Решение № 2990 от 21.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100513374 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 72426/ 2021 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав, на основание чл.357, ал.1 КТ е призната за незаконна и отменена Заповед № РД-06-256/ 18.11.2021 г. на Главния изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД, с която на М. И. П. /ЕГН **********/ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“- за нарушение по чл.187, ал.1, т.3 КТ- неспазване на техническите и технологичните правила, като не е отразила статуса на международна непрепоръчана пратка в системата за вътрешно проследяване и контрол на пощенските пратки. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Б.П.“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата М. И. П. сумата 600 лв.- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Б.П.“ ЕАД е осъден да заплати по сметка на СРС /бюджета/ сумата 50 лв.държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.П.“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. И. П. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира за 1 разноски.

Предявен е иск по чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е процесуално допустима, а по същество- неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от М. П. иск по чл.357 КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно наказание като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Основанието, обосновало издаването на процесната дисциплинарна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя П. на дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.3 КТ- „неспазване на техническите и технологични правила“, изразяващо се в неотразяване статуса на международна непрепоръчана пратка в системата за вътрешно проследяване и контрол на пощенските пратки на ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина като “виновно неизпълнение на трудовите задължения”, а разпоредбата на чл.187 КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.

Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваната от ищцата М. П. заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на служителя, в доказателствената тежест на работодателя е установяването на неговата законосъобразност. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вмененото на ищцата М. П. с процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина, визирано в разпоредбата на чл.187, ал.1, т.3 КТ, обосновало налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупната 2 преценка на събраните по делото писмени доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд, че описаното в мотивите на процесната заповед поведение, изразяващо се в бездействие на служителя П. да отрази статуса на международна непрепоръчана пратка в системата за вътрешно проследяване и контрол на пощенските пратки „TrackandTrace“ на „Б.П.“ ЕАД, представлява виновно неизпълнение на трудови задължения, както и че същата действително е имала описаното в заповедта непрофесионално поведение.

Описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано от работодателя като „неспазване на техническите и технологични правила“, по преценка на настоящия съд, не може да обоснове налагането на процесното дисциплинарно наказание. Посочените в заповедта фактически обстоятелства сочат на визираната от ответника хипотеза за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл.187, ал.1, т.3 КТ- „неспазване на техническите и технологични правила“, но неговото осъществяване не се установява по безспорен и категоричен начин по делото.

Според връчената на ищцата на 1.06.2016 г. длъжностна характеристика за длъжността „касиер, гише съобщения“ основните задължения за същата са дефинирани по следния начин: приема, обработва, експедира и доставя пощенски пратки; приема, изплаща и отчита парични средства; сортира и подготвя пенсионни картони и изплаща пенсии; приема и изплаща суми по пощенски записи; приема, оформя и таксува пратки, малки колети, колетни пратки; изготвя описи; доставя на получателите непрепоръчани и препоръчани пратки; участва в извършването на ревизии; регистрира извършените операции и изготвя статистически пратки; работи с внедрените програмни продукти, съставя актове и известия; спазва нормативните документи и създадената организация по осъществяване на технологичния процес.

Независимо от представените като доказателства по делото от работодателяответник вътрешноведомствен акт- Инструкция за организация на пощенските услуги, предоставяни от „Б.П.“ ЕАД, от 2011 г. и Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б.П.“ ЕАД, от същите не може пряко да бъде изведено задължение за ищцата, заемаща длъжността „касиер, гише съобщения“ в ПС- 59 на „Б.П.“ ЕАД, да обработва международните непрепоръчани пратки в системата за вътрешно проследяване и контрол на пощенските пратки на ответното дружество по посочения в процесната заповед начин. В нито един от представените от ищеца документи, регламентиращи „технически и технологични правила“, не са указани конкретни задължения, които следва да бъдат изпълнявани от „касиер, гише съобщения“ при обработката на пратки и при работа със системата за контрол и проследяване на дружеството. Няма данни и доказателства приложените от ответника писма, адресирани до Директорите на РУ Б.П.- относно промени в обработката на пратки и работата със системата за контрол и 3 проследяване, да са били сведени до знанието на служителите, заети с дейностите, които касаят, вкл. до знанието на ищцата П., заемаща длъжността „касиер, гише съобщения“ в ПС- 59.

Няма основание при това положение за приемането на извод, че ищцата е имала задължение да отрази международната непрепоръчана пратка, адресирана до В. В.

/подател на жалба вх.№ 94-В-145/ 30.07.2021 г.- относно неполучена пратка/, получена от същия на 12.08.2021 г., в системата за контрол и проследяване на „Б.П.“ ЕАД.

Сами по себе си направените в тази връзка в съставения от Директор на Дирекция „Вътрешен контрол“ на 1.09.2021 г. доклад за проверка констатации, че се касае до „международна непрепоръчана пратка, за която е допусната грешка при въвеждане на данните от адресния етикет от служител в ПС- 82, откъдето получателят бил уведомен да я получи, вместо от ПС- 59 в жк „Люлин“, като след установяване на грешката, на 9.07.2021 г. пратката била препратена до ПС- 59- Люлин и получена на 12.08.2021 г.; че в системата пратката била отразена от ПС- 82 със статус „върната“; че в системата за вътрешно проследяване и контрол не била въведена информация относно датата на постъпване на пратката в ПС- 59, поради което датата, както и служителят, извършил приемането, не могат да бъдат установени“, не могат да обосноват извод, че ищцата е имала задължение да отрази процесната пратка по посочения в заповедта начин и че не е сторила това.

Същевременно не са събрани доказателства както за непосредствените задължения на ищцата при обработката на между-народни непрепоръчани пратки и при работа със системата за контрол и проследяване на дружеството, така и доказателства, опровергаващи твърдението й, изложено в писмените й обяснения, че статусът на процесната непрепоръчана международна пратка не подлежи на промяна, тъй като в програмата не е създадена информация за нея.

При тези данни и доказателства съдът намира, че дисциплинарната отговорност на ищцата П. е била ангажирана за бездействие, което от една страна не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.3 КТ, и което- от друга страна, дори да бъде квалифицирано като такова нарушение, не е безспорно установено при условията на пълно доказване от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание. При това положение наложеното на М. П. дисциплинарно наказание „забележка” се явява незаконно и като такова следва да бъде отменено.

Поради съвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на трудовия спор и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи, постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 1 000 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.

4

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.09.2022 г., постановено по гр. дело № 72426/ 2021 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав.

ОСЪЖДА „Б.П. ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на М. И. П. /ЕГН **********/ сумата 1 000 лв. /хиляда лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5