Определение № 5419 от 25.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5419 гр. София, 25.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002103090 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни – ищците И. С. И. – В. и А. П.

В., действаща чрез своята майка и законен представител И. С. И. – В., и ответника „Данекс Петролиум“ ЕООД срещу решение № 84 от 17.02.2025г. по в. гр. дело № 898/2024 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 200, ал. 1 КТ: на ищцата И. С. И. – В. сумата 80 000 лв. и на малолетната ищца А. П. В. сумата 100 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 04.11.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2021 г. до окончателното плащане, а за разликата до сумите от 190 000 лв. по отношение на И. С. И. – В. и от 240 000 лв. по отношение на малолетната А. П. В. предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни.

Касаторите - ищци поддържат, че атакуваното въззивно решение в отхвърлителната му горепосочена част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл.

201, ал. 2 КТ при извеждане на извода за наличие на съпричинителна груба небрежност от страна на увредения наследодател на ищците. Молят обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да им бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ищците навеждат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „При релевирано правонамаляващо възражение по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ трябва ли работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи точния механизъм на трудовата 1 злополука, както и конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат? Може ли изводът на съда за наличието на груба небрежност да се основава на предположения и при липсата на доказателства за конкретната причина за настъпването на трудовата злополука може ли съдът да направи категоричен извод за допусната от страна на работника груба небрежност и да уважи възражението за съпричиняване като доказано?“, по който навежда противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. дело № 2898/2008г. на I г. о., решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 5074/2013г. на IV г. о. и решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. дело № 2798/2014г. на IV г. о..

Ответникът по тази касационната жалба - „Данекс Петролиум“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност.

Касаторът – ответник „Данекс Петролиум“ ЕООД поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част, с която са уважени исковете, е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД) и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като моли то да бъде отменено и да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ответникът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; 2. "Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?", който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 161 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 1633/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 63/10.05.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. на ВКС, III г. о., и 3. : “При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука следва ли да се вземат предвид доказателствата за правнорелевантните факти, като се отчетат особеностите на конкретния случай?", който поддържа, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г..

Ответниците по тази касационна жалба – ищците в процеса подават писмен отговор, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

Въззивният съд е приел за установено по настоящото дело, че ищците са съпруга и дъщеря на П. В. В., който на основание трудов договор от 28.02.2011г. е заемал в ответното дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил-цистерна“. Според длъжностната си 2 характеристика работникът е следвало да спазва правилата за движение по пътищата при осъществявания от него превоз на стоки и материали, вкл. и максимално определеното време за непрекъснато шофиране, както и да се явява на работа без да е употребил алкохол или друго упойващо средство. Със заповед на работодателя - ответник от 03.11.2021 г. е бил командирован да извърши на 04.11.2021 г. превоз и доставка на течни горива с товарен автомобил - цистерна „МАН”, с peг. [рег.номер на МПС] по маршрут [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място]. На 04.11.2021 г., преди започване на курса, му е проведен медицински преглед от служител на ответника, както и ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което е положил подпис в книгата за инструктаж. От последната и от представената служебна бележка № 9/01.03.2011г., Великотърновски окръжен съд е намерил за установено, че при постъпване на работа, на П. В. В. е проведен първоначален инструктаж и периодичен такъв на 01.10.2021г., а от дневника за регистрирани предпътни технически прегледи - че в деня на курса е извършен преглед на управляваното от починалия МПС и не са констатирани технически неизправности, за което същият е положил подпис. Решаващият съд е приел за безспорно по делото, а и установено от удостоверение за техническа изправност и протоколи за преглед от 04.11.2021 г., че при пристигането си в [населено място] т.а. „МАН” е преминал годишен технически преглед, при който е констатирано, че отговоря на условията за обща безопасност и че може да транспортира опасни товари от класове: 3 от приложение № 12.

Намерил е за установено от приетите писмени доказателства (кантарни бележи), че около 10:00 часа работникът е заредил цистерната с гориво с общо тегло от 13 540 кг., като 5 340 кг.

– гориво за отопление е следвало да достави в [населено място], а останалото гориво в [населено място] и гр. В. Търново; около 13:15 часа починалият стигнал в [населено място] и до 14:00 часа разтоварил 5 340 кг. гориво за отопление, след което потеглил в посока В.

Търново. Приел е, че от КП за ПТП с пострадали лица от процесната дата се установява, че около 14:45 часа т.а. „Ман“ се е движил по гл. път I - 4, като на км. 122+900 м., при извършване на маневра десен завой навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал в насрещно движещия се влекач „Мерцедес“ с прикачено ремарке, като двете ППС-та изгорели напълно; в резултат на удара наследодателят на ищците починал на място, като в медицинското свидетелство за смърт като непосредствената причина за смъртта му е посочено разкъсване на главен мозък поради съчетана травма – глава- гърди-крака от ПТП.

За безспорно е намерил обстоятелството, че при изследване на взетите от починалия кръвни проби в хода на наказателното преследване е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 0. 23 промила и не е констатирано наличието на упойващи лекарства и наркотични вещества, както и обстоятелството, че с разпореждане № 5104-04-81/07.12.2021г. на длъжностно лице в ТП на НОИ, процесното ПТП е признато за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като внезапното увреждане на здравето, довело до смъртта на работника, е станало през време и във връзка с извършваната от него работа. Този административен акт не е обжалван по реда на чл. 117 КСО и е влязъл в сила. Въззивният съд е приел за безспорно и обстоятелството, че третото лице – помагач на ответника – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е изплатило на всяка от ищците по 10 000 лв. по 3 застраховка „Каско“, раздел „Злополука на лицата в МПС“. Посочил е, че съгласно медицинско удостоверение от 13.11.2021 г. на първата ищца е поставена диагноза остра стресова реакция, а съгласно амбулаторни листи от 19.01.2022г. и от 09.03.2022г. същата е прегледана от лекари – специалисти, поради оплаквания от нередовна менструация и нецикатризираща форма на опадане на косата.

От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, окръжният съд е счел за установено, че ищцата И. и починалият били задружно семейство, П. много помагал за отглеждането на дъщеричката си, издържал семейството си, искали и второ дете; към момента на смъртта му малката била на 3 години и много се стресирала, забавила се в говора, сега търси баща си, пита за него, особено когато вижда другите деца да играят с бащите си; ищцата И. изпаднала в емоционален срив след процесната трудова злополука, постоянно плачела, отслабнала с 15 кг., започнала да й пада косата, менструацията й спряла и не била адекватна на работа, все още не се е справила със смъртта на съпруга си, не желае да излиза, не иска да има връзка с нов мъж, вижда се само с приятелки.

От заключението на допусната САТЕ и относимите гласни доказателства, решаващият съд е намерил за установено, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: специалният автомобил „Ман“, в светлата част на денонощието, около 14:40 часа, се е движел по гл. път I – 4, в посока от запад към изток (към гр. В. Търново), в полагащата му се за движение южна пътна лента, в крива на десен завой с радиус от около 1300 м., без надлъжни наклони и виражи, със скорост от около 80. 6 км./ч., като е превозвал тежко гориво от 8 200 кг.. В същото време влекач „Мерцедес“ с прикачено ремарке се е движел по този път в посока от изток към запад в полагащата му се за движение северна пътна лента със скорост от 73. 8 км./ч., без товар. Когато разстоянието между двете МПС-та било от порядъка на 111 м., т.а. „Ман“ променил траекторията си за движение на ляво, в посока североизток и навлязъл в насрещната пътна лента, като по този начин създал опасност пред водача на насрещно движещия се т.а. „Мерцедес“, който реагирал на нея с промяна на траекторията на движение надясно, като с десните си колела навлязъл върху северния банкет. Въпреки това настъпил удар между двете МПС-та, изцяло в лента за движение на т.а.

„Мерцедес“, на около 0. 8 – 1. 00 м. южно от северния й ръб, който бил челен ексцентричен с последващо приплъзване. Вследствие на удара, двата автомобила обгарят напълно, а кабината на т.а. „Ман“ е отделена от шасито. Вещото лице е посочило, че ПТП е настъпило при нормална пътна обстановка – добра видимост, сух асфалт, без неравности и дупки, както и че няма данни наследодателят на ищците да е реагирал на възникналата опасност.

Изчислило е, че непосредствено преди удара скоростта на т.а. „Ман“ е била около 71. 7 км./ч., а към момента на промяната на траекторията му на движение на ляво е била около 80.

6 км./ч. и същият се е намирал на 59 м. преди мястото на удара, при опасна зона за спиране от 79. 85 м., като от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е промяната на траекторията на т.а. „Ман“ наляво и навлизането му в насрещната лента за движение. Липсват данни по делото за техническа неизправност на т.а. „Ман“, която да е довела до промяна на траекторията му. Вещото лице изтъква като възможна причина за навлизане в насрещната пътна лента нарушена хоризонтална устойчивост на цистерната, 4 поради възникнала центробежна сила при движение по траектория на крива в десен завой с голям радиус, което движение не би породило тази сила и не би нарушило хоризонталната устойчивост на т.а. „Ман“, ако същият се е движел с разрешената скорост от 50 км./ч., в който случай би продължил движението си в предназначената за него пътна лента.