Решение № 188 от 17.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно гражданско дело № 20254000500249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2/02.01.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на ОС Велико Търново е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на И. М. Б. сумата от 24 000 лв.

/двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие настъпило на 27.06.2022 год.

ПТП, причинено от водач на влекач Волво 420 с рег. № 68D****, с прикачено ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, ведно със законната лихва считано от 08.12.2022 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 40 000 лв.

/четиридесет хиляди лева/ или за разликата от 16 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/, като неоснователен и поради заплащане в хода на делото на сумата от 1 000 лв..

С решението е отхвърлен изцяло искът за заплащане на сумата в размер от 216,11 лв. /двеста и шестнадесет лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за претърпени от гореописаното ПТП имуществени вреди, като погасен поради извършено плащане в хода на делото.

С решението са присъдени разноски, както следва:

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на И. М. Б., сумата от 1521,78 лв.

/хиляда петстотин двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, 1 представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на адв. М. М. М., сумата от 2290,00 лв.

/две хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, съразмерно с уважената част от исковете.

И. М. Б. е осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1948 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 1848 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. - разноски за вещо лице.

С определение № 177/03.02.2025 г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на ОС - Велико Търново, предвид настъпилата на 03.11.2024 г. смърт на ищеца И. М.

Б., след приключване на съдебното дирене по първоинстанционното производство, окръжният съд, на основание чл. 227 ГПК е конституирал на мястото на починалия ищец неговите законни наследници, а именно: съпругата му В. П. Б., ЕГН ********** и децата М. И. Б., ЕГН **********, Я.

И. Б., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН **********, като е разпоредил препис от постановеното решение да бъде изпратено на новоконституираните ищци, с указания за възможността и срока за обжалването му.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от новоконституирания в първоинстанционното производство ищец В. П. Б., чрез процесуалния й представител, против горепосоченото решение, като неправилно, в частта, с която искът за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 24 000 лева до сумата от 39 000 лева, като неправилно. Излагат се подробни съображения за заниженост на определеното като справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, с оглед събраните доказателства по делото за претърпените вреди от И. М. Б.. Цитира се съдебна практика.

Счита се, че справедливото обезщетение възлиза на 40 000 лева, от което следвало да бъде приспадната сумата от 1 000 лева – доброволно заплатена от ответника. Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в горепосочената му част и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 24 000 лева до сумата от 39 000 лева, ведно със законната лихва от 08.12.2022г.. Претендират се разноски.

С молба от 19.02.2025г. /л.234 от първоинстанционното дело/ другият новоконституиран ищец Т. И. П., чрез процесуалния й представител, е заявила, че се присъединява към подадената от В. П. Б. въззивна жалба и я поддържа.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с който се оспорва въззивната жалба и се моли да бъде оставена без уважение, като се излагат доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди 2 над размера от 14 000 лева е необосновано спрямо доказаните по делото вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение в частта, над присъдените 14 000 лева до 24 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се причинно - следствената връзка между паркинсона и диабета на ищеца и настъпилото ПТП, както и че твърденията за тези заболявания били недопустимо въведени в първото по делото заседание. Твърди се, че обезщетението по чл. 52 ЗЗД било завишено, като се развиват съображения за това. Поддържа се възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД и се излагат подробни доводи в тази насока. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в горепосочената му обжалвана част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни по делото.

С определение № 367 / 11.03.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на ОС - Велико Търново е отхвърлено искането по чл.248 ГПК, направено от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за изменение на постановеното решение, с частта относно разноските, като неоснователно.

Срещу горепосоченото определение и в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Излагат се подробни съображения, че в полза на СНББАЗ следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2040 лева с вкл. ДДС, а не както неправилно бил сторил първоинстанционният съд в размер на 1848 лева, поради което се прави искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на допълнителна сума за разноски до сумата от 2040 лева - за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от другите страни.

В срока по чл. 265, ал. 1 ГПК и останалите двама новоконституирани съищци М. И. Б. и Я. И. Б., с нарочни молби от 08.07.2025г., депозирани пред въззивния съд, са заявили, че се присъединяват към подадената о т В. П. Б. въззивна жалба.

Горепосоченото съдебно решение досежно предявения иск за заплащане на имуществени вреди, както и в частта, с която e уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 14 000 лева, ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до окончателното му изплащане, е влязло в законна сила, поради необжалването му, поради което в тези му части е изключено от въззивен контрол.

В открито съдебно заседание жалбоподателят В. П. Б., и присъединилите 3 се към жалбата нейни съищци М. И. Б., Я. И. Б. и Т. И. П., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. С депозираните от упълномощения от тях адвокат молби, заявяват, че поддържат въззивната жалба.

Жалбоподателката В. Б. релевира и възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, редовно призовано, не изпраща представител. Процесуалният му представител е депозирал становище по делото, че поддържа подадените от СНББАЗ въззивна и частна жалби и оспорва въззивната жалба на наследниците на починалия И. М. Б.. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението в обжалваните му части съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с ал. 1, т.2 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. М. Б. /починалият след приключване на съдебното дирене в хода на първоинстанционното производство наследодател на жалбоподателите/ против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания /контузия на гръден кош и ЛРС, счупване на ключица, имобилизация на лява раменна става и ключица, охлузна рана на главата, охлузна рана по ляв лакът, охлузвания по дясното стъпало и пръсти, мозъчно сътресение/, имал загуба на концентрация, виене на свят и гадене, изпитвал и психически страдания /стрес, пристъпи на паника и страх/, развил психично разстройство, претърпени, вследствие настъпило на 27.06.2022 год. ПТП в гр. Павликени, причинено виновно и противоправно от Айхан Тасшч, гражданин на Република Турция, като водач на товарен автомобил - влекач Волво 420 с рег.

№ 68D****, с прикачено ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, по отношение на който е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“, към датата на ПТП – то, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до 4 окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата в размер на 216,11 лева - обезщетение за претърпени от гореописаното ПТП имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 27.06.2022 г., около 08.00 часа, в гр. Павликени, на ул. Атанас Хаджиславчев № 76, е настъпило ПТП, с участници ищецът, като водач на електрически мотопед и турският гражданин Айхан Тасшч, като водач на товарен автомобил - влекач Волво 420 с рег. № 68D**** с прикачено ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта” към датата на ПТП – то.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети, изготвен на 30.06.2022г. за посетено произшествие на 27.06.2022г., приложена административно – наказателна преписка № 8882/01.07.2022г. и от приетото, като компетентно изготвено, заключение на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: На 27.06.2022 г., около 08.00 часа, в град Павликени, по улица „Атанас Хаджиславчев“ в района срещу № 76, в ясно и слънчево време, при неограничена видимост, на прав участък на двулентов път със суха пътна настилка, в посока север, в източната лента за движение, се движил електрически велосипед, каран от И. М. Б., пред състав от ППС, състоящ се от влекач Волво 420 с рег. № 68D****, с прикачено ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, управляван от турския гражданин Айхан Тасшч. Водачът на състава от ППС предприел маневра за изпреварване на електрическия велосипед, като навлязъл частично или цялостно в западната лента, след което се насочил за завръщане в източната лента за движение, при което задната дясна част на полуремаркето влязла в съприкосновение с лявата част на кормилото на велосипеда, което се завъртяло рязко надясно и довело до загуба на равновесие от страна на водача на електрическия велосипед, който паднал върху платното за движение на лявата си страна, заедно с велосипеда.