Решение № 3547 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3547 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110102648 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от И. В. В. срещу [институция] осъдителни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 4 968 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от която сума в размер на 1 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по досъдебно производство № 368/2021 г. по описа на ** РУ при СДВР, пр. пр. 12259/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура и сума в размер на 3 786 лева, представляваща стойност на разходи за закупуване и монтаж на охранителна система, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2023 г. до окончателното им изплащане, които вреди са вследствие от нарушаване правото за разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство – досъдебно производство № 368/2021 г. по описа на ** РУ при СДВР, пр. преписка № 12259/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

Ищецът И. В. твърди, че пред ** РУ при СДВР било образувано досъдебно производство № 368/2021 г., прокурорска преписка № 12259/2021 г. по описа СРП, за разследване на престъпно деяние, извършено на 16.04.2021 г. в.з. Я. с., местност „Д.“ и изразяващо се в противозаконно отнемане на чужди движими вещи – АТВ марка „К.“, модел „***“; джет с марка „Х.“, модел „ А. ***с рег. № [№] и колесар - ремарке за джет “А.” без съгласие на владелеца с намерение за присвояване – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Излага, че като собственик на отнетите движими вещи, И. В. е и пострадало лице в хода на образуваното досъдебно производство. Поддържа, че последното е спряно в досъдебна фаза с мотиви на разследващите органи, че деецът не е разкрит, което спиране от своя страна ищецът обжалвал пред съда. С Определение от 01.04.2022 г. по н. ч. дело № 4099/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав постановлението е 1 отменено и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за извършване на необходимите процесуални действия. Ищецът твърди, че в хода на досъдебното производство не били обявени за издирване голяма част от откраднатите му вещи, не бил проведен разпит на ключов свидетел, който единствено присъствал на местопрестъплението, не били снети записите от АПИ, относими към случая. Поради това намира, че не са предприети всички необходими действия, които да обезпечат разглеждането и решаването на делото в разумен срок и установяването на обективната истина. Заявява, че в резултат от неефективните действия на разследващите органи е бил принуден да потърси услугите на адвокат, който да го представлява по досъдебното производство, поради което се наложило да стори и допълнителни разходи в размер на сумата от 1 200 лева за адвокатско възнаграждение. Сочи, че след извършване на процесното деяние и вследствие от бездействието на органите на досъдебното производство, довело до неразкриване на дееца на престъплението в разумен срок, И. В. изпаднал в неадекватно психическо състояние, нервност, тревожност, неспособност да изпълнява служебните си и семейни задължения.

Изпитал страх, стрес, хронично безпокойствие, огорчение, разочарование. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в размер от 4 000 лева. Посочва се също, че поради бездействието по досъдебното производство и предвид опасността от нови посегателства, В. закупил и монтирал в дома си охранителна система, представляващ е мястото на извършване на разследваното деяние, за което направил разход в размер на сумата от 3 768 лева. Излага се, че с оглед бездействието на органите на досъдебното производство и необоснованото му забавяне е нарушено правото на ищеца, като пострадало лице, за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следващо от чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Посочва се, че така описаните неимуществени и имуществени вреди са в пряка причинна връзка с неспазване от ответната страна на разумния срок за разследване. С тези съображения ищецът отправя искане за присъждане на претендираните парични обезщетения, ведно със лихва за забава върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на съответното вземане.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [институция], чрез прокурор при Софийската районна прокуратура, оспорва редовността на исковата молба, както и основателността на предявените искове. Обосновава липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2б ЗОДОВ. Твърди, че процесното досъдебно производство е образувано на 16.04.2021 г. и до настоящия момент все още не е приключило, като е изминал период от по-малко от две години, което не е извън разумния срок, следващ от разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията. Оспорва забавянето да се дължи на бездействията на П., както и описаните вреди да са пряк резултат от неоснователно бездействие и забавяне на производството. Посочва се, че липсват доказателства относно ритмичността на действията, извършвани от ответната страна. От значение са и обемът на извършените процесуално-следствени действия, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и на техните процесуални представители, както и на останалите участници в процеса. Възразява относно реално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, състоящи се в стрес, безпокойство, огорчение, нервност, тревожност, неспособност да изпълнява служебните си и семейни задължения, несигурност, страх, чувство на загуба на вярата в съдебната система и полицията и др.

Намира претенцията за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева за прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Излага доводи, че в процесния случай своевременно и без забавяне са извършвани необходимите следствени действия, като едва след това производството е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъпното деяние. Оспорва размера на претендираните от ищеца имуществени вреди с доводи, че адвокатската защита в хода на досъдебното производство на пострадалото лице не е задължителна такава. Липсва причинно-следствена връзка между заплатения 2 адвокатски хонорар и воденото наказателно производство. Намира, че такава не е налице и между неприключилото по твърдения на ищеца в разумен срок досъдебно производство и закупуването и монтирането на охранителна камера в дома му. Последното действие е израз на личната преценка на И. В. и е неотносимо към въпроса за приключване на разследването в съответния срок, респ. към разкриване и наказване на извършителя. Намира за завишен и размерът на обезщетенията за имуществени вреди, тъй като в случая се касае за ниска степен на увреждане. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените обективно съединени искове или алтернативно за присъждане на обезщетения в по-нисък размер от претендирания, който да отговаря на действително претърпените вреди.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от твърдяно нарушаване правото на ищеца, като пострадало лице, за разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания за обезщетения, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) качеството си на пострадало лице от престъпление, за което е било образувано наказателно производство – досъдебно производство № 368/2021 г. по описа на ** РУ при СДВР, пр. пр. 12259/2021 г. по описа на СРП; 2) това наказателно производство да не е решено и приключило в разумен срок; 3) вследствие именно на забавянето ищецът да е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди и 4) размерът на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи възраженията си за изключване или намаляване на отговорността си.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.

Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ, изключващ търсенето на обезщетение по общия такъв – арг. чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ.

Посочената разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ следва да се разглежда в пряка връзка с разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България, предвиждаща отговорност на държавата за всички вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи или длъжностни лица, както и с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, въвеждаща принципа за непосредствената приложимост на ратифицираните международни договори, обнародвани и влезли в сила, в частност и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Всеки национален съд на държава – страна по Конвенцията е национален съд по см. на чл. 13 от последната и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което Конвенцията признава. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС такова право е разглеждането и решаването на делото в разумен срок, от независим и безпристрастен съд.

Същевременно, съдът съобрази, че легитимиран да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от нарушаване на това право е страната в съответното производство. В настоящия 3 случай, по делото е безспорно, че се касае за образувано и водено наказателно производство в досъдебната му фаза, страни в която поначало са обвиняемият и пострадалото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, следователно касае се за физическо лице, претърпяло вреди, пряка последица от престъпното деяние, предмет на разследване, на което законът предоставя процесуални права за участие в досъдебната фаза в това качество.

Наред с това, в разпоредбата на чл. 34 КЗПЧОС е предвидено правото на физическото или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяно нарушение на Конвенцията, да претендира такова, в частност при нарушение на разпоредбата на чл. 6, въвеждаща правото на справедлив съдебен процес, в частност и чрез гледане на делото в разумен срок.

В настоящия случай събраните по делото писмени доказателства безспорно сочат, че досъдебно производство № 368/2021 г. по описа на ** РУ при СДВР, пр. преписка № 12259/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура е образувано на 16.04.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, при неизвестен извършител, за разследване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК – за това, че на 16.04.2021 г. около 19:00 часа, вилна зона „Я. с.“, местност „Д.“ чрез преодоляване на преграда, здраво направена за защита на имот, са отнети чужди движими вещи: АТВ марка „К.“, модел ***, зелено на цвят, джет „Х.

[№]“ с ремарке „А.”, модел „А. РI***“ на обща стойност от 30 000 лева, от владението на И.