Решение № 2015 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. С., 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110146259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, чрез адв. Г., срещу ЗАД „ДаллБогг ЖИ.т и Здраве” АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1425,54 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Нисан“, модел „Ноте”, с рег. № *******, от настъпило на 16.02.2023 г., около 08:44 ч., пътнотранспортно произшествие в гр. С., на бул. „Александър Малинов“ (под моста на бул. „Цариградско шосе“) по вина на водача на „Пежо 207“, с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг ЖИ.т и Здраве” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2023 г. до 28.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18886/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „Нисан“, модел „Ноте”, с рег. № *******, определил по експертна оценка парична сума в общ размер на 1425,54 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на процесния автомобил от настъпило пътнотранспортно произшествие на 16.02.2023 г., около 08:44 ч. в гр. С., на бул.

„Александър Малинов“ (под моста на бул. „Цариградско шосе“) по вина на водача на л.а.

„Пежо 207“, с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество не възстановило претендираната сума. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира и лихва за забава в размер на 122,34 лв. за периода от 11.08.2023 г. до 28.03.2024 г. При тези твърдения иска да бъде 1 признато за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18886/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ц., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а. „Пежо 207“, с рег. № ****. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (протИ.правно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и застрахователна полица № *********** със срок на действие от 04.06.2022г. до 03.06.2023г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 16.02.2023г., около 08:44 ч., в гр. С., е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № ****, се движил по бул. „Александър Малинов“, с посока към бул.

„Брюксел“ в средна пътна лента, където предприел маневра за отклонение надясно. В същия момент и в същата посока, отпред и отдясно на него се движил лек автомобил „Нисан Нот“, с рег. № *********, водачът на който предприел маневра за отклонение наляво, при което траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях, вследствие на който на посоченото моторно превозно средство с рег. № ********* били причинени материални щети. Безспорно е, че застрахователят-ищец е изплатил в полза на сервиза, извършил ремонта на причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1410,54 лв., като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 1425,54 лв., 2 поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

От заключението на САТЕ и показанията на свидетелите М. Ф. П. и М. С. К. несъмнено се установява, че действията на водача на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № ****, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди предприемане на маневрата за отклонение надясно, за да премине в другата пътна лента, преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е движел преди него – в частност л.а.

„Нисан Нот“, с рег. № *********, и съответно не е извършил маневрата при съобразяване с неговото положение, посока и скорост на движение. В този смисъл са писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице, изготвило приетата съдебно – автотехническа експертиза, съгласно което в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Нисан Нот“, с рег. № *********, са произлезли вреди.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредите се явява неоснователно, като аргументите за това са следните. В трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д.№ 1858/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е последният да е негово следствие. Само такова поведение на увредения, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай по делото не се установява такова поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, на водача на л. а. „Нисан Нот“, с рег. № *********, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В такава връзка, с оглед установения по делото механизъм на ПТП, се намира единствено поведението на водача на л.а. „Пежо 207“, с рег. № ****, който е предприел маневра за отклонение надясно, за да премине в другата пътна лента, без да се е убедил преди това, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е движел преди него – в частност л.а. „Нисан Нот“, с рег.

№ *********, и съответно не е извършил маневрата при съобразяване с неговото положение, посока и скорост на движение. Този извод не се променя от обстоятелството, че водачът на л.а. „Пежо 207“, с рег. № **** се е движил по път с предимство, означен със знак „Б3“, тъй като непосредствено под този знак е имало поставен знак със задължително предписание „Г1“, означаващ движение само направо след знака – чл. 51 ППЗДвП, т.е. предимството на водача е при движение само направо, а в случая водачът на л.а. „Пежо 207“, с рег. № **** непосредствено след поставения знак „Г1“ е предприел маневра за навлизане изцяло в съседна пътна лента отдясно и е реализирал удар с движещия се пред него л.а. „Нисан Нот“, с рег. № *********. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета САТЕ, в което е прието, че водачът на л.а. „Нисан Нот“, с рег. № *********, не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като се е намирал пред л.а. „Пежо 207“, с рег. № ****. Ето защо в конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС - „Нисан Нот“, с рег. № *********, към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.

Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от 3 делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 1319,44 лв. Следователно предявеният иск е основателен до този размер плюс 15 лв. ликвидационни разходи или общо 1334,44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния предявен размер от 1425,54 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.