Решение № 4284 от 08.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4284 гр. Пловдив, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330115851 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът С. В. А., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: гр. *******, и с настоящ адрес: гр. *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Е. Г. И., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – П., с адрес за съдебна кореспонденция: гр.

******, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „КИНТИ.БГ“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.****** представлявано от Г. А. М. в качеството на **** сключеният помежду им Договор № ****г. за потребителски кредит.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № **** г. за потребителски кредит ответникът предоставил паричен заем от 500, 00 лева на ищеца, който следвало да възстанови на първия заемната сума с лихва при фиксиран лихвен процент от 41, 00% и годишен процент на разходите от 49, 65%, а съгласно клаузата по чл.

10 – да му заплати и неустойка от 5, 25 лева плюс 0, 350% от усвоения размер на кредита за първия ден и 0, 350% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден на неизпълнение на задължението си по чл. 20 от контракта да осигури в 3-дневен срок обезпечение чрез поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на заложените в Общите условия изисквания.

Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Сочи се, че клаузата за дължимост на неустойка е нищожна като противоречаща на добрите 1 нрави, представлява скрита печалба за кредитора предвид неизпълнимостта на условията по чл. 20 от договора за осигуряване на обезпечение и води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № ****г., с който ответникът признава иска.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като поддържат процесуалните си позиции – съответно ищецът с Молба вх. №***** г., а ответникът – със Становище вх. № *****г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника процесуално допустим установителен иск за прогласяване недействителността на сключен помежду им Договор № ***** г. за потребителски кредит.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че са сключили помежду си Договор № ***** г. за потребителски кредит, по силата на който ответникът, от една страна като „Кредитор”, опуснал потребителски кредит от 500, 00 лева на ищеца, който, от друга страна като „Кредитополучател”, усвоил заемната сума и следвало разсрочено на три месечни анюитетни вноски да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 41, 00% и годишен процент на разходите от 49, 65%, както и неустойка от 5, 25 лева плюс 0, 350% от усвоения размер на кредита за първия ден и 0, 350% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден на неизпълнение на 2 задължението си по чл. 20 от контракта да осигури в срок от 3 работни дни обезпечение чрез поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на заложените в чл. 20, ал. 3 от договора условия – да е дееспособно, с брутен осигурителен доход над 1 400, 00 лева, работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, без активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит, сключен с ответника.

Визираният договор се регулира от специалния ЗПК, който транспонира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК изисква кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, с реквизитите, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Нормата имплементира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в Съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да заложи ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по примера на чл. 10, §1 и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора.

В случая съдържанието на договора не удовлетворява предписанието на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за ясно и разбираемо посочване на годишния процент на разходите по кредита.

Аргументите са следните:

По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и чл. 19 във вр. с чл. 3, б. „и“ от Директива 2008/48/ЕО годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, 3 изчислен по формула съгласно Приложение № 1 към ЗПК (Приложение I от Директива 2008/48/ЕО), като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл.

19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.

Реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са съществена гаранция за потребителския интерес, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите, отбелязана в Съображения 19, 31 и 43 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО, е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването му и по този начин да служи за унифициран показател за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на отговорността си. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на тази информация законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че в чл. 22 от ЗПК изключва валидността на договарянето. В такава насока е трайната съдебна практика на СЕС, намерила израз в Решения от 04.03.2004 г. по дело C-264/02, от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 21.03.2024 г. по дело C-714/22.

§1, т. 3 от ДР на ЗПК, акцептиращ изцяло чл. 3, б. „л“ от Директива 2008/48/ЕО, дефинира понятието „общ размер на кредита“ като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума.

В „общия разход“ определението по §1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на разходите изрично са изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност.

Сборът от общия размер на кредита и общите разходи формират „общата сума, дължима от потребителя“ по терминологията на §1, т. 2 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. „з“ от Директива 2008/48/ЕО.

Формално по предписанието на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в процесния договор е записан годишният процент на разходите по кредита от 49, 65%, но в разрез с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК информацията за величината му не съответства на действително прилаганата спрямо потребителя, тъй като не отразява финансовата тежест на предвидената в чл. 10 от договора неустойка.

По правило неустойката е предназначена да обезщети допуснато от длъжника договорно нарушение, поради което не би следвало да е елемент при формирането на годишния процент на разходите, но в случая е предвидена с цел да заобиколи именно правилата за неговото изчисляване по следните съображения:

4

На първо място, опредЕ. е да обезпечава непарично и вторично задължение, вредни последици от неспазването на което не могат да се прогнозират, тъй като не рефлектира пряко върху същинския дълг за връщане на заема с възнаграждение за потреблението му.

Отделно, кредиторът, който е финансова институция, заета по занятие с кредитиране, е изрично натоварен от чл. 16, ал. 1 от ЗПК да проучи и оцени кредитоспособността на потребителя още преди сключване на договора за кредит, за да вземе адекватно решение дали да се обвърже. Нормата отговаря на препоръките на Директива 2008/48/ЕО към държавите членки да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички фази от кредитното правоотношение и в среда на разрастващ се кредитен пазар да упражняват необходимия надзор за избягване и респективно да санкционират безотговорното кредитиране, включително такова без предварителна оценка на кредитоспособността.

Процесната неустоечна уговорка е свидетелство, че ответникът преценя риска от неплатежоспособност на клиента като такъв, който налага обезпечение, но вместо при неосигуряването му да подходи отговорно, като откаже заем или предложи адекватна цена за ползването му, пристъпва към сделката. По-нататък с клаузата й по чл. 20, ал. 2 изисква да бъде гарантирана от потребителя, който всякога е в положение на по-слабата страна, както от гледна точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което го принуждава да се съгласи с предварително формулираните от кредитора параметри, без да може да им повлияе, и то при условия, практически непостижими в повечето случаи в дадения за целта изключително кратък тридневен срок. Това говори, че са поставени с тенденция да предразположат допускане на неизпълнение и в последен анализ да превърнат неустойката в сигурен източник на доходи за кредитодателя, в пъти по-високи от възнаградителната лихва.