Решение № 632 от 09.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9841/2022
- Вид
- Решение № 632
- Подписан
- 09.02.2023
- Състав
- Калина Анастасова, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 632 гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Д.
Стойчо Попов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100509841 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20045741 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 49415/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в е осъден Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
"******* ет.4, да заплати на Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ *******, на основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 12000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2019 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 12000.00 лв. до размера от 24000.00 лв., предявен като частичен иск от пълен размер от 30000.00 лв.
Решението, в частта на отхвърляне на иска е обжалвано от ищеца Л. К. Д. с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че в производството е установено, че в резултат на причиненото увреждане пострадалата е била с поставена имобилизация един месец, след което е била с гипс още един месец. В посочения смисъл са установените обстоятелства, чрез обясненията на експерта по СМЕ дадени в с.з. и събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели.
Като не е съобразил периода на възстановяване, който е по-дълъг от два месеца СРС е 1 постановил неправилно решение в частта на отхвърляне на претенцията за сумата над 12000.00 лв. до сумата 24000.00 лв. предявен като частичен от общо вземане в размер на 30000.00 лв. Решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е спазен принципа за справедливост указан в чл.52 ЗЗД. Поради това обезщетението, което е определено е в занижен размер. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че законна лихва за забава се дължи от датата на постановения отказ на ГФ да заплати обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на ПТП.
Според указанията на приложимите и цитирани разпоредби в случая се дължи законна лихва от по-ранна дата - от уведомяване на ответника за ПТП. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в цялост. Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Г.Ф., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.
В срок е постъпила и въззивна жалба от ответника Г.Ф. срещу постановеното решение в частта на уважаване на исковете с изложени доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в производството не е доказано настъпване на ПТП по вина на неидентифициран лек автомобил, който е напуснал произшествието. С оглед това, според ответника, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за понесени в резултат на произшествието неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При условията на евентуалност заявява, че определеното от СРС обезщетение е в завишен размер, който не съответства на принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Л. К. Д., в който е изразено становище за неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира въззивната жалба на ищеца за основателна в една част, а въззивната жалба на ответника - за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивнните жалби, съдът намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за доказано, че на 12.09.2019г. около 12.00 ч., в с. Панчарево на пешеходната пътека в района на МГТ „ Банята“ е настъпило ПТП в резултат на виновно, противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, в резултат на което на пострадалия пешеходец– ищец в производството са причинени неимуществени вреди. За обезщетяване на последните, съдът е определил сумата 12000.00 лв., като е съобразил характера и степента на претърпените травматични увреждания, които в случая не са тежки, но включват силни болкови симптоми, значителни затруднения при движението и неудобства в ежедневието за некратък период от време, обичайната продължителност и интензитет на претърпените болки и страдания, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, който в случая е продължил повече от три месеца, острата стресова реакция от инцидента, характеризираща се със силна тревожност, напрежение, установения от експертното заключение посттравматичен стрес, ограниченията и дискомфорта, които е търпяла ищцата в бита и при изпълнението на ежедневните си задължения, вкл. необходимостта от ползване на помощ от близки при извършване и на ежедневни битово-хигиенни дейности, както и последиците върху здравето й, установеният прогнозен срок за възстановяване на възможността за физическо натоварване, обстоятелството, че към датата на произшествието ищцата е в активна и трудоспособна възраст, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към момента на решението и нормативно определените лимити на гражданската отговорност на застрахователните дружества при причинени неимуществени вреди.
Решението е правилно в една част.
Настоящият състав намира, че фактическата страна на спора е правилно установена от първата инстанция и се възприема напълно от въззивния съд.
Така, чрез представения пред първата инстанция констативен протокол за ПТП от 12.09.2019 г., препис от досъдебно пр. № 11317/2019 г. на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 40092/2019 г. по описа на СРП и констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ, която се възприема напълно от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че на 12.09.2019 г., около 12.00 часа, в с. Панчарево, ул.
"Самоковско шосе", на пешеходната пътека в района на спирка МГТ " Банята" е настъпило пътнотранспортно произшествие между неизвестен лек автомобил и ищцата 3
Л. К. Д., като пешеходец.
Доводите на ответника, че в производството не е установено настъпване на ПТП по вина на водача на неизвестен лек автомобил, съдът намира за неоснователни. Чрез събраните по досъдебното производство доказателства в т.ч. и изетите записи от видеокамери за наблюдение в района е установено, че ПТП е причинено от неизвестен лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф 4 – сребрист цвят, който е невъзможно да бъде идентифициран по индивидуализиращи белези /рег.№/, както е посочено и в изготвената докладна записка /л.144 от делото на СРС/. Именно тази информация е удостоверена и в съставения за произшествието с пострадало лице констативен протокол от 12.09.2019 г. В протокола за ПТП са отразени следните обстоятелства и причина за настъпване на ПТП: на 12.09.2019 г., около 12.00 часа по данни на участник 2 неизвестен лек автомобил " Фолксваген Голф", сив на цвят, се движи по ул. " Самоковско шосе" в с. Панчарево, с посока от бул. Околовръстен път към с. Кокаляне, и на пешеходната пътека в района на спирка на МГТ " Банята" реализира ПТП с преминаващата отдясно наляво като пешеходец Л. К. Д., след което водачът и неизвестното МПС напускат мястото на ПТП.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира напълно се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на неизвестния автомобил, тъй като същият е нарушил правилата за движение в т.ч. нарушил е свои основни задължения да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при избиране скоростта на движението да се съобразява с характера, интензивността на движението и конкретната пътна обстановка, така щото да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо или внезапно възникнало препятствие и в случай на необходимост да намали скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП), както и да бъде внимателен и предпазлив с пешеходците (чл. 119 ЗДвП), в резултат на което е последвало и процесното ПТП.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства, констатациите на приетите СМЕ и СПЕ се установява, че в резултат на ПТП на ищцата, като пострадал пешеходец са причинени нарушения на здравословното състояние – охлузване в областта на десния лакът и травма на дясно ходило с оток и кръвонасядане- счупване на пета метатарзална (ходилна) кост на десен крак, закрито, както и остър емоционален стрес с елементи на посттравматичен стрес. Установено е, че за възстановяване от травмата на пострадалата са извършени безкръвно наместване в гипсова шина, проверка на периферните пулсации и сетивност, контролна рентгенография.
Освободена е за домашно лечение с препоръки при изписването за ХДР и медикаментозно лечение: да носи имобилизацията за срок от 35 дни. Чрез констатациите на СМЕ и показанията на свидетеля В.Б. Д., преценени с оглед всички събрани доказателства по реда на чл.172 ГПК се установява, че увреждането на лакътя е зараснало за две седмици без последици, а лечението на фрактурата е продължило 4 повече от два месеца след датата на произшествието. През това време пострадалата е била първоначално с поставена шина за един месец, след това с гипс за един месец, след което около месец е провеждала рехабилитация за раздвижване на крака. Въпреки това към 23.03.2021 г. /с.з., в което е изслушан свидетеля Д./ пострадалата не е възстановена, тъй като е понасяла болки в травмирания крак, оплаквала се е, че кракът и е подут; изпитва болки при натоварване; при промяна във времето. Тези факти са установени и чрез констатациите на експерта по СМЕ.
С писмена претенция с вх. № 24-01-303 от 03.07.2020 г. ищцата е поискала от Г.Ф. опреД.е и заплащане на обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 30000.00 лв., по която е постановен отказ, обективиран в писмо с изх.№ 24-01-303/30.09.2020г. В писмото са изложени мотиви за отказа - поради непредставяне на писмени данни дали във връзка с ПТП от 12.09.2019 г. е образувано досъдебно производство и за резултат от него.
С оглед това, съдът намира че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. чл. 558, ал. 5, вр. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалия ищец вреди, вследствие на получените травматични увреждания при така настъпилото ПТП.
При опреД.е на размера на дължимото се обезщетение, съдът изхожда от задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 г., отчитайки характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът на възстановяване и възможността за пълно такова, възрастта на пострадалия, общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и държавата, както и общественоикономическата конюнктура към момента на увреждането (относими към последното съгласно съдебната практика е размерът на МРЗ към датата на увреждането и предвидените в КЗ лимити). Критериите за опреД.е на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d342a59c-671c-4829-814c-cffe14655b5a