Решение № 1573 от 27.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Варна , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501959 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА вх.№ 41243/26.06.2020г срещу решението на ВРС-ХХХІХс-в № 117/4.06.2020г по гр.д.№ 17757/2019г, с което е осъдена да заплати на А. И. Г. ЕГН ********** адрес: ***, сумата от 1661,91лв - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 232,58лв - сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 28.10.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; сумата в размер на 266,48лв - разноски за дължима държ.такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК; както и сумата от 253,67лв-съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство за платено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. Г. вх.№ 50068/27.07.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за 1 неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на А. И. Г. , в която излага, че през процесния период 1.10.2016г до 30.09.2019г е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „мл.инспектор“ в ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Варна.

През периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положил общо часове нощен труд, които след преизчисляването им в дневни часове труд води до извънреден такъв и като такъв не му е бил заплатен съобразно ставката за извънреден труд, изчислена на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР, която възлиза на 1661,91лв.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати претендираната главница сумите, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава начислено, считано от датата на падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до завеждането на ИМ.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР-гр.Варна е депозирала п и с м е н отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност при ОД на МВР Варна.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи се, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

2

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 1.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е заемал посочената длъжност „мл.инспектор“ в ІІІ-тво РУ при ОД на МВР-Варна и че е работил на 12-часови смени съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че е бил възмезден за положените 1672 часа нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото посочените часове реално положен нощен труд след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143, и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, се получават часове извънреден труд от 239 часа с парична равностойност 1661,91лв, незаплатена на ищеца, които не са били заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В 3 периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 2.11.2020г договор /л.31, 32/, обективираш и разписка за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от 430лв. Приложимите материално правни норми към него момент са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от същата установеният минимален размер е 346лв съобразно посочената цена на иска.

В конкретния случай, възражение за прекомерност е заявено своевременно с молбата вх.№ 23211/29.10.2020 /л.24/ и затова посочената сума следва да бъде редуцирана от 430лв на 346лв.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІХс-в № 2117/4.06.2020г по гр.д.№ 4

7757/2019г, с което е осъдена О. Д. НА МВР-ВАРНА да заплати на А.

И. Г. ЕГН ********** адрес: ***, сумата от 1661,91лв - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 232,58лв - сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 28.10.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; сумата в размер на 266,48лв - разноски за дължима държ.такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК; както и сумата от 253,67лв-съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство за платено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА да заплати А. И. Г. ЕГН ********** адрес: ***, сумата о т 346лв /триста четиридесет и шест лева/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, след уважено възражение за прекомерност.

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

5