Решение № 1479 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330116022 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищцата С. М. Д. - Х. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.8 за заплащане на неустойка в размер на 101, 11 лева от сключения между нея и ответника в гр. П. Договор за паричен заем № *************** г. към искане № ***********, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да прекрати производството по делото, а – ако приеме иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълвомощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ************ г. към искане № *********, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 300 лева, платими на 14 седмични вноски, считано от 06.08.2020 г. – като в чл.8 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 101, 11 лева, на разсрочено плащане, съобразно посочения в Приложение 1 към Договора начин. .

Както признава самият ответник в отговор на исковата молба, уговорената неустойка не е включен в ГПР на получения от ищцата кредит, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с уговорения размер на неустойката, ГПР по Договора надхвърля с над 50% размера на главницата – поради което и клаузата за заплащане на неустойка се явява нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът се явява допустим, доколкото за ищцата е налице правен интерес да поиска прогласяването на нищожна клауза от сключения между страните Договор, както и доказан по основание, поради което следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответното дружество следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро – като предвид представения Договор за правна защита и съдействие между ищцата и пълномощника й и с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за липсата на предпоставки за присъждане в полза на адвокат С. Н. на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.8 за заплащане на неустойка в размер на 101, 11 лева от сключения между С. М. Д. - Х., ЕГН **********, от гр. П., бул.

„*********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “***********” № **, адв. С. Н., И „Сити 2

Кеш” ООД, Е И К 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ************ Н. П.

П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „“************, № **, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., в гр. П. Договор за паричен заем № ************** г. към искане № *********, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Д. - Х., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “*************” № **, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 евро на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за липсата на предпоставки за присъждане в полза на адвокат С. Н. на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3