Решение № 57 от 20.03.2023, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Елин Пелин, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820101043 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П.Н. срещу ответника С. П. П., ЕГН ********** от гр.София, район Лозенец, Столична община, ул. „.....“, №.. вх.А, ет.2, ап.4 за установяване вземането на ищеца за следните суми: 1624,66 лева главница представляваща стойност на реално потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г до изплащане на вземането, 285,76 лева мораторна лихва за забава считано от 16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение - 49,03 лева главница за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11,02 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.София, район Лозенец, Столична община, ул. „.....“, №.. вх.А, ет.2, ап.4, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 1 по ч.гр.д. № 851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.

Длъжникът С. П. П. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин от 05.09.2022 г. на заявителя „Топлофикация – София“ ЕАД е указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с оглед на което в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск срещу ответника С. П. П..

В исковата молба се сочи, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот находящ се в гр.София, район Лозенец, Столична община, ул. „.....“, №.. вх.А, ет.2, ап.4 с абонатен № 330436 е битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2022 г. г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на топлинна енергия и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството.

Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от гр.София, са одобрени с решение от 2

2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.. В раздел IХ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен считано от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 330436 е, че ответника е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси и Наредба № 16-334 от 04.04.2007 г. за топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършвано от „Бруната България“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника С. П. П., която в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

3

Твърди, че сумите предмет на иска са погасени по давност на основание чл.111, б. „В“ от ЗЗД и прави възражение в тази насока.

Сочи, че в случая не е налице облигационна връзка между ищеца и ответницата, тъй като същата не е собственик или ползвател на процесния имот и в тази връзка не е обвързана от Общите условия на ищеца. Според представения по делото нотариален акт имотът се придобива от наследодателя на ответницата и трето за спора лице, като при липса на уговорена или законова солидарност, следва да се приеме, че лицата са придобили имота при условията на разделност всеки по ½ ид.част. По делото липсват доказателства дали към момента на смъртта на П. П. имотът е бил в неговия патримониум и съответно дали ответницата като негов наследник го е придобила, а ако го е придобила каква част от него й се пада в неин дял. За да се приеме, че е налице облигационна връзка между страните по делото следва да са налице две насрещни волеизявления, всяко от които да е прието от неговия адресат, а в случая липсва такава, тъй като липсват доказателства ответницата да е предявила пред ищеца молба-декларация за откриване на партида. Дори по делото е налице писмо от ищеца, с което уведомява ищцата, че нейното име е вписано като титуляр на партидата служебно, а не по нейна инициатива. Всичко това сочи, че ответницата няма качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 и пар.1 т.2а от ДР на Закона за енергетиката.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че нотариалният акт е относим към исковия период, то ответницата не би могла да отговаря за повече от ½ от исковата претенция, каквато част е придобил и нейния наследодател П. С. П. От удостоверението за наследници се установява, че ответницата е негов наследник, но липсват данни останалата ½ идеална част по нотариалния акт чия собственост е.

Неоснователна е претенцията на ищеца и по отношение на услугата дялово разпределение, тъй като тя се заплаща от собствениците в етажната собственост на базата на сключен договор с фирма за дялово разпределение съгласно разпоредбата на чл.139 от Закона за енергетиката. По това правоотношение действително се дължи плащане на услугата дялово разпределение от потребителите, но това задължение е към фирмата за дялово разпределение, която се явява кредитор по тази облигация. Заплащането на 4 тази услуга не се дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД, тъй като не е налично правоотношение между потребителя на топлинна енергия и ищеца, а и отделно от това липсват доказателства по делото ищецът да се е суброгирал в правата на фирмата за дялово разпределение, която е и кредитор по правоотношението. В Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е определено, че купувачите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана от избрания от тях търговец.

От горното следва, че ответницата не дължи на ищеца тези суми, а евентуално на третото лице помагач. Прави се възражение за изтекла давност и по отношение на претенцията за услугата за дялово разпределение за месец 05.2019 г. и месец 06.2019 г..

Излага доводи относно неоснователността и по отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение, а също и претенцията за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.

Ответната страна прави изявление, че не оспорва фактите и обстоятелствата, за които се иска изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Оспорва представените по делото доказателства – Договор между СЕС и „Бруната България“ ООД, Протокол от ОС на етажните собственици, Договор между „Топлофикация – София“ ЕАД и фирма „Бруната България“ ООД, Общи условия, Заявление с идент № Г-25779/29.12.2021 г.

По делото е конституирано като трето лице-помагач дружеството за дялово разпределение „Бруната България-София“ ООД, които не вземат становище по иска.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 851/2022 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 551 от 12.08.2022 г. срещу ответницата, с която последната е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 1624,66 лева главница представляваща стойност на реално потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г до изплащане на вземането, 285,76 лева мораторна лихва за 5 забава считано от 16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение - 49,03 лева главница за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11,02 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.София, район Лозенец, Столична община, ул. „.....“, №.. вх.А, ет.2, ап.4, както и сторените разноски в общ размер от 89,41 лева.

В преклузивния месечен срок е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от длъжника С. П. П., с което вземанията се оспорват, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя „Топлофикация - София“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си. От представеното по делото съобщение се установява, че заявителят „Топлофикация - София“ ЕАД е уведомен за указанията на съда на 14.09.2022 г., като в указания му срок е предявил настоящия иск.

Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна земя чрез възлагане от жилищно строителна кооперация № 113 том IX дело 4940/1970 г. по описа на Първи нотариус при Софийски народен съд е, че П. С. П. и Надежда Тодорова П. са придобили собствеността върху апартамент № 4 на втори етаж, вход А от жилищна сграда, находяща се на улица ..... № 25.