Определение № 220 от 16.03.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Ловеч, 16.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500107 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 вр. чл.121 ГПК

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 472/01.02.2023г. от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Пл., бул. „Освобождение“ № 3, офис 314, чрез процесуален представител адв. Й. П. със съдебен адрес: гр.

Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38В, ет.2, ****, [email protected], срещу Определение №288/09.12.2022г. по гр.д. № 633/2021 по описа на РС – Луковит (по чл.140 ГПК), в частта, с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност на иска с правна квалификация по чл.422 вр. чл.417 ГПК.

В жалбата са изложени твърдения, че искът е предявен срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, чието седалище се намира в гр. Пл.. Ето защо счита, че делото не е подсъдно на РС – Луковит, а на РС – Пл.. Моли съда да отмени атакуваното определение и да постанови ново.

В срока по чл.276 ГПК ищецът „БАНКА ДСК“ АД не изразява становище по жалбата.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

1

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.116 ГПК) чрез процесуален представител адв. Павлин Петков, с надлежно учредена представителна власт (л.81 от първоинстанционното дело).

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Частната жалба съдържа реквизитите по чл.260 ГПК, на основание чл.275, ал.2 ГПК, както и пълномощно по чл.261, т.1-2 ГПК, на основание чл.275, ал.2 ГПК. Частната жалба съдържа документ за платена държавна такса в размер на 15.00 лева по чл.261, т.4 ГПК, на основание чл.275, ал.2 ГПК. Ето защо жалбата е допустима и следва да бъде разгледа по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл.269 ГПК (Глава X X ГПК). Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия, съдебният акт е мотивиран, ясна е волята на съда. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно. Налице са всички положителни и липсват отрицателни предпоставки за произнасянето на съда в определението по чл.140 ГПК, поради което на този етап съдебният акт е допустим.

Първоинстанционното производство по чл.422 ГПК е образувано въз основа на указания на заповедния съд, след подадено възражение срещу Заповед по чл.418 вр. чл. 417 ГПК. Заповедта е издадена срещу солидарните съдлъжници „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. С. в полза на кредитора „БАНКА ДСК“ АД. Исковата молба е подадена от „БАНКА ДСК“ АД срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Пл., бул. „Освобождение“ № 3, офис 314 и Д. П. СТ., ЕГН: **********, с. Дерманци, общ. Луковит, ул.

Христо Ботев № 3. С отговора на исковата молба, единият ответник, а именно „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е направил възражение за липса на местна подсъдност на РС – Луковит. В отговорът ответникът се позовал на чл.105 и 2 чл.108 ГПК, тъй като ответникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД има седалище в гр. Пл., поради което счита, че делото не е подсъдно на РС – Луковит.

Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението като е приел, че искът е насочен срещу двама длъжници, с два различни адреса (седалище и постоянен адрес). Приел е, че е налице хипотезата на чл.116 ГПК, когато искът е насочен срещу двама ответници в различни съдебни райони, поради което всеки един от съдилищата е компетентен. Право на ищецът е да избере пред кой съд ще предяви иска си, когато ответниците имат различни съдебни райони.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Местната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, поради което съдът следи служебно за нея. На основание чл.119, ал.3-4 ГПК възражението за местна неподсъдност може да се прави най-късно с отговора на исковата молба. В процесния случай ответникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД го е направил с отговора на исковата молба, поради което извършеното действие е процесуално допустимо, спазен е преклузивният срок и произнасянето на съда е съответно на неговите правомощия.

От представените справки по ч.гр. д. № 225/2021г. по описа на РС – Луковит (заповедно) и гр.д. № 633/2021г. по описа на РС – Луковит (исково по чл.422 ГПК), както и след служебно направена справка в НБД и Търговски регистър се установи, че ответникът Д. П. С., към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (09.04.2021г.) и към момента на подаване на ИМ по чл.422 ГПК (14.10.2021г.) е имал постоянен и настоящ адрес в с.

Дерманци, общ. Луковит, ул. Христо Ботев, №3. Местнокомпетентен спрямо този ответник е съдът в Луковит, а родово компетентен, на основание чл.104, т.4 ГПК е районният съд, тъй като цената на иска е 14 970.62 лева.

По отношение на другия ответник „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, същият има седалище в гр. Пл., бл. ОСВОБОЖДЕНИЕ, № 3, ОФИС 314.

Спрямо този ответник родово компетентен е отново районен съд, на основание чл.104, т.4 ГПК, а местнокомпетентен е съдът в Пл..

Общата норма гласи, че искът се предявява в района, където е постоянният адрес или седалището на ответника, на основание чл.105 ГПК. В процесния случай, ответниците са от два различни съдебния района – 3

Луковит и Пл., поради което е приложима разпоредбата на чл.116 ГПК. Иск срещу ответници от различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Следователно процесуално право е на ищеца „БАНКА ДСК“ АД да избере пред кое от двете съдилища ще предяви иска – районният съд Луковит или Пл.. И двете съдилища имат местна компетентност да се произнесат по спора. Ето защо правилно РС – Луковит е приложил разпоредбата на чл.116 ГПК, с което е оставил без уважението на ответника за изпращане на делото на РС – Пл.. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното Определение №288/09.12.2022г. по гр.д. № 633/2021 по описа на РС – Луковит (по чл.140 ГПК), в частта, с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност на иска с правна квалификация по чл.422 вр. чл.417 ГПК, следва да се потвърди като правилно, на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.

В допълнение на изложението следва да се отбележи, че исковият съд следва да провери дали възраженията по чл.414 ГПК са подадени в срок, с оглед допустимостта на иска. По делото липсват доказателства кога са връчени поканите за доброволно изпълнение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №288/09.12.2022г. по гр.д. № 633/2021 по описа на РС – Луковит (по чл.140 ГПК), в частта, с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност на иска с правна квалификация по чл.422 вр. чл.417 ГПК, като правилно, на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5