Решение № 56 от 15.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Габрово, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100592 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. И.; ЕГН ********** постоянен адрес: гр.Габрово, ул."Могильов" 41, ет.2, ап.6; чрез пълномощника си адвокат Б. З. - САК, съд.адрес гр.София, ж.к."Люлин" 3, ул."Георги Дражев" 6, Търговски комплекс „Сан Марино", офис 14, адвокатска кантора „Маринов и З." СРЕЩУ „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК202513690, сьс седалище и адрес па управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов;

ЦЕНА НА УСТАНОВИТЕДЕН ИСК: 200 лева;

ЦЕНА НА ОСЪДИТЕЛЕН ИСК: 10 лева, като частичен иск от 50 лева;

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че: На 05.03.2021 г. Д. И. е сключила договор за паричен заем № 4081883 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 400.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че «страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване па договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД доверителката ми и ответното дружество са сключили договор за 1 предоставяне на гаранция № 4081883, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на доверителката ми. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, доверителката ми се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, доверителката ми е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненигъл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненигъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Д. И. е погасила изцяло процесния кредит. Между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и доверителката ми като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити сьс средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла па чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност - и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство N° 4081883, сключен между доверителката ми и ответника „Файненнгьл България" ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт'' АД е едноличен собственик на капитала на „Файненигъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят па горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя 2 представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (400 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счета, че потребителят ще разполага със съответна възможност да оситури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Файненшъл България" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включггтелно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то тон би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. На следващо място считам, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4081883 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото 3 правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, доверителката ми не е получила каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Следващ довод в подкрепа на твърдението ни за нищожност на договора е следния: Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. N° 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гър. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая. Както бе посочено по-горе, собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД е заемодателят но договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД.