Определение № 21941 от 12.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21941 гр. С., 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110149356 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца И. Б. К. срещу ответницата Е.П.Ж, с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 7681,14 € – обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствената му половина от съсобствен на страните имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.Д“, *****************, в периода от 15.03.2023 г. – 15.10.2025 г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от подаване на исковата молба – 17.10.2025 г., до окончателното плащане, и 1263,33 € – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 01.11.2023 г. до 16.10.2025 г., като ответницата прави възражение за прихващане със сумата от 22 940,94 € – изплатени от последната на „Ю.Б“ АД суми за заплащане на цената за придобИ.е на спорния имот.

Ищецът твърди, че през 2001 г. по време на брака си с ответницата, прекратен с развод на 24.02.2009 г., придобили недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.Д“, *****************, с площ 62,41 кв.м. След развода имотът се ползвал от ответницата, и на 21.01.2018 г. ищецът я бил поканил писмено да му заплаща обезщетение за ползването, от което го лишава. Към момента за имота бил предявен иск за делба. Поради това се иска ответницата да обезщети ищеца за ползването, от което го била лишила. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Е.П.Ж, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ищецът не бил поканил ответницата да му плаща, не е ясно на кого била връчена поканата, а и за периода след 2023 г. покана не е имало. Поддържа се, че имотът е бил семейно жилище, ползвано от ответницата до 2016 г. по силата на съдебното решение за развод, а след тази дата ползвател била само дъщерята на страните, която живеела там със семейството си. Ищецът живеел в чужбина и никога не е искал да ползва имота. Оспорва се размера на обезщетението. Прави се възражение за прихващане на претенцията на ищеца със сумата от 22 940,94 €, 1 която ищцата твърди, че платила по банков кредит от 2001 г. за закупуването на имота. Иска се да се увеличава тази сума с последващи платежи. Прави се и възражение за погасителна давност. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и възражение за прихващане с вземане по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и за погасяване по давност по чл. 118, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по иска и възражението в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане съдът намира, че е в срок, уточнено е по основание и размер и следва да се приеме за съвместно разглеждане.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че са съсобственици от 2001 г. на апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.Д“, *****************, с площ 62,41 кв.м.; че са разведени от 2009 г.; че ищецът не ползва имота оттогава.

Тъй като страните са в конфликтни отношения с много паралелни процеси, делото не е подходящо за медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; по двама свидетели на страните за ползване на имота; оценителна експертиза за стойността на ползването; счетоводна експертиза за платеното по договорите, представени от ответницата.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: исканата от ищеца експертиза за законна лихва, тъй като същата не е необходима за правилно разрешаване на делото – съществува калкулатор на НАП за законна лихва.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

ПРИЕМА на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД за разглеждане предявения от първоначалната ответница ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 22 940,94 € – платени вноски по договор за кредит с „Ю.Б“ АД (по-рано – „Б.П“ АД) за заплащане на цената за придобИ.е на спорния имот.

НАСРОЧВА гражданско дело 49356 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 15 2 юли 2026 г. от 16:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, които да водят допуснатите свидетели.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и възражение за прихващане по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД с вземане за кредит, с който е платена цена на имота в полза на ответника, с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за погасяване по давност по чл. 118, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. „в“ ЗЗД – за лихвата.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че страните са съсобственици на недвижим имот, като ищецът е поискал писмено от ответницата да му осигури ползване на идеалната му част, а обезщетението се определя според средния пазарен наем, който ищецът следва да установи.

Съединената претенция за лихва се уважава, ако се установи настъпване на изискуемост на задължението. И двата иска ще се отхвърлят, ако от периода на изискуемост на вземането са минали повече от 5 години – за обезщетението за ползване, и 3 години – за лихвата.

Възражението за прихващане ще се разглежда при уважаване на иска и с платеното от ответницата ще се намали задължението, ако се установи, че тя е плащала на банка, и с парите, взети от последната, е изплатила цената на съсобствения с ответника апартамент, с което последният се е обогатил (намалил е пасива на имуществото си).

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че са съсобственици от 2001 г. на апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.Д“, *****************, с площ 62,41 кв.м.; че са разведени от 2009 г.; че ищецът не ползва имота оттогава.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС – получаване на писмена покана от ответницата; размера на средния пазарен наем за имота;

2. по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – изпадане на ответницата в забава.

УКАЗВА на ответницата, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи по възражението за прихващане по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – плащане на пари на банка; че парите са били за покрИ.е на цената на жилището – предмет на спора.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

3

УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 3 юли 2026 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ПО ДВАМА СВИДЕТЕЛИ на ищеца и ответницата при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно ползване на имота след 2023 г.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване на ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите по т. 1 от исковата молба и отговора, като оглед да се прави само при необходимост.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на експертизата в размер на 250 €, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.И.Т.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.

УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ответницата изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на експертизата в размер на 200 €, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.

УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ по чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКрИ за разкрИ.е на банкова тайна за платеното по двата договора за кредит.

УКАЗВА на ответницата, че ако дадените от нея данни и документи (твърди, че е представен договор за ипотека, не уточнява кога и у кого) се окажат недостатъчни за извършване на експертизата в срок, и делото се 4 отложи, ще понесе последиците по чл. 92а ГПК – глоба и заплащане на разноските на ищеца и вещото лице за второто заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за назначаване на счетоводна експертиза за размер на лихва.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – И. Б. К., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5