Решение № 135 от 13.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502004 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. при ВРС №60906/16.08.2023г. на Д. И. Д., ЕГН **********, срещу Решение №2713/20.07.2023г. по гр. дело №16295/2022г. на ВРС, 26-ти състав, в частта с която е определен следният режим на лични отношения на бащата Д. И. Д., ЕГН**********, с детето И.

Д.ов Д., ЕГН**********:

- считано от 11.07.2023г. до 31.12.2023г.: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00ч. до 15.00ч. в събота и в неделя, без преспиване;

- от м.01.2024г. до навършване на три годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца - в събота от 9.00ч. до 18.00ч. и в неделя от 9.00 до 16.00ч., без преспиване;

-за почивните дни на Новогодишните празници и Великденските празници през всяка нечетна година, както и за почивните дни за Коледните празници и Гергьовден (6-ти май) през всяка четна година без преспиване до навършване на три години, а след навършване на три години - с преспиване;

- за 12.08.2023г. – рождения ден на детето бащата има право да го вземе от 10.00ч. до 15.00ч., след което да го върне на майката, а след 2023г. всяка година бащата има право да вземе детето на деня, следващ рождения ден, а именно: 13.08.;

1

- за рождения ден на бащата – 28 септември бащата има право да вземе детето от 10.00ч. до 19.00ч., ако денят е неучебен, а ако денят е учебен - след приключване на учебните занятия на детето до 20.00 часа.;

- през лятото на 2024г. – 20 дни след 12.08., а от 2025г. – 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Решението не е обжалвано в останалите му части.

Подадена е също и жалба с вх. при ВРС №62782/24.08.2023г. . на Д. И.

Д., ЕГН **********, срещу Решение №2846/03.08.2023г. по гр. дело №16295/2022г. на ВРС, 26-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. И. Д. за допълване на основното Решение №2713/20.07.2023г. в частта по режима на лични контакти, съобразно уредения със споразумението между родителите режим след три години.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Процесуалните нарушения се обосновават с това, че ВРС не е одобрил в цялост постигнатото между родителите споразумение относно родителските права, конкретно като е пропуснал да дефинира месечния режим на лични срещи между бащата и детето за след тригодишна възраст на детето, който според въззивника e бил уговорен за всяка първа и трета седмица от месеца – от събота до неделя с преспиване при бащата. В протокола от последното о.с.з. бил допуснат пропуск, повторен и в решението, с което оставал нерегулиран РЛО за след тригодишна възраст на детето. В последното се сочи да се изразяват и нарушенията на материалния закон и неправилността на решението, тъй като липсата на редовни контакти с бащата за след навършване на три години са против интересите на детето, а и по делото няма никакви данни за накърняващо момчето поведение на баща му, за сметка на майката, която цели единствено ограничаване на общуването на детето с въззивника. По същество се моли за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на ВРС за допълване на РЛО, евентуално за определяне от ВОС на режим след тригодишна възраст на детето. Претендират се разноски за две инстанции. В о.с.з. съображенията и искането до съда се поддържат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор по тази жалба, а в о.с.з. я оспорва.

В жалбата срещу отказа за допълване на основното решение по реда на чл.250 от ГПК се излагат оплаквания, аналогични с тези в първата въззивна жалба – за пропуск на ВРС да регулира РЛО на детето с баща му за след 3г. на детето, въпреки споразумението между родителите и за това, като пропускът е против интересите на детето. Моли се за отмяна на решението на ВРС, вместо което за определяне от ВОС на режим за след тригодишна възраст на детето, както и за разноски за две инстанции, а в о.с. се поддържат 2 исканията.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор по тази жалба. Счита същата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и обосновано. Поддържа, че протоколът от последното о.с.з. съдържа коректно споразумението между родителите, което и Д. Д., и адвоката му, са заявили изрично че приемат. Така постигнатото споразумение е и одобреното от ВРС, поради което пропуски в него няма. Оплакванията, че във въпросната част споразумението противоречи на интересите на детето не следва да бъде разглеждано от въззивния съд, тъй като основното решение не е обжалвано. С оглед на това моли за потвърждаване на решението на ВРС по чл.250 от ГПК, което искане поддържа и в о.с.з.

Контролиращата страна – ДСП-Варна не депозира становище по делото.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК на Д. И. Д., ЕГН**********, срещу Д. В. Д., ЕГН**********, за предоставяне на родителските права по отношение на д е т е т о И. Д.ов Д., ЕГН **********, на бащата, за определяне на местоживеенето му при него на посочен адрес, за определяне на режим на лични контакти с майката, посочен в исковата молба, и за осъждане на майката да плаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 180 лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се твърди, че от съвместното съжителство на страните те имат дете – И. Д.ов Д., роден на 12.08.2021г. Поради влошени отношения помежду им страните се разделили. Д. Д. останала заедно с детето И. да живее при родителите си в гр. Игнатиево. Оттогава ищецът не е имал възможност да контактува нормално с детето. Ответницата и нейните родители не му разрешавали да взема И. при себе си; можел да го вижда само в дома им, където контактите им не били пълноценни. Сочи, че за краткото време, в което страните са живели заедно след раждането на детето, е полагал добри грижи за И.. Понастоящем ищецът полага всякакви усИ. да осигури подходящи условия за отглеждане на детето, включително закупил собствено жилище в гр. Варна, в което обзавел детска стая. Твърди, че работи като военнослужещ във военноморския флот и доходите му са добри. Иска да отглежда и възпитава детето си и счита, че е в състояние да се грижи за него.

По тези причини моли за уважаване на исковете и за разноски, което поддържа в първото о.с.з. пред ВРС.

3

В законоустановения срок ответницата депозира писмен отговор, с който не оспорва само, че страните са родители на детето И. и че към исковата молба не живеят заедно,а майката живее с момчето при родителите й. Оспорва обаче предявените от ищеца искове. Твърди, че причината да се завърне в бащиния си дом е тежката бременност и невъзможността да следва ритъма на живота на Д. Д. и да приеме връзките с други жени. Жилището на родителите й представлява самостоятелен етаж от двуфамилна къща и е в отлично състояние след направен основен ремонт. От раждането на детето то било отглеждано там. Д. също бил поканен да живеят заедно там в самостоятелна стая, но той издържал само един месец, през който по никакъв начин не се грижел за новороденото. Грижата за детето била поета основно от майката и бабата по майчина линия. Всички нужни средства за издръжката на И. се осигурявали от бащата на Д. Д.. Ответницата твърди, че откакто ищецът напуснал дома на родителите й посещенията му при детето били кратки и епизодични, поради което детето не го познавало. Заявява, че липсата на контакт между баща и син се дължи на обстоятелството, че бащата не търси такъв. Ответницата иска родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на нея при посочен режим на лични контакти на бащата с детето, както и осъждане на бащата да заплаща месена издръжка на детето в размер на 250 лева при твърдения, че за издръжката му са достатъчни общо около 400 лева на месец. Моли за решение в претендирания смисъл, както и за разноски, а в първото о.с.з. поддържа позицията си.

В последното о.с.з. пред ВРС страните се явяват лично и заявяват, че са постигнали споразумение, което, след отразяването му в протокола, молят да бъде одобрено от съда.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изрязява конкретно становище по предмета на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че страните са родители на детето И. Д.ов Д., родено на 12.08.2021г.

От представената служебна бележка е видно, че Д. Д. работи на длъжност „военослужещ“ във Военно формирование – Варна на постоянен договор при БТВ между 1500лв. и 2000лв. за 2022г.

Приета е жалба от Д. Д. до РУП-Аксаково за създадени му от мйаката и нейни близки пречки да ползва режима си на лични контакти.

Приета на л.61-86 от делото на ВРС е преписката при МВР по сигнала, въз основа на материалите от която са съставени предупредителни протоколи на лицата Веселин Д. Д. и Г. Великова Д. (родителите на майката Д. Д.) да не пречат на бащата Д. Д. при осъществяване на режима му на лични контакти 4 със сина му И..

Изслушани по реда на чл.59, ал.6 от СК пред ВРС родителите поддържат позициите си от искова молба и отговор и обвиненията си един към друг.

От изготвения социален доклад от ДСП Варна се изяснява, че към месец януари на 2023г. основните грижи за И. Д. се полагат от майка му и от нейните близки, при които детето живее при подходящи условия. Момчето има силна привързаност към майка му. Бащата (към посочения момент) не е добре запознат с режима на живот на детето, но иска да подобри това и да се грижи за сина си.

Приложените на л.87-101 от делото на ВРС протоколи от контактния център при ЦОП – Владиславово и социален доклад от същия ЦОП, са относно осъществяваните в периода м.05-м.07.2023г. срещи на бащата с детето чрез Центъра, въз основа на изменените от ВРС привременни мерки.

Констатациите на специалистите от Центъра за обществена подкрепа за отношенията баща – дете през периода са, че при всяка среща И. е посрещал баща му с радост и прегръдки; по време на срещите момчето не се е изолирало, а е търсило и е получавало цялото внимание и подкрепа от баща му; г-н Д. е обгрижвал сина си и го предпазвал от наранявания; в края на всяка среща И. не искал да оставя баща си, а след като последният си тръгвал момчето продължавало да го търси с поглед.

Показанията на св. И.н Й. (баща на ищеца) се ценят от съда корективно на осн. чл.172 от ГПК с оглед заинтересоваността му от делото. При това условие от тях се изяснява, че Д. Д. се държала агресивно към Д. Д. при всеки негов опит за контакт със сина му,не позволявала да общува пълноценно с него. Майката не позволявала и на бабата и дядото по бащина линия да се виждат с внука си. Предишните срещи на бащата с детето били само по 20тина минути в дома на майката, през което време тя викала и крещяла на бившия си мъж. Родителите на Д. също били агресивни хора и заедно с нея заплашвали бащата, че „ще го гони до дупка“. Разказва и други подобни случаи. Понякога дори са отказвали на бащата среща със сина му през определеното от съда време за такива. Д. Д. купил жилище и в него обзавел детска стая за сина му, за да се чувства добре като се видят.

Показанията на св. Г. Д. (майка на ответницата) се ценят от съда силно корективно, както на осн. чл.172 от ГПК с оглед заинтересоваността й от делото, така и с оглед изготвения срещу нея предупредителен протокол да не пречи на бащата Д. Д. при осъществяване на режима му на лични контакти със сина му И. (л.81 от делото на ВРС). При тези две условия от тях се изяснява, че според свидетелката Д. Д. и близките му изобщо не се обаждали да търсят контакт с детето,но същевременно сочи случаи на техни обаждания или посещения на място. Според свидетелката дъщеря й никога не се била държала агресивно към бившия й мъж, напротив – той се бил държал така с нея и веднъж я бил захапал за бузата. Бащата никога не е полагал грижи за детето и дори не му носил подаръци за празниците. Майката и родителите й канили редовно бащата и родителите му на гости при детето, но последните 5 не идвали по тяхна воля.