Решение № 538 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства, „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК 813095472, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.

„Златни пясъци“, е поискало да бъде осъдено „Хун-Екс“ ООД, (HUN-EX Kft), със седалище Република Унгария, гр. Будапеща, адрес: 1098 Budapest, Aranyvirag setany 3. III. ep. 2. em. 2. ajto, регистрационен номер в Търговския регистър на Република Унгария 01-09-362496, вписано в Република България, регистър Булстат с № 103503965, място на дейност Република България, гр.

Варна, район Приморски, курортен комплекс „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“, представлявано от управляващ П.Л.Ф., да му заплати сумата 25100 лева, представляваща частична главница от задължение с общ размер 57767.33 лева, състояща се от неплатени задължение от 11242.33 лева с падеж 30.07.2020 г., задължение от 10 925.08 лева с падеж 30.01.2021 г. и задължение от 2 923.59 лева, част от неплатено задължение от 11102.40 лв. с падеж 30.07.2021 г., на основание уговореното в Договор за продажба на 1 хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998 год. с Министъра на търговията и туризма, сумата 5 593.56 лева, представляваща лихва за забава на изпълнението от деня на падежа на всяко претендирано плащане до завеждане на иска, лихва за забава върху главницата от завеждане на иска до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че „Хун-Екс“ ООД е страна (купувач) по Договор за продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр.

Варна, чрез публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998 год., по който договор продавач е Министърът на търговията и туризма, действал като орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОП (отм.). По силата на договора ответникът е придобил правото на собственост върху хотел „Тинтява“, находящ се на територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. Към завеждане на исковете ответникът е собственик на хотела, който понастоящем е именуван „Паркхотел „Тинтява“. Излага, че ищецът „Златни пясъци“ АД не е страна по договора. Продавачът е уговорил в чл. 30 от договора купувачът да плаща на „Златни пясъци“ АД за всяка година, следваща продажбата, сумата 13 500 щатски долара в левовата й равностойност за извършване на дейностите по чл. 13 от същия договор. Плащането се дължи на равни части, всяка в левова равностойност на 6 750 щ.д., на два падежа през годината, които са 30 януари и 30 юли. Задължението по чл.13 от договора е поето от продавача и има за предмет поддържане на общата инфраструктура в курортния комплекс, поддържане на общи части и извършване на дейностти, които касаят съществуването, ползването и дейността на всички лица в курортния комплекс като цяло. „Хун Екс“ ООД не е изпълнило задължението си да плати на „Златни пясъци“ АД уговорената в договора сума в размер на левовата равностойност на 13 500 щ.д. годишно за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Общият размер на задължението на ответника, което се дължи е 57 767.33 лева. Общият размер е сума, състояща се от дължимите плащания с падеж и размер, както следва:

1. Задължение от 11 242.33 лева с падеж 30.07.2020 г., представляващо левова равностойност на 6750 щ.д., изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар в деня на падежа;

2.

Задължение от

10

925.08

2 лева с падеж

30.01.2021 г., представляващо левова равностойност на 6750 щ.д., изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар на 01.02.2021 г., първи работен ден след деня на падежа;

3. Задължение от 11 102.40 лева с падеж 30.07.2021 г., представляващо левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар в деня на падежа;

4. Задължение от 11 833.84 лева с падеж 30.01.2022 г., представляващо левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар на 31.01.2022 г, първи работен ден след деня на падежа;

5. Задължение от 12 663.68 лева с падеж 30.07.2022 г., представляващо левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар на 01.08.2022 г., първи работен ден след деня на падежа.

Ищецът предявява иск за част от цялото вземане, която част е в размер на 25100 лева, състояща се от неплатеното задължение в размер на 11 242.33 лева с падеж 30.07.2020 г., неплатеното задължение в размер на 10 925.08 лева с падеж 30.01.2021 г. и част в размер на 2 932.59 лева от неплатеното задължение в размер на 11102.40 лв. с падеж 30.07.2021 г.

Предявява иск за плащане на лихва за забава върху претендираната с частичен иск сума в общ размер до завеждане на исковете 5 593.56 лв.

Общият размер на лихвата за забава е сума, състояща се отделния размер на лихвата за забава върху главницата за отделните плащания, както следва:

1. Задължение в размер на 2 888.65 лева за лихва за забава върху главницата от 11 242,33 лв., изчислена от падежа 30.07.2020 г. до завеждане на иска;

2. Задължение в размер на 2 248.74 лева за лихва за забава върху главницата от 10 925.08 лева, изчислена от падежа 30.01.2021 г. до завеждане на иска;

3. Задължение в размер на 456.17 лева за лихва за забава върху главницата от 2 932.59 лева, част главница 11102.40 лева, изчислена от падежа 30.07.2021 г. до завеждане на иска.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който са изложени 3 доводи относно неоснователността на исковете. Сочи, че съгласно чл.13 от договора, приватизиращият орган в качеството на продавач е поел за своя сметка задължението за поддържане на общата инфраструктура в курортния комплекс, в т.ч. нормално водоснабдяване и ел. захранване; поддържане на плажната ивица; обща реклама на курортния комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност; паркоподдържане; сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа. Не оспорва, че е поел задължението всяка година да заплаща сумата 13 500 щатски долара, както и че размерът на дължимите суми не е променян. Твърди, че по отношение на поетите задължения от Министъра на търговията и туризма, действал като орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОП (отм.), осъществими чрез третото лице „Златни пясъци“ АД, е налице пълно неизпълнение, поради което искът е неоснователен.

Ответникът възразява за нищожност на клаузата на чл. 30.1 от договора от 30.04.1998 г. за нищожност след 14.04.2000 г., поради отпаднало основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД. „Златни пясъци“ АД като трето лице вече черпи правата си от „Златни“ АД, „C&N Touristic“ АД и „Агрима“ АД, а не от Министъра на търговията и туризма в качеството на приватизиращ орган по чл. 3, ал. 3 ЗППДОП /отм./.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.

С допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ищеца Е.М. – Директор на Дирекция „Правна“, поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ответника адв. П. В. моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа и междувременно направеното възражение за нищожност на клаузите на чл. 13 и чл. 30.1 от Договора от 30.04.1998 г. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

4

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор от 03.04.1998 г., сключен между Министъра на търговията и туризма, в качеството му на приватизиращ орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОП (отм.), и „Хун-Екс“ ООД, в качеството му на купувач, дружеството е придобило правото на собственост върху следния обект – хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, находящ се на територията на к.к. „Златни пясъци“. Така придобитият от дружеството обект представлява обособена част от к.к.„Златни пясъци“ - гр. Варна, поради което експлоатацията му предполага използване на онази част от инфраструктурата на комплекса, която е обща за всички намиращи се в него хотели. Във връзка с това в чл. 13 от Договора е предвидено задължение на продавача за: поддържане на общата инфраструктура; поддържане на плажната ивица; обща реклама на курортния комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност; паркоподдържане; сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна телевизия и магистрални трасета/. Като насрещно задължение на „Хун-Екс“ ООД в чл. 30.1 от Договора е предвидено, че дружеството се задължава за извършваните дейности от продавача, относно поддържането на общата инфраструктура на комплекса, съгласно т. 13 от Договора, да заплаща всяка година определената сума на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД за обекта в размер левовата равностойност на 13 500 щатски долара, по фиксинга на БНБ в деня на плащането, като следва: за 1998 г. сумата за заплащане е съответната част от посочената за периода от въвода във владение до 31.12.1998 г., платима до 30.10.1998 г; за следващите години: 50% до 30 януари; 50% до 30 юли за всяка година. Доколкото в договора е посочено, че плащането следва да бъде извършено на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, трябва да бъде прието, че именно това е дружеството, което следва да извършва предвидените в чл. 13 от Договора от 03.04.1998 г. дейности. Предявените в настоящото производство искове черпят своето основание именно от предвидените в чл. 13 и чл. 30.1 от Договора от 03.04.1998 г. задължения. Във връзка с това, първо следва да бъде разгледано направеното от „Хун-Екс“ ООД възражение за нищожност 5 на посочените клаузи от договора поради отпаднало основание – чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. Това възражение се основава на твърденията, че на 14.04.2000 г. е сключен договор между Министъра на икономиката на РБ съгласно, който три търговеца - „ЗЛАТНИ" АД, C&N Touristic AG и „АГРИМА" АД, купуват акции от капитала на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД. В чл. 9.11 от цитираният договор е посочено, че тези три търговеца са и мажоритарни собственици на акциите и на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ - СЕРВИЗ" АД, като в последният е апортирана общата инфраструктура на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД. Приобретателите са се задължили да поддържат общата инфраструктура в „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ - CЪРВИЗ" АД чрез „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД. Това означава, че Министъра на икономиката на РБ към 14.04.2000 г. вече няма задължение да поддържа общата инфраструктура, а това задължение е именно на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД, C&N Touristic AG и „АГРИМА" АД /към тази дата тази инфраструктура вече е собственост на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ - СЕРВИЗ" АД/. Това задължение е по силата на договор, а не по силата на цесия. С влизането в сила на тази клауза отпада задължението на Министъра на икономиката на РБ за поддръжка по чл.13 от Договора от 30.04.1998 год., защото задължението вече е на друг. Третото лице - „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД, черпи правата си /намира основание за правата си по чл. 30.1 от този договор/ именно от продавача Министъра на икономиката на РБ, а това основание на 14.04.2000 г. отпада.

Настоящият съдебен състав намира, че така посочените твърдения на ответника не обосновават нищожност на клаузите на чл. 13 и чл. 30.1 от Договора от 30.04.1998 г. На първо място, нищожността е начална и при наличието й договорът или засегнатите от нея клаузи на същия не пораждат действие. Не съществува възможност действителен договор или отделни уговорки от него да станат нищожни в един последващ момент, в какъвто смисъл са твърденията на ответното дружество. Наред с това, изложените от „Хун-Екс“ ООД твърдения не водят до нищожност на клаузите на чл. 13 и чл.