Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1513 от 28.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63307/2021
Вид
Решение № 1513
Подписан
28.02.2022
Състав
СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, ал. 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110163307 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „С. В.” АД, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи:

- сумата от 5 413,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 01.05.2011г. до 17.03.2021г.; и - сумата от 7,51 лева – мораторна лихва за периода от 27.03.2021г. до 23.05.2021г.

Претендира още законната лихва.

Ответникът – В. Г. Г., оспорва иска:

- прави възражение за давност;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Наличието на водоснабдено жилище не се оспорва.

Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от ставните и прието от съда, като 1 компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з., се установява, че:

- сградата е водоснабдена, като се обитава от наематели на ответника;

- главницата възлиза на 3 378,85 лева, а при съобразена давност – 1 323,60 лева; и - има монтирани нови и годни уреди за измерване. Клиентският номер е бил № ....... на името на г-н В., а понастоящем (от 24.02.2021г.) на името на ответницата, която е дъщеря на предходния титуляр (100 544 2726). Вещото лице е приело, че в жилището следва да се отчита за двама души.

Ответникът е пълен собственик на жилището – Молба от 01.03.2021г. (л. 4). от правна страна:

По смисъла на този закон: … юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост (§ 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги), са страни в конклудентната облигация.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г., ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., и Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17. Собственик на водоснабден имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за продажба на вода.

В случая облигацията е и призната. Констатациите на в.л. относно историята на партидата са ирелевантни.

Давността е считано от 09.09.2018г. назад.

Или, искът за главницата е основателен за сумата, посочена от в.л.

На основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че лихвата възлиза на претендираната сума (7,51 лева). Реалната лихва, дири и при съобразена давност (силно редуциран размер на главницата и периода), би била над 300 лева. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 63,46 лева, съобразно уважената част от исковете.

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, и юрисконсултско възнаграждение са в размер на 149,33 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от иска.

На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 369,67 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

По компенсация ищецът дължи - 369,67 лева – 63,46 лева – 149,33 лева = 156,88 лева.

2

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „С. В.” АД, срещу В. Г. Г., ЕГН **********, че ответникът, че дължи:

- сумата от 1 323,60 (хиляда триста двадесети три лева и шестдесет стотинки) лева главница, представляваща стойност на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 09.09.2018г. до 17.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 5 413,06 (пет хиляди четиристотин и тринадесет лева и шест стотинки) лева, както и за периода от 01.05.2011г. до 08.09.2018г., като частично НЕОСНОВАТЕЛНА и частично ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ; и сумата от сумата от 7,51 (седем лева и петдесет и една стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 27.03.2021г. до 23.05.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, „С. В.” АД, да заплати на В. Г.

Г., ЕГН **********, сумата от 156,88 (сто петдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева, разноски, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3