Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 596 от 08.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 844/2026
Вид
Решение № 596
Подписан
08.05.2026
В сила
04.07.2026
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000500844 по описа за 2026 година

С решение № 188 от 13.01.2026 г., по гр.д. № 9167/24 г., СГС, І-13 с-в, ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на Л. В. П., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.06.2023 г., в размер на 7669.38 евро (15 000 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.08.2024 г. (дата на исковата молба) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 13293.59 евро (26 000 лв.) , както и изцяло за имуществените вреди от 360.66 евро (705.39 лв.) като неоснователни.

Със същото решение се ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ да заплати на Л. В. П., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва върху сумата от 7669, 38 евро (15 000 лв.) за периода от 25.10.2023 г. до 07.08.2024 г. в размер на 835.08 евро (1633.28 лв.), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 1447.54 евро (2831.15 лв.) като неоснователен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Л. В. П.. Претендира да се отмени акта на СГС, в частта, в която искът за неимуществени вреди е 1 отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 26 000 лв., в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за имуществените вреди от 360.66 евро (705.39 лв.), както и в частта, в която не е уважена претенцията за лихви. Твърди, че съдът не е отчел всички увреждания на ищцата (ценил е само травми на десен крак), както и че не е приложил правилно принципа на чл. 52 ЗЗД. Счита, че всички приложени документи доказват по време и по своето съдържание разходи, сторени във връзка с диагностиката и лечението на уврежданията. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете.

Ответникът по въззивната жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва същата, като намира решението за правилно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата Л. В. П. твърди, че на 10.06.2023 г. пострадала като водач при ПТП, което било причинено от виновното и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. При инцидента ищцата сочи, че получил травматични увреждания в областта на глезена на десния крак, дясното стъпало, дясно коляно, гръдния кош, долната част на гърба и таза и окосмената част на главата, ляво рамо, гърба в ляво, дясно бедро, лява мишница, лява ръка (поради превъртане на автомобила през таван). Твърди, че във връзка с лечението имала разходи за ЯМР, рентген, медикаменти, рехабилитации, документи - общо 705,39 лв.

Претендира като обезщетение на неимуществени вреди да й се присъди сумата от 26 000 лв., ведно с лихва от исковата молба, 705, 39 лв. – за имуществени вреди, с лихва от исковата молба, както и законна лихва върху сумата от 26 000 лв. за периода от 25.10.2023 г. до 7.08.2024 г. в размер на 2831,15 лв. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва исковете, по основание и размер, като счита, че няма данни разходите да се обусловени от инцидента. Прави възражение и за принос.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на 2 страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

По делото е приета СМЕ, която е дала становище, че ищцата е получила навяхване на дясната глезенна става с разкъсване на предната скочнофибуларна връзка, разтягане на сухожилието на задния голямопищялен мускул на дясната подбедрица и контузия на гръдния кош, като не е била лекувана в болница. Направените рентгенографии не са дали показания за травматични увреждания. При изследване на 23.06.2023 г. с ЯМР е констатирано, че в дясната глезенна става е налично малко количество течност, скъсване на предната скочнофибуларна връзка, участък на костномозъчен оток в долния край на голямопищялната кост, съмнение за дискретна субхондрална фисура на долния край на малкопищялната кост, лекостепенно разтягане на сухожилието на задния голямопищялен мускул.

Посочено е, че ищцата се е придвижва с две патерици за около 35-40 дена след ПТП, след това за 15-20 дни с една патерица, като самостоятелната походка сега е възстановена. Дясната глезенна става е оточна (2 см повече от лявата), но без намален обем движения, но с възможни болки при натоварване.

Посочено е, че фискалните бонове на л. 26 удостоверяват разходи във връзка с ПТП (405,39 лв. общо), но разходът от 300 лв. (от 6.07.2023 г.) е без данни за какви медицински услуги е сторен.

Св. Т. Н. сочи, че след удара, автомобилът управлявания от Л. се преобърнал няколко пъти.

Св. М. К. (в интимна връзка с ищцата) установява, че след катастрофата Л. била с подут глезен в болницата, била на носилка, имала прорезни рани по ръцете, но свидетелят не е сигурен за липсващ кичур от косата. Тя имала нужда от помощ за два месеца (от свидетеля, майка й и сестра й), не можела да се придвижва без патерици, можела да ходи само до тоалетната. Сочи, че понастоящем при натоварване все още я боли крака. Близо месец тя ходила на физиотерапия, като свидетелят я придружавал, и получила предписание да не натоварва крака поне 2 години.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 10.06.2023 г. настъпил пътен инцидент, при който пострадала ищцата Л. П.. Няма спор, че 3 водачът, чието противоправно поведение е предизвикало инцидента е застраховал гражданската си отговорност при ответното дружество.

Настоящият състав приема за установено, че при процесния инцидент ищцата е получила визираните в СМЕ телесни увреди, които са били разпръснати в различни зони на цялото тяло. Соченият извод е в унисон с установения факт, че автомобилът се е превъртял през таван, което създава възможност намиращото се в купето тяло да получи удари от интериора в различни анатомични области. Основната травма е била съсредоточена в десния глезен, където е установено навяхване, разкъсване на предната връзка, излив на течност. Освен това е диагностицирано разтягане на сухожилието на задния голямопищялен мускул с костномозъчен оток на дясната подбедрица, контузия на гръдния кош, както и прорезни рани по ръцете (според показанията). Данни за другите описани в исковата молба травми по делото няма. Съдът след като съобрази, че ищцата е понесла телесни увреждания в дясната глезенна става, в дясната подбедрица и в гръдния кош, приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 20 000 лв. Този размер отговаря и на възстановителния период и ползването на помощни патерици при раздвижването. Отчетено е, че ищцата е била поставена в необходимост да ползва помощ от близките си, особено в началото, когато е била предимно в щадящ режим относно движенията си и е можела да отиде само до тоалетна.

Съдът съобразява още, че не се констатират фрактури, оперативни интервенции, болничен престой и пр., както и че понастоящем с изключение на леката оточност на глезена няма данни за дефицити в движенията нито на долния крайник, нито на снагата.

По отношение на имуществените вреди, съдът приема, че на обезщетение подлежат тези, които са удостоверени от вещото лице като свързани с ПТП за сумата от 405,39 лв. Това е достатъчно за да се приеме, че документираните разходи са сторени във връзка с лечението на ищцата.

Сумата от 300 лв. е с неустановен източник на разход и не следва да се включва в размера на обезщетението.

По отношение на обжалването на решението в частта, за лихвите, настоящият състав приема, че жалбата е бланкетна. Решението в тази част може да се контролира само относно допустимостта му, като настоящият състав го намира за допустимо. Само за пълнота следа да се посочи, че ищцата 4 е имала право на лихви от датата на сезирането на застрахователя (25.07.2023 г. – л. 31), но е поискала такива от по-късен момент – 25.10.2023 г.

Върху определеният допълнително размер на обезщетение се следва лихва, която е в размер на 544.43 лв. и следва да се присъди за исковия период 25.10.2023 г. – до 7.08.2024 г. допълнително. В тази насока следва да се коригира решението на СГС.

При този изход на спора на пълномощника на ищцата-жалбоподател се следва сумата от 300 евро за правна защита пред въззивния съд по чл. 38 ЗА, определена с оглед възражението за прекомерност.

Застрахователят дължи по сметка на съда държавна такса от 300 лв. за двете инстанции, като присъдените в тежест на ищеца разноски следва да се намалят от 344 лв. на 166,38 лв.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 188 от 13.01.2026 г., по гр.д. № 9167/24 г., СГС, І13 с-в, в частта, в която се отхвърлят исковете на Л. В. П. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 15 000 лв. до сумата от 20 000 лв., и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 405,39 лв. до сумата от 705,39 лв., в частта, в която е отхвърлено искането за лихви за сумата над 1633, 28 лв. до сумата от 2 177,71 лв., както и в частта, в която Л. В. П. е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски над сумата от 166,38 лв. до сумата от 344 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, да заплати на Л. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.

1 КЗ допълнително обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.06.2023 г. в размер на 5000 лв. (2 556,45 евро), както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 405,39 лв. (207,27 евро), ведно със законната лихва върху двете от 8.08.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на Л.

В. П. допълнително законна лихва върху сумата от 5000 лв. в размер на 544,43 5 лв. (278,36 евро) за периода от 25.10.2023 г. до 7.08.2024 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която исковете са отхвърлени над сумата от 20 000 лв. до сумата от 26 000 лв. и над сумата от 405,39 лв. до сумата от 705, 39 лв., както и в частта ,в която искането за лихви е отхвърлено над сумата от 2 177,71 лв. до сумата от 2831,15 лв.

Решението в частта, в която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за 15 000 лв. е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати такси по сметка на бюджета на съда допълнително в размер на 300 лв. (153,38 евро).

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на адв. П. И. Г. възнаграждение допълнително в размер на 300 евро.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6