рентгенови данни за пълно зарастване на фрактурите и на двете кости, поради което на този етап ищецът е напълно възстановен и работоспособен.

Констатирани са движения дясна колянна става в пълен обем и дефицит в повдигането на ходилото нагоре от 5-10°, който предизвиква лекостепенна болка и дискомфорт в глезена при пълно клякане на лицето до земята, без да го ограничава. Налице е лекостепенен оток в дисталната трета на увредената подбедрицата в зоната на глезена, който ще остане и за в бъдеще ще бъде по-оточен от здравия глезен, независимо дали имплантът бъде отстранен или не.

В

Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза експертите посочват, че с оглед получените при процесното ПТП травми не може да се даде категорично становище за употребата на предпазни средства, тъй като самите предпазни средства биват много и различни по вид, размер и устойчивост. При по-старите модели каски за глава, тип „строителна“ каска, завършващи точно на нивото на ушната мида, едно падане с висока скорост върху каската ще предпази главата, но ухото ще попадне точно между две твърди контактни повърхности – ръба на каската и черепа на пострадалия, в резултат на което ще се получи описания в документацията оток с кръвонасядане на дясното ухо. В съдебно заседание експертите допълват, че не може с категоричност да се каже дали ищецът е бил с каска или не, няма описани друг тип наранявания или кръвонасядания. Може да е вярно обратното, че ако тези наранявания не са описани, вероятно ищецът е имал каска тип „строителна“.

От справка на ТД НАП гр. Пловдив е видно, че трудовият договор на ищеца с „Янис Хасково“ ЕООД е прекратен на 28.08.2018 г., като на 21.09.2018 г. ищецът е сключил трудов договор с „Т.– Т.Ц.“ ЕООД. ри така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. №******. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.