Решение № 136 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр.С., 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110209057 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 29-2200010/21.06.2022 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към ИА „ГИТ“, на „К.Е.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че на 05.05.2022 г., в гр.С., в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила с лицето П. преди постъпването му на работа.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „К.Е.” ЕООД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че описаното в НП нарушение не доказано. Твърди се, че е допуснато нарушение на закона, доколкото в НП не са изложени мотиви относно неприложението на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на 1 дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. В представени писмени бележки същият твърди, че в АУАН не е посочено св. И. Н. Т. дали е присъствал при установяване на нарушението или на съставянето на АУАН, като не е индивидуализиран с ЕГН и адрес. От събраните по делото доказателства е установено, че Георги Иванов Иванов не е присъствал при извършване на проверката и установяване на нарушението, но е вписан като свидетел в АУАН. На следващо място е изложено, че неправилно е вписан ЕГН на представляващия жалбоподателя Ц. Л. Г.. Изложено е, че в декларацията, изготвена от П., последният е посочил, че ще работи за дружеството-жалбоподател от 28.05.2022 г., като в хода на съдебното производство е заявил, че е бил в обекта само, за да наблюдава работата, която евентуално би извършвал. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното НП. В представени писмени бележки са изложени съображения относно неоснователността на възраженията на насрещната страна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговото изменение в санкционната му част.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Свидетелят П. започнал да работи като „монтажник-електротехник“ в строителен обект, находящ се в гр.С., ул. „Симеонов век“ № 19, стопанисван от „К.Е.“ ЕООД. Към момента на започване на работа на 05.05.2022 г. от св.

П. между него и „К.Е.“ ЕООД не бил сключен трудов договор за полагане на 2 труд в посочения обект.

На 05.05.2022 г., служители на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към ИА „ГИТ“ - свидетелите П. и И. Н. Т., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в горепосочения строителен обект. На място бил заварен св. П. да полага труд, като извършвал монтаж на кабели в обекта.

След като се легитимирали, служителите на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ извършили проверка на всички заварени на място в обекта лица, като установили, че св. П. е без сключен трудов договор. Във връзка с това обстоятелство служителите на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ дали на св. Н. да попълни декларация, в която последният отразил, че работи в „К.Е.“ ЕООД като монтажник от 28.05.2022 г. с работно време от 09.00 до 17.00 часа, с почивни дни събота и неделя и определено трудово възнаграждение в размер на 300 лева седмично.

При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, било установено, че на 05.05.2022 г. между св. П. и „К.Е.“ ЕООД е сключен трудов договор № 16/05.05.2022 г. в писмена форма, но след часа на извършване на проверката, което било потвърдено писмено от управителя на дружествотоработодател.

За констатираното нарушение св. П. съставил АУАН № 292200010/20.05.2022 г. срещу „К.Е.“ ЕООД за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Въз основа на съставения АУАН главният директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ издал наказателно постановление № 292200010/21.06.2022 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение на „К.Е.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

НП било връчено на представител на „К.Е.“ ЕООД на 06.07.2022 г., като процесуален представител на дружеството подал в законоустановения 14дневен срок (на 14.07.2022 г.) жалба срещу процесното наказателно постановление, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин 3 от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П., П. и И. Н. Т.; декларация от 05.05.2022 г.; протокол за извършена проверка № ПР2214164/20.05.2022 г.; трудов договор № 16/05.05.2022 г.; Заповед № З-0059/14.01.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите П. и И. Н. Т., които са извършили процесната проверка, се установява, че на 05.05.2022 г. са установили в процесния строителен обект, че св. П. е полагал труд като монтажник, извършвайки окабеляване в сградата. Следва да се отбележи, че в собственоръчно попълнената от св. П. декларация на 05.05.2022 г., последният е посочил, че работи именно за „К.Е.“ ЕООД с посочено работно време, почивни дни, както и трудово възнаграждение. Отразеното в декларацията, че работи в обекта от 28.05.2022 г. очевидно не отговаря на обективната истина, доколкото касае дата, следващата тази на проверката – 05.05.2022 г. Не кореспондира с обективната истина заявеното от св. П. обстоятелство, че е бил на обекта, само за да гледа каква дейност следва да извършва с оглед евентуалното започване на работа, както и че посочените в декларацията обстоятелства касаят предварителни уговорки с работодателя.

На първо място, свидетелите М. и Т. са категорични, че при извършване на проверката на място са заварили св. Н. да престира труд, като е извършвал окабеляване в сградата, което по категоричен начин оборва част твърденията на св. Н., заявени при разпита му в хода на съдебното производство. На следващо място самият св. Н. в хода на съдебното следствие заяви следното:

„…в началото, когато започнах работа, беше извършена проверка …“, „Преди проверката бях на обекта, помагах, но не съм действал и не съм вършил важни неща…“. Тоест, очевидно самият свидетел заявява, че е „помагал“ на обекта, тоест извършвал е трудова дейност преди и по време на извършване на проверката, което кореспондира с показанията на останалите свидетели. На следващо място е житейски нелогично заявеното от св. Н. в хода на съдебното следствие, че отразените в декларацията обстоятелства са касаели предварителни уговорки с работодателя, доколкото от сключения помалко от два часа след проверката трудов договор № 16/05.05.2022 г. (л. 11-12 от делото) е видно, че е уговорено съвсем различно трудово възнаграждение – 4

710 лева, докато в декларацията е посочил 300 лева седмично. Очевидно е и противоречието и относно началната дата на започване на работа, като в трудовия договор е посочена дата 09.05.2022 г., а в декларацията – 28.05.2022 г. Посочените противоречия между декларацията, сключения трудов договор и показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното производство, в контекста на вътрешната противоречивост и непоследователност на възпроизведеното от свидетеля, обуславят извод, че последният е необективен, като цели да оневини работодателя си „К.Е.“ ЕООД в рамките на образуваното срещу последното административнонаказателно производство. По изложените съображения, съдът не кредитира показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното производство, като счита, че от съвкупния анализ на показанията на проверяващите служители М. и Т., както и попълнената от св. Н. на място декларация, по безспорен начин се установява, че последният е полагал труд в процесния строителен обект към момента на извършване на проверката без да има сключен трудов договор.

От приложеното уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ (л. 13 от делото) е видно, че трудов договор № 16/05.05.2022 г. е сключен и регистриран в НАП след приключване на проверката от служителите на ИА „ГИТ“. В този смисъл са и писмените обяснения на управителя на дружеството-жалбоподател, обективирани в сведение, приложено на л. 15 от делото.

Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесния АУАН е съставен от св. П., която работи на длъжност началник отдел „Рискови производства и дейности” към Главна дирекция „Инспектиране на труда“.

Съгласно чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отм. с ПМС № 313 от 05.10.2022 г.), инспекторите имат правомощието да съставят актове за установяване на 5 административни нарушения. Съгласно чл. 21, ал. 3 от същия Устройствен правилник служителите от специализираната администрация на Централното управление на ИА „ГИТ“ имат компетентност на инспектор по труда за цялата територия на Република България, като св. П. М. заема именно такава длъжност. С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай процесният АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, в настоящия случай – от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, поради което обжалваното НП също е издадено от компетентно длъжностно лице – главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, оправомощен със Заповед № З-0059/14.01.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетел, като са връчени лично на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.

Същевременно, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.

Съдът намира за неоснователно възражението на дружествотожалбоподател, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Действително, в процесния АУАН освен И. Н. Т., като свидетел е посочен и Георги Иванов Иванов. Видно от съдържанието на АУАН, както и от показанията на св. И.